Sunday, July 26, 2009

_

Когато се събудя сутринта
и костите ми почнат
да умират,
когато се въртя във нищета,
когато просто въздуха ми
спира
се моля да не дишам,
просто аз
се моля
и се моля да загина,
или да спре за миг
да спре за миг света,
да сляза
и да си замина.
Когато сутрин пукне се деня
се моля аз да пукна също
с него,
да свърши просто празната игра,
и мъката, която ме раздира.
Ей, нека всяка сутрин е различна!
Нека спре часовника- сега!
Ти правиш всяка глътка въздух прозаична,
ти пиеш моя смисъл, нищета.

26.07.2009 г.

_

В Люлин живеят
моите армии
от мръсни, зли ангели;
тъпи очи и черни ръце
протегнати.
В шок
остават всички порядъчни
граждани
от техните сенки
по спирки и пейки.
Порок.

Този блок е сив
и тесен е като гробница.
Издълбаните стълби
водят само до 3-ти етаж.
Зад решетки
се протягат ръце
с малки писма
покаяние.
Търсещи прошка
хлапета
се спотяйват
и умират
отзад.

20.07.2009 г.

_

Ще продам тази картина
на някой колекционер
на човешки желания,
смахнат лихвар
или на някой случаен тъпак.
Вече не значи нищо за мен,
защото ме няма.
От мен останаха:
чифт чорапи,
обувки,
четка за зъби
и раница,
изписани листове...

Прочети ги, когато всичко останало от мен
е гравиран сив камък
на който са издраскани
просто три имена.
Пътечка, по която идва единствено
мама
(само тя ще оплаква моят несбъднат живот).

Ще продам тази мила семейна
картина.
Ще превърна всички спомени в течност.
В порок.

20.07.2009 г.

_

Mразя се.
Мразя вятъра, с който ме
брулиш отгоре,
старозаветен, миришещ на кисело
бог.
Мразя земята,
която ме чака да легна,
когато ще свърши и
моят тъп,
жалък
живот.
Мразя да мразя,
защото личи, че съм малък,
жалък и слаб пред нещата,
отредени за мен.
Вечна вина и внезапното чувство
на жалост.
Мислите правят ме роб
и потъвам,
тъй тихо
във меко, мрачно, сиво сияние,
тъпо безвремие между 4 сиви стени.
Този живот вече няма за мен обаяние.
Вече съм просто пълнеж за изкопания
гроб.

20.07.2009

_

Небето е пропито със захар
и тежи в/у плещите на квартала,
зад него виси планина
и изрича присъди,
минорно.
Малки мравки сте
повлекли на гръб
чудеса
стават когато ви гледам отгоре.
От моя прозорец
се стичат сълзи от страх.
Тя е тъжна до мен.
Но не плаче.
Причинявам всичката болка
на всичко, което обичам.
Вече не нося на никой неща,
вече съм мрачно нищо,
остатък от впечатление.


Sunday, July 12, 2009

ченгета в абстиненция

от джама се процежда мътна влага

всички дъждове на тоя свят

няма да измият факта че те няма

и ъглите на тоя смахнат кръговрат

гнили вътрешности

а животът ми е проза

диагноза за продънен сив диван

копелета, писна ми на мартенса

а градът ми спи като заклан

нещо с ‘а’

като ‘абстракция’

нещо с ‘п’

като ‘претенция’

поредна писмена атракция

за ченгета в абстиненция


12 юли 2009

Wednesday, July 01, 2009

утре



утре ще чета свои текстове в Хамбара като част от групата за културен тероризъм и вербална агресия РАМБО 13. в 'изявата' ще вземат участие и поетите лъчезар лозанов- звяра, сандра с. хофман, дете кафка, васил прасков- кукловода, иво цанов, данаил досев, визуалистите раймонд краев и пламен стоилков; музиката е от мен + сандра с. хофман (noise/impro композиция, записана миналата година) и ружев. от сега мирише на ъндърграунд, терор и арт-превземки. това е и първото събитие в Хамбара от не-знам-колко-време насам. също е и първата ми изява от поне година и половина...
надявам се хората, които четат моите текстове и следят този блог да се появят утре, наистина ще се радвам, ако желаят да разменят някоя дума с мен 'на живо'. начало 18:30.

повече за РАМБО 13- тук
повече за сандра хофман- тук
повече от мен- тук.