***

вече не чувам
защото принадлежа
на себе си
по покривите
на чуждите блокове
растат антени

как да обичам този град?
този град е толкова отчаяно глупав

сега съм млад
имам пари
и съм влюбен
ръцете ми са клони
и по тях пъплят
хищни лишеи

как да напусна този свят?
този свят е толкова дяволски хубав

10.11.2015

рикошет

държавата е рак
а хората са чума
народът - гнилоч
войната - плака
по беззъбото чене
на този жалък свят

думите са малки
глупави и жалки
бял шум
брътвеж на луд
вселенска мастурбация

и от екрана плисва
клисавата сперма
на глутницата
силни на деня

право във очите
и лицата
на празни малки хора
с атрофирали сърца

зад граници
удобни паравани
забрани и бодлива тел
ушатите пионки
целят въздуха

и рикоширал
в топките на бога
куршум пронизва
в празната глава
общественото мнение

застрелват мен и теб
надеждата за всичко
мама татко
нашите деца

светът е мъртъв
но най-мъртва е
българия

16 октомври 2015

***

от смъртта и смрадта на сезоните
се ражда промяната в мен
сега календарът ме лъже
будя се седем години назад
и повръщам

всички мостове - прилежно изтлели
кръст на малките разходки до долу
само лъжите - навярно забравени
пак отекват в черни тунели

напускам тези окови
като мъчително раждане
животът е агонизираща майка
на триста недоразумения

момчето-врабче отдавна е мъртво
но част от сърцето му
си остана на ъгъла

***​

мускулите са стегнати

с невидими

но реални въжета

те са тежки от кръв​

наричат се вени

сърцето ги пълни

като тръби на басейн

като механично бутало

за да се движа към теб

всеки ден да се движа към теб

защото не искам без теб

защото при теб ми е топло

мускулите са стегнати

защото съм стъпил на старта

след час ще избягам

от тъжната крепост

ще скоча от ръба на килима

в разлюляно море

стокхолмски пленници

с треперещи пръсти

се хващат за сламки

и смучат от тях

като типични удавници

ферментиралите си мозъци

но ще плувам през тях

ще плувам към теб

защото не искам без теб

защото при теб ми е топло

мускулите са стегнати

защото вонящата паст

на змията е хладна

от нейните пори

свистят гласове

тя трещи и се вие

по градските улици

плющя със камшика във въздуха

и се движа към теб

през бурята идвам към теб

защото не искам без теб

защото при теб ми е топло

18.05.2015

LAST MINUTE SHOW!

Утре - 23 март - 8:30 - Иван Шентов - литературно четене в Bar Dak.

В този ден и час пред вас трябваше да се изправи големият, буквално и преносно, Стефан Икога, но точно тогава извънземните са решили да си го вземат обратно и вместо да предупредят като хората, са му пуснали само някакъв мизерен sms в последния момент. Не можем да ги съдим!

Вместо това Шентов поема щафетата и ще бие през пръстите със сатанинските си строфи! Ще го познаеш лесно: говори бавно, гледа лошо и пуши много.

Човек никога не може да е напълно подготвен за нещо такова, но все пак можеш да опиташ: www.koeficient.blogspot.com

Тези дни живея в облак от дим,

в море от студено кафе

и разтеглен до безкрайност

звук от изпуснати влакове.

Прометей е прикован за леглото,

потен и сгърчен от страх

че на света няма място за него.

Тези дни храня демоните със себе си.

26.02.2015

На Иван

Този шибан живот

е въртележка

в лунапарка

от детските ти кошмари.

Този шибан живот

е рулетка

в пробито квартално казино.

Тя се върти с бясна скорост

и понякога

виждаш всичко размазано.

Стискаш гривата

на любимото дървено конче,

вкопчен си в дните

като удавник във своята сламка,

после удряш джакпота.

Oтлиташ.

Право нагоре

в черната дупка

на тоталната липса,

в най-далечния ъгъл

на тази нелепа Вселена.

Тези,

които остават долу,

внезапно порастват.

Стават по-големи,

за да запълнят

с нещо пространството.

15.02.2015