Thursday, June 18, 2009

небето притиска
вътрешностите ми
към земята

в черно-бяло
минало
се взирам

няма я


17 юни 2009

Monday, June 15, 2009

красива

на твоето място
във моето
малко сърце
зее
всепоглъщащо
черно
пространство
черна дупка
сълза
във формата
на жена

знам, че връщане няма
в мен расте страх
алчен прах
върху спомени
сънища
сиви

теб те няма, красива
но без теб не заспивам

x x x

тежки, груби въжета-

те стягат сърцето,

стягат този гнил мускул

и плачат накуп

всичките сетива.

след това

от болка крещят:

всеки косъм по твойта глава,

мигли мокри в тежка сълза-

жертви на електрическото презрение-

просто гръмват в късо съединение…

и този гърч те усуква на възел.

разпилян като парченце от пъзел,

боядисан във плътно червено,

черно,

кафяво,

ще получиш ли ”браво”

ако сложиш въжето?

не.

”напразно отиде детето…”


15 юни 2009