промяна на вятъра-
вятърът на промята
ебал съм му мамата
hep-cat

на опашка за нов живот
новата песен на старите муцуни
ново двайсе и братле-дай-двайсе-стотинки

смърди на халтурка
освен това хванах и lurker-и

приказка

-
летя,
летя,
летя
аз пред прозореца
за да те целуна като в приказка.
една
целувка
на
една
принцеса-
и ето пак човек е птицата.
-

не

ето
почти невидима стена
отклонява
все по-плахите опити
да стигна
от
другата
страна

черни въжета

паника
ме стиска за гърлото.

черни въжета се стягат
около мен.

искам да викам,
но... спи градът.

спи ли тя?
спят ли другите?

покачен на небето

моето небе се отвори на две
притиснат в прах и пот във влакови купета
изтръпнали ръце и свито от ляво
натрапчиво
искам да те докосна

моето небе се отвори на две
иззад издраните ръбове на памучени облаци
не ме гледат очи
не ме гледат с надежда,
изобщо има ли някой с мен?
моля те!

моето небе се отвори на две-
и сега, извинявайте, но се разбрахме да е честно-
въобще не е поетично или не знам какво
това мое небе просто е скъсано
и през него инцидентно изтича
всичката обич

има ли там някой някъде
жаден?

покачен на небето съм толкова сам.

отговор

наляво-надясно
и улици,
и ъглите,
все по остри в душата ми...

да, разбира се, аз се опирам на тях,
но понякога боли
и гори
право в лицето ми.


и, разбира се, аз разбирам
и после пак,
после пак
после пак...
но нищо в мен не остава,
не остава нищо,
нищо
във мен
просто така
ненаказано.

ще остана встрани

от всяко

мое,

себично

желание.

ще стана по-хладен
отколкото
мога,
но дали, о! дали,
ти-

мое

далечно

мечтание-

ще видиш във мен.
ще видиш ли всичко във мен

отвъд

ежедневната

злоба.

този огън

-
притиска ме зверската липса на щастие,
празното взиране в бялото,
нуждата, дето изгаря
каквото остана от моята сива градина.
този огън не топли
и не угасва
от моят дъжд
тази вечер
не се раждат кълнове.
само страдание.
-

мечтите ми стават спомени, дните ми са кръгове, тези мои очи са кървави облаци, а срещу мен е само горящо мълчание

мечтите ми стават спомени, дните ми са кръгове, тези мои очи са ранени кървави облаци, а срещу мен има само мълчание.
тръгвам си сам по пътеката, през мен преминават видения, малки отломки от минало, но твърде заети със себе си.
прибирам се малък в черупката, по пътя опитвам престорено добро настроение
обаче даже няма пред кой да се преструвам, направо е смешно.
всичко е толкова мръсно и просто, че направо ми се повръща от лицемерие.
просто, някаква извратена гавра, ирония,
и хоп!
аз вече нямам усмивка в себе си

(защо не сме като амебите, мравките, милите? все по-свирепо боли, това е мръсната истина.)

очите ми изтекоха по теб,
изтекоха!

очите ми...

когато те видях в прозореца
в твоя свят.

а дните ми

задъхват се,
невзрачни и самотни,

чуваш ли?

ти си там от другата страна.
ще дойдеш ли при мен?

сънуваш ли?

сънувам

сънувам как стоя пред теб
смутен Холдън в дъжда
виждам през мъгла
а капките са от очите ми
отдалечаваш ли се бавно
или моят страх е клаустрофобия
във влаково купе

сънувам как стоя пред теб
и чета в очите истина
всяко малко пухче е желание
държа го в ръка и му се моля
а после ти го пускам
да тича срещу вятъра
по твоето небе

сънувам как стоя до теб
и всички малки мисли са признание
те се блъскат за да стигнат до покоите
мечти в лилаво и отвъд
красиви малки обещания
от устата
на едно момче

без причина

-

всичко,
всичко в мен се сви.
без причина (може би).
от мен откъсна се вода,
и падна

като на каданс

в пръстта,
в градината
върху моето едничко цвете.
и всичко стана кал.

-

missing tracks

*
**
****
******
отпий от чашата под слънцето
аз и ти назад във времето
да се преместим отляво на хората
и после да се смеем с птиците
парковете са се смръщили
или примигват тъпо в жегата
аз и ти под ръка на спирката
вечер горе
прегръдка пред камината
******
****
**
*

край*

-
край
край
край
спри
стига
не
ти си за мен
празна страница
си ти
аз и ти
политаме
във постелята
аз и ти

без мен
без мен
без мен
без мен

политаме
край
политаме
край
край
край
-

___________
*след като няколко човека се поинтересуваха- ето го текста на новата песен

.

-
треперя.
а тайната ми същност
ми зяе в лицето "стегни се, чинаски".
викам и "еби си майката",
но съм като малко дете
влюбено
в отражението, което виждам
в лицето ти.
-
чакам.
почти ме боли от това колко си близо.
в моя град, ей там- зад ъгъла
стоиш ти- моя тайна.
изпивам те.
-

х

-
ти трептиш и се извиваш
под ръцете ми
всичко това е в главата ми
повдигам те над слънцето
мислено заедно в завивките
където и да си
обичам те
-

КПД-0

концерти

слизай от камиона

-

Съмнения

като голи охлюви

се плъзгат бавно по гърба ми.

Гнусно е.

Изнервен на ъгъла на Раковска и Сливница

чакам за среща

съдбата ми

Аре слизай от камиона,

ще те прасна-

и казвам.

Тя реши да избяга.

-

Колко още дни

ще минават

като другите?

Кога ще ми писне на кофата и ще ти разбия тъпата уста,

съдба?

-

обелки

-
трудно ли е да захвърлиш
една торба лъжи-
част от вселенското безумие.
обедняло и остаряло
то те чака всеки ден
на ъгъла.
подредени като военни
пред уличните казани
са всички измислени, казани, предъвквани и преглътнати
думи.
те ще дойдат и ще съберат сълзите ти
като пликче с обелки от ябълки,
като стари вестници с азбучни истини
и ще ги отнесат нанякъде.
-

.

-
по пътя към теб ме налегна тежка умора.
изчисти мухъла от себе си
и излез.
изяж света.
-

( ^ )

три мисли имам в моята глава:
една е страх
а две- очакване.

солидарност

цигари II

-

Пуша ръчно свити цигари

сам в леглото.

Във всичко това има очарование.

Ръчно свити цигари и може би

пишеща машина (Маричка) -

мечта за подрастващия ми мозък.

Вече двайсет и втора година

издигане.

А цигарите гонят кислорода

от моята малка, сива

нагъната пустиня.

Там аз засаждам парченцата

буря,

останали след всички минали бури,

закачени по дрехите,

забравени в джоба,

джобни бури и несъответствия

между мен и нея.

(а аз просто) Пуша цигари.

-

старт

-

1) Добър вечер,

в моята крепост

е малко мръсно,

но много мое.

Ти ела с мен и виж през слънцето

ще ослепеем заедно

и ще се радваме на тъмно.

после, свободни от цветовете

ще имаме време,

ще имаме

отвратително

много

време,

тъмно,

мисли,

цигари,

премятане наляво надясно,

студени тръпки,

гъша кожа,

постмодерни и в същото време

антични

съвсем прозаични човешки слабости;

ще можем да бъдем пак себе си

след дни, а може и седмици,

когато ново слънце любезно изгрява

за да можем аз и ти- грешните

да стъпим отново на старта.

-

2) Най-накрая да постигнем мир

в града на мъртвите.

Не, този град не е мъртъв,

просто няма живот във вените.

Понякога е толкова прашно,

че не си виждам образа

в огледалата на улиците,

а улиците са точно вените

на този град, същия.

Мъдрост е името му,

но огледалата често са глупави.

Мръсни са и са сиви

или просто закрити, оковани, тайна;

сякаш небрежно оставена

дупка-шпионка следи за морала.

А сутрин са будни трамваите-

разцепват по дължина София.

После ще пием в градинката

и в четири и тридесет вече довиждане.

Да си луд в този град е призвание,

а останалите са от Студентски.

И те не си поплюват,

но на техните партита няма лютеница.

Нито на нашите.

Жалко.

-

.

краткосрочна е волята. хлъзгав път. някой надменен с лукава пресметливост се взира в болните ми очи.

Хайде на театър II

-

(черни очила) харесваш ли нещо в мен?

Имам вътрешни противоречия, Gibson и банда,

Ходя на изложби и понякога даже ме кефи,

трябваш ми (за да си напомпам мъничко егото).

-

(черна риза) айде да се удавиме в арт-а,

аре да се превземаме и да пием вино, човече!

Ще вземем билети за нямо кино, джаз или театър,

просто искам да ме забелязват.

-

(тъмно сако) погледни в мен, погедни в очите ми-

отвратително ми е пусто в момента.

Твоите мисли са станали тежки камъни.

Тръгвам си без да кажа думичка - 1:1 номерата на бившата.

-

_

-

Добро утро, София!

По тихите улици

тази сутрин

аз влизам в сърцето ти

Няма никой.

Опитвам да мисля в червено и черно

и никой освен теб

не може да ме спре.

-

2 май 2007

replikas-gece kadar rahatsiz etmyor

hicbir sey gece kadar rahatsiz etmiyor
sessiz bir gece
sakin bir gece
gece kadar rahatsiz etmiyor

hicbir sey sensiz olmuuyor
hicbir sey ruhsuz olmuyor
gece kadar rahatsiz

sessiz bir gece
sakin bir gece
gece kadar rahatsiz etmiyor

след erkin baba слагам парче на една съвременна и жестока банда от beyoglu, istanbul- replikas. това е от предпоследния им албум avaz, продуциран от wharton tiers (Sonic Youth, Pussy Galore and Dinasour Jr.)

изгарям от любопитство какво се пее, и ако yunuz е наблизо бих почерпил за още малко превод... май ще си купувам турско-български разговорник или нещо такова. със сигурност ще ми трябва за лятото, когато ни чакат едни изненади тук и там. тези 'изненади' за свързани и с replikas, но засега няма да повдигам завесата.

erkin koray-krallar

oturmuş gökyüzünde
konuşuyor krallar
kopmuş ta biraz evvel fırtınalar
kızlar köşede
başında yıldırımlar
kopmuş ta biraz evvel fırtınalar
sus! konuşuyor krallar!
sus!
sus!
konuşuyor krallar!

от около две години се интересувам от турската сцена след като чух replikas като съпорт на sonic youth в истанбул. еркин корай е абсолюният родоначалник на т.нар. anatolian rock и турската психеделик сцена. пичът е там от края на 50-те и по онези смутни времена даже е бил нападан с нож от някакви полудели чалми за това, че бил с дълга коса. сега е пооплешивял, но продължава да е голям. има го в лентата на fatih akin 'музиката на истанбул' как забива на rock'n'coke. яки съвременни банди като duman, baba zulа и replikas чистосърдечно го сочат като бащицата на turkce rock-a.
ако някой знае турски може да ме зарадва с превод на текста. а парчето е убиец за 1974 (ако не бъркам). особено басистчето с ботушките.
къде си, бе, прическа-a!

Затишие пред бомбардировка

София, Бул. Ген. Столетов No 23, 21: 43

В лагера на Lovers of the Bomb витае странна енергия, eдва доловимо напрежение във въздуха. Хващам групата по време на репетиция в Stain Studio. Тази вечер са само трима, вторият китарист Владо липсва. Предстои да разберем защо. Агнес (бас), Дечо (вокал и китари) и Михаил (ударни) репетират това, което трябва да чуем в Black Box. Старите песни на стар глас, напада Дечо при първия опит да задам един от онези стандартни "какво ново" въпроси. Тренираме стойки пред огледалото, контрира на свой ред Агнес.

Как ви се струва София през април? Ужас, бате, не можеш да минеш по улицата, отговаря Мишо. А за концерта, какво?... Дечо казва (тихо): пет-шест стари хита, не сме свирили от октомври. През октомври Lovers of the Bomb обиколоха няколко града в страната като част от турнето за новия албум на Cigaretta. Между последата дата тогава (Бургас) и предстоящият концерт на "Тангра" бандата е била в зимен сън. През 2006 г. около турнето се завъртя и първият сингъл на групата Night Time Energy Wave, станал нарицателно за стила им. Каква е тази енергия?

Отдавна чакаме някой да ни зададе този въпрос, казва Дечо. И отговаря риторично: нашите парчета са или за любов, или за разрушение, каква е тази енергия, нощем... Секс? Тримата само се усмихват.

Оказва се, че китаристът на Lovers Владо Ковачев липсва, защото е в братска република Унгария. Там, заедно с Климент от Cigaretta композират за театралното представление на Маги Митева ("Туп Туп", "1.67 м", "6 000 000 000 бр."). Постановката е "Рибарят и златната рибка" на Пушкин. Музиката на Владо винаги е играла основна роля в постановките на Маги. Той самият се връща ден преди концерта с Sheep On Drugs.

Опитвам се да ги върна на концерта в петък. Babyface едно време ги харесвах, сега не ги харесвам, не сме слушали Sheep On Drugs, казва Дечо. Imbeciles са малко по-синтезаторен Babyface, a Babyface значеха много преди, предимно като сценично присъствие, признава Михаил. Всички обаче си спомнят с усмивка как Русков напусна демонстративно сцената, след като озвучителите на концерта с Placebo (12 септември 2003, зала I на НДК) не направиха корекциите на звука, които поиска.

Бъдещето? Tук всички добиват "онези" каменни изражения, сякаш предстои нещо изключително. Съществуваме от доста време и до момента избирахме какво да направим като звук, концепция. Сега взаимоотношенията ни преминаха на друго ниво, на 20-и ни предстои да си "сверим часовниците" и да решим какво ще правим оттук нататък, какво ще съществува и какво не, казва Михаил.

Съдбоносно.

Сигурното е, че в "Черната кутия" ще сме свидетели на една по-особена нощна енергия.

_______________________
Тази статия се разпространява под Криейтив Комънс признание-споделяне на споделеното, версия 2.5. Можете да ползвате този текст както искате, стига да посочите източникa с линк, да посочите автора, да укажете лиценза на статията и да разрешите на другите хора да я използват по същия начин. Всички снимки са със запазени права.

Лудият с плувната шапка и българският чадър

София, "Патриарх Евтимий" 2А, 14:26

Денят е мрачен и си счупвам краката през центъра, за да стигна точно в 14:30 в радио "Тангра" за интервю с Насо Русков. Френетичният вокал на софийските легенди Babyface Clan си е в България за пръв път от четири години и предизвика интерес с предстоящия концерт на 20 април. Всички помнят култовите шоута на групата, розовата плувна шапка и кретенското подскачане на Русков. Сега можем да ги видим пак! На 20 април в Black Box, наред с британските гости Sheep On Drugs, се събират и Babyface Clan - aбсолютният "законодател" в столичния ъндърграунд отпреди пет-шест години.

Последният концерт на Русков тук беше като съпорт на големите Placebo с Imbeciles and the Poison Umbrella през 2003 г. Тогава Imbeciles бяха новата банда на Насо и китариста Чарли, почти естественото продължение на култа Babyface. Сега те са в Лондон и удрят в най-горещите клубове там вече няколко години. След турнета със заглавия като Placebo и Sigue Sigue Sputnik имбецилите идват със Sheep On Drugs.

Успявам да закъснея само с три минути, репортерка от "централен" вестник се е заредила в тесния офис на "Тангра" за интервю преди мен. След няколко цигари Русков изскача като на пружина от вратата и иска да отидем някъде другаде. Отиваме в софийския му дом в много идеалния център. По пътя натам се нервира на репортерката. "Иска някакви генерализации за шоубизнеса, които аз просто не мога да й дам - какво е да си известен, ама вие известни ли сте! В Лондон всяка вечер има 150 концерта и борбата хората да дойдат точно на твоето е страхотна."

В дома на Русков навсякъде по пода, столовете и масите има дискове. Десетки. Скромна част от това, което ми е в Англия, не знам как ще ги нося обратно, пояснява Русков.

Там живеем в един публичен дом, където с Иво проституираме, казва Насо с най-сериозно изражение. (Ъм, надяваме се да се шегува...) Всъщност момчетата живеят в Сохо, където има "яко нощен живот, най-жестоките клубове, музикални магазини, книжарници". Има си и тъмна страна - в този квартал е центърът на секс индустрията в Лондон, гей културата е там, черни, бели, жълти, зелени, Риджънт’с стрийт, Оксфорд стрийт с големите бутици... ние с Иво не сме гейове, но от тези клубове излиза най-яката музика, най-новата. Говоря за музикални клубове - Насо държи да е конкретен. Сохо е квартал, където се случва нещо, микс от култури. Могат и да те оберат жестоко, както си стоиш, има много туристи. Всичко това, разбира се, върви със страшен стрес.

Русков разказва как са "пробили" по клубовете там. Първо свирехме по инди-рок клубовете в Campdon town, по инди-рок клубовете, щото стария ни лейбъл (Only Lovers Left Alive - O.L.L.A., б.а.) ни набутваше да свирим там. Tова не беше за нас и те нямаха много ясна представа къде да ни промотират. После си намерихме сами сцена в Сохо в електро клубове, там сцената е по-електронна, но по-универсална. Инди-рок сцената е много скована, само си джарат по китарите и това е. Чувам, че тук в София няма клубове и положението е по-зле от 90-те, тогава ние си свирехме навсякъде, казва Русков и допълва - не ви завиждам…

В Сохо с Чарли свирят с много известни изпълнители, доскоро в бандата им е свирил самият Кевин Муун от Adam and the Ants. Русков казва "свирихме веднъж с Блейн от Tuxedomoon" толкова спокойно, все едно е отишъл до магазина за цигари. Всъщност Русков не пуши и даже пие витамини, защото е успял да понастине при пътуването си дотук. Спрял е и да нарича китариста "Чарли", защото в мъгливия Албион това е жаргон за кокаин. Нашите момчета изглеждат порядъчни, което е добре, защото ще им се радваме по-дълго, макар и от разстояние. Според Насо няма пречка пред групата заради това, че е съставена от българи.

Определено има скептицизъм към емигрантите от Източния блок. Цяла Полша е там, смее се Насо. Извън това публиката няма предразсъдъци и оценява по достойнство.

Концертът на Sheep On Drugs е единствената причина за събирането на Babyface Clan. Първо Васил от "Тангра" искал да направи концерт на Imbeciles. По това време те точно правили съвместни шоута с "овцете" и предложили да ги поканят в София. Някъде там се зародила и идеята да се събере старата група. Русков обещава материал от албума "Романтика", който се ползва с нещо като култов статус. Тиражът е изчерпан преди години и самият Русков даже няма свое копие. Но Чарли има, смее се той. Има планове и част от албума на Imbeciles да бъде записан тук, в студиото на Блуба Лу.

Иначе за четири години София не се е променила много, казва Русков. Някои магазини са изчезнали и други са се появили на тяхно място, чейнджбюрата са изчезнали и цените са по-високи. Като че ли е по-добре, е заключението на фронтмена на Babyface и Imbeciles.

Не мога да не попитам за розовата плувна шапка и клоунския нос, абсолютната запазена марка на Babyface Clan. Някъде по гардеробите е май...

Дано да я изрови до 20-и, за да е еуфорията пълна.

__________________________
Тази статия се разпространява под Криейтив Комънс признание-споделяне на споделеното, версия 2.5. Можете да ползвате този текст както искате, стига да посочите източникa с линк, да посочите автора, да укажете лиценза на статията и да разрешите на другите хора да я използват по същия начин. Всички снимки са със запазени права.

Сбогом, Кърт Вонегът...

Намерих много мъдрост докато те четях, а често и се смеех.

Така е то...

.

-

перверзна сбирка в дупката

някои се мислят за преуспели

други стъпват по земята

като мен

и живеят

ден за ден

сред тълпата

после

ти искаш от мен

да изчезна

очи в очи се лъжем

и това е добре

-

закъснявам

-

...

I hate myself and I want to die.

Kurt Cobain

(1967-1994)

_

-

Повярвай ми, не беше нарочно...
заредих се като малък R2 D2
на ъгъла -
един самоходен мизантроп.
Само че моят глас беше истински.

Видях я, а тя както винаги – хубава.
Да не повярваш, че играе в системата.
Косата й беше секси и вързана,
в устата - блаженство за няколко.

После аз продължих накъм тайнството.
Вече така май наричам изкуството.
А единадесет бели артикула
ми напомнят, че копнея нормалност.

-

9 април 2007 г.

wasted beauty

©
the lotus eater

...

на малката треска

-

Точно така:
изтрий следите.
Ти пак беше слаба,
пак се показа,
после се усети,
но се спъна и падна,
разплака се в калта-
не защото си в грешка,
а защото си ти.

-

4 април 2007 г.

_

Златоперке,

стана ми мъчно:

четох за твоя тъжен остров.

Топлината на твоите мисли,

истината между бедрата ти

е мъдра и женска,

и детска...

намерено

тази вечер ще я видя. ironically enough намерих този стар txt от също предната версия на хомили. цялото ми мизерно същество изтръпна. било е много красиво...пък сега е счупено.

остър глас пуша мелници и се вкарвам във филма тя ме снима в подлеза после ходихме в нас търсихме от евтиното после го пихме вечеря гушнахме се на леглото напоследък сме много уморени и брат ми джитка на ю ги о а ние заспиваме той се изнася да спи при нашите сигурни си мисли че ще правим секс което не е далече от моите желания но е далече от истината събуждам се от жажда и ставам тя спи будя я и и свалям дрехите за да я облека в моя пижама и пак заспиваме сладко топло будим се втори път аз пак съм жаден все пак евтиното го изпихме и пак се гушвам говорим си много е хубаво часове наред после пак спим мото звъни в 7:02 така си е настроен мелодийката ми е едно регенце и сутринта ни е готина целуваме се и аз усещам как нещо в гърдите ми се отваря и настръхвам обичам я тя трябва да си тръгва рано но не можем да се отпрегърнем още час който минава като цигара изпращам я по пижама ще се видим по късно но аз съм на работа довечера кво да правя днес трябва да си занеса гъза до софийския на лекции ама пич кафе с цигари и слушам Кино.

сърцето ми се е свило.
иска ми се да бяхме правили секс но беше прекалено хубаво и без това.
флейта
23.11.2004 10:24

-

-

петък

ранна сутрин

кофти хороскоп

много задачки

кафе

старите клетки на Бил Лий плачат за дрога

-

©

_______________________

Снимка: Светослав Ковачев

-

-
В понеделник са тромави мислите.
Това автономно градско пространство
между Вазов, Шишман и парка
стои винаги странно изопнато
в началото. Всяко начало
както винаги е малко напечено.
Или ти прекъсва кабела,
или направо късаш струна,
гръмва ти захранването
и струйка дим се показва
над главата на усилвателя.
Този адски кошмар е само сън.
Понеделник е муден, но няма спиране.
Цигара след цигара, после спирам на ъгъла,
замислям се за един арабин, но отлагам за после.
Миналите дни ми изпиха енергията.
Дълги седмици на стреснати събуждания.
Отказвам да повярвам в цял списък с неща,
задачи без решение, дупки за попълване,
изтрити номера от телефона ми,
изобщо, тъжни работи.
Но ти не стой така, не ме гледай
все едно съм ти ял от лъжицата.
Имам цял комплект нови прибори-
прашно наследство от миналото.
Толкова са stainless и новички,
че стават за ритуални убийства.
Напук на всичките ми очаквания
не пожелах да я нараня пред залата.
За сметка на това тя ще се прави,
ще флиртува със старите ми приятели,
но ще остане без покана за моята частна забава.
На мен ще ми липсва
както през последните сто години
и ще се сдухам (тайно от всички).
И все пак моите думи са кламери,
закрепените листове – завещание.
На планьорка не е трескаво творческо-
в понедeлник са тромави мислите.
-

26.03.2007 г.

инструментите

да улавяш състояния с помощта на малка черна кутия е убиец. равнява се на това да изтръгваш звук като на реактивен самолет от дъска с четири струни. в този случай със Слънчо (http://myspace.com/kovatchev) сме 1:1. преди няколко години, които изтекоха без да се усетя, разговарях с много близък за мен човек по въпроса. този човек ревниво бранеше изкуството си и беше най-общо казано пурист (погледнато отстрани). тогава едва не повярвах, че боравенето с кутията е нещо средно м/у черна магия и смяна на тампон. а някои хора се страхуват от сложността на rig-а с ефектите ми. всеки, който е хванал правилната играчка в достатъчно преломен момент е играл с дяволските кръгове и е намерил нова своя сянка. моите инструменти винаги са ме привличали с това, че носят история; усещам ги; обикновено са принадлежали и на други хора, които или не са ги обичали достатъчно или направо са ги захвърлили зад вратата за да ги намеря аз- К1000, Elvis... обаче най-общо предметите не правят изразяването. хубавите инструменти, били фотографски или музикални, са едно естествено продължение на мисълта на човека. скоба- позволявам си да наричам комбинацията личност-творец "човек" по Вапцаровски, защото самият Вапцаров е Човек Творец. а пък всеки човек, който твори с правилните и обичани инструменти, се превръща в част от своя инструмент.
сега разбирам какво е коствало на Слънчо загубата на най-хубавия му фотоапарат...
и какво би значело да загубя Elvis или muffhoney-то. шибана дупка в изразяването, личния контакт с нещо, което се е превърнало в част от теб.
миналата седмица в четвъртък забихме в черната дупка, а Слънчо намери начин да ни поснима (thanks feverish_).
за кратко развновесието визия-поезия бе възстановено;

на снимката съм аз с Elvis. ако мога да съдя по хватката на грифа и физиономията би трябвало песента да е Blank Screen (Log In). Слънчо е от хората, които обичам, но понякога не разбирам; той също не ме разбира винаги. по-важното в случая е, че е способен да ме рисува и да ме усеща докато му позирам.

_________________

Снимка: Светослав Ковачев

LIVE!

http://zagrada.bg/show.php?storyid=320959

Старият Бил Лий беше прав

-
Тази вечер е кадифена, изтръпнала.
Равносметка с тъга пред машината-
Да оценим с помощта на Големите
щетите от капките истина:
сам си пред белия лист,
чисто нов документ в Интерзоната-
един доклад за играта със лошите,
сутрин- силно кафе без ‘обичам я’.
Този тайнствен пакет е от Дявола,
но ти все пак чакаш на ъгъла.
Ти просто заставаш на ъгъла:
вече май си автоматичен.
Уилям Лий беше прав-
Човекът е като любовник.
Чакаш го
и му казваш ‘мерси, братле’,
все едно ще живеете вечно.
Старият Бил беше мъдър
и даже записа плоча с Кобейн.
После и двамата тръгнаха,
но мистър Лий беше стар и последен.
Когато ти свършат цигарите
ти се иска да не беше забравял,
но тази нощ е очакване
и ти просто няма как да избягаш.
Искаш да вдишаш соленото,
да си припомниш есента на Поморие,
но после се будиш пораснал.
Ръгбистът с бас глас ти припомняше:
там горе зад тежките навеси
ти, момче, дойде при мен истински
преди осем или девет години.
Старият Бил беше прав,
че не знаеш накъде ще се отидеш.
Наляво-надясно от себе си
превърташ се някъде с времето
и се готвиш за шоу утре вечер
когато нападаш със своите...
-
21 март 2007

x x x

-

кръгът бавно се затваря

колко продължи твоята криза, копеле?

колко сутрини изригваше

без да можеш да намериш

място

ъгъл

дупка

в която да се

свреш

-

нелеп

образ

те кара да излизаш от себе си

и после

освободен от натиска

се киска

като черна гарга на видинските гробища

-

през февруари

-

а ти се обръщаш над себе си

и се примиряваш без да вярваш

и си обещаваш

и дори се заклеваш

да си пак там:

-

през февруари

когато

кръгът бавно се затваря

-

___

Понякога липсата ти ме задушава. Не се бутам напред, но не искам да изоставам от дните си. Понякога се опитвам да се върна назад, там където неотдавна оставих добри чувства. Изтръпвам от малките флешбеци, късчета спомени, някои от които не искам да избледняват, в името на живота и паметта. В името на живота и паметта.

K1000

________________________________

Снимка: Светослав Ковачев

________________________________

едит 13. 03. 2007:

видях снимката от PMA в http://www.ambientdefocus.com/weblog/?p=469, а по късно се натъкнах на блога на Ted Bunnel -вице на маркетинга в Pentax Corp. и фотограф- http://nedbunnell.blogspot.com/2007/03/youre-pentaxian-branding-campaign.html, където има някои много свежи хрумки от рекламната кампания. например веднага грабвам червената тениска.

всъщност съм занемарил пентакса и покрай него и снимането. цялата тарапана около този пост се корени в непреодолимото желание да публикувам тази моя снимка с К1000-рката. когато слънчо ми я направи (в добрите времена преди да му думнат 20-ката) се бъзкихме, че с нйего кадро ще свалям фотографки. като се замисля реално последната такава я излъгах без да съм хващал хапарат. но пък бях добър носач на статива.

радвам се че попаднах на блога на този пич.

мръсен сън

еленко намери изгубеното демо, което бяхме записвали преди поне четири години в мазето на калоян ("ex-безнадеждност"). една от песните от тази сесия години наред ми се въртеше в главата, без да мога да я реставрирам дотолкова, че да мога да я изсвиря пак. сто и петдесет пъти съм я припявал, част по част си я сгобявах в главата...оказа се по-проста от това, което възстановявах по спомен. сега е пак в ръцете ми и мисля да я преаранжираме до представянето на 'софия град'. пукам я за малко на 'тайния' www.myspace.com/kpdo

ужасна е, slightly out of tune, но не кара да настръхвам.

кажи ми три неща от които няма

няма да умра и ще забравя

в мръсния си сън аз оставам сам

приятелите- с гумичка изтрити

хората са просто паразити

в мръсния си сън ще остана сам

ти си три неща от които няма

няма да умра и ще забравя

мръсния си сън

аз оставам сам

на-на-на-на-на

Сбогом, Жасмина...

Тъкмо си мислех колко предвидливо си пропуснала онова безумно събитие в метрото и си представях как го осмиваме на по питие вечерта (така се разбрахме предната вечер- да се чуем и да пийнем). Този гаден, дъждовен и хладен вторник, 13 февруари. Тогава се обади малкия Ивчо и ми каза. Седнах на една пейка на станция "Опълченска" защото земята се завъртя под краката ми и станах малък.
Жасмина, никой от нас не вярва, че не си се събудила. Обаче когато ти звънна на телефона вдига Никола и плаче.
Говорехме с теб един ден за погребенията и всичките глупости. Тогава ти каза, че искаш приятелите ти да направят парти, вместо да подсмърчат около ковчега. Няма да си кривя душата, че успях. Но заради теб, човече, заради това, че беше най-лудия и свеж човек в цялата скапана гилдия, отидох на Laibach. Защото се разбирахме поне от месец, че този път няма да ги изпуснем.
Аз съм тук, Жасмина, и както обещах и на Никола ще продължавам да ги мачкам заради теб. Това, че те познавах, това, че те имаше изобщо е стимул да продължавам да се блъскам с лицемерите. Отчасти бях спокоен, че има и други като мен. Сега, когато ти спиш, а аз съм сам в Общината, ще мине много време докато отново повярвам, че светът не е толкова лошо място.
Усмихвай ни се понякога, Жасмина.
Липсваш ми безумно.

1) Avaz*

Улицата блести като след дъжд от светлото на общинските лампи. Всъщност навън е по-топло отколкото зад стените. Фините звуци на премерен сигнал през аналогова настъпикутия право в десятката на личното ми stereo.

Като малък броях светещите квадратчета на отсрещния блок. Не може да се кара колело по тъмно за да не те забърше някой психясал надежденец с Москвич. Затова седя зад масата в кухнята и броя квадратчета на тъмно. Баба ми ме намира и ме завлича пред entertainment сандъка за Лека нощ, деца.

Шум. В сърцето имам шум. Листата шумят през есента. Шумът от паузата между песните, идва от няколко жици в баса ми, които не се погаждат добре. Отворих го, но жиците са повече от познанията ми по поправяне на жици.

Трезвен на щайга във вторник в София. По ирония на съдбата съм призован точно тази вечер.

Мислила ли си понякога колко лесно щеше да е ако желанията се изпълняват със скоростта на звука. Моите щяха да приличат на реактивен двигател. Бърз шум. Затова понякога ме боли главата зад тъмните завеси, зад добре изолораната премерена усмивка по уличките в центъра. Слушалките ми са евтини и пропускат шума на София. По булеварда изцяло изблъсква музиката и се настанява удобно в ушите ми.

Бас с Big Muff право в корема.

* Avaz (тур.) - Шум (б.а.)

image: ®eplikas- avaz

2) Yok*

Изкачи се по стълбите. Избери си мелодия от random парче преминала история, от някоя порция нули и единици, която е била гост в твоята чиния. Чу ли добре как изричат гърлено техните думи с ритуално упорство. Няма да можем да продължим без да подадеш ръка. Няма да можеш да подминеш това с лека ръка. Регистрирай се.

Оглеждай се! Не падай от високо. Всъщност, въобще не падай; стой! Ще е много чудесно при мен.

Вчера: телефонът ми звъни на четиридесетата минута от интересен балкански филм. Бързо променям плановете и потъвам в тимуровско състрадание. Хващам 76 и за половин час пристигам на явката; по пътя слушам Koledoyuran. Вълната ме носи със силата на стар Мерцедес нагоре по Цариградско, момичето на съседната седалка чете нещо от типа на 'Псалм на подсъзнанието’, мислено го свързвам с донхуановски хипи истории от лятната ваканция на палатки на Иракли и Смокиня (не бях аз). Сега е пролет-зима и от юг ме ебават на новопристигнал. Последните 42 стотинки в нокиата отиват за сигнал, че съм пред вратата. Звънецът 33 не работи. Не разбирам и маркировката. Обаче вратата е на един шут и за малко да не похарча 42-те стотинки...

В стаята е момчешки безпорядък, пием бира и не можем да се сетим да си пуснем музика половин час. Пауза.

На сутринта се изтягам ленив като котка, после ставам, двамата пушим и аз скачам на врата на задачите, но пак закъснявам с 10 минути. Тътря стол от кухнята на Вазов 2.0 и вдигам шум.

Бюджет: 3 лв. Два отиват за цигари Мелник, един за дебел седмичник, който не прочитам. В редакцията другите ме гледат очудени от избора ми.

Имам да пиша и друг текст и идеи, и справочник. Колелата се завъртат. Старт!

В съзнанието: импринт от последното четиво, двама луди преследват тайна като съвременни 3D индианаджоунсовци. Ще го преживеем някак си. Бърз трилър с исторически и културни елементи. Спорт за зъби, гимнастика за езика. Семкаджии от всички страни – съединявайте се!

Във филма пред старото кино във Вождовац е соц.

* Yok (тур.) - Не (б.а.)

image: ®eplikas- koledoyuran

3) Karabasan*

Тръпки, ...а-а-а! Остатъци от мислене любезно прещракват в главата, някъде в тила. Мръсни мисли, досадни като гръцки хор с максимум reverb. Искам да се отдръпнеш внимателно от мен, назад, назад! Маски, направени от царевица.

Интермедия: два целомъдрени касови апарата спорят за Хегел, ще купуват toy-камери на едро и ще отворят онлайн магазин за недоверчивото прясно поевропейчено племе. Кой ще проявява филма не е ясно. Чакат доставка дигитални гърбове за закърняло мислене. Колкото по-мацнато, толкова по-арт. Поп-арт. Арт за попове и попадии, видехме им номерата, дадоха ги по телевизора. Задния номер, задния...

Асоциации на парче в храма на Шоубизнеса. Малко по малко. Лека полека. Хората си правят брейнсторминг вместо линия сутрин за загрявка. С кафето, някак си...

Част две: назад в пътуването ми, моменти, които съм пропуснал, но са регистрирани, вятърът, пейките на Таксим; нагъл мустакан ме гледа, знам че ме гледа, отварям вестника и се преструвам, че чета неразбираемите словосъчетания.
На петата минута вече тихичко сричам думичките, тези, които съдържат по-малко съгласни. Гърлено ‘р’. Искам да се върна там през нощта, но с по-добри слушалки. Soundtrack за топла леко дъждовна вечер. Поддавам се...

Кошмарът: не, не е само в моята глава; получих съобщение help + линк от брат ми. Линка не го давам, намери си свой линк с кошмари. Онази сутрин се събудих разтревожен, днес ме насметоха заради резултатите, макар да не бяха в пряка връзка. Паяжини. Иначе мерси за аплодисментите, доста игра ще падне; предчувствие.

Искам: да разпусна в контекста на плашещото зрителя. Готов съм на крайности.

Кореспонденцията с нея е: лаконична и в рамките на добрия тон. Смея да твърдя, че "резултира"** от прогресивната ми политика на тиха дипломация.

Слонове с пантофки на Маноло Бланик на светски водевил във Военния клуб. Майките им стягат папийонките до 42, после се женят.

Като цяло е тъжно.

Gnaw me!

*Кошмар (тур.) - б.а.
**respect @ http://www.partyara.blogspot.com, тя също ъпдейтва рядко, но пък е определно шесторъка в останалата част от действителността;

image: ®eplikas-dadaruhi

outside my window

дълготрайна

drug филм:
сънувах как се опитвам да се интоксикирам по разнообразни начини и на необичайни места, обстановката е ърбънхардкор, резултатът повече от незадоволителен. в общи линии повтаря импринта от задгранични преживявания, прибирах се с лека глава в петък и стрелбище беше атина. въпреки притеснението ми, че съм се 'пуснал' по плоскостта, сънят преминава в необичайна среща със стара тайна на една софийска спирка. отърсвам се от съня с email:

сънувах, че съм на спирката на Орлов мост и те виждам как слизаш от един автобус, ти започваш да тичаш към мен, аз започвам да тичам към теб, но се разминаваме. аз (озадачен) се обръщам назад и те виждам как ти също гледаш към мен и се усмихваш много щастливо.

добре ли си?


(не съм й писал откакто ме хвана да й навлизам в личното пространство. все някога трябва да призная, че има любов толкова дълготрайна след края, че дори аз се изненадвам...)дълготрайна? да, това казах...

* * *

Ние сме хора
с имена и адреси,
градски прашинки,
въздух пълен с тъга.
Търкаляме мудно
дните нанякъде
със смешни въпроси
Накъде? Докога?

заглавие

Пусни ми съобщение в кутията...
Тя е малка и е с форма на сърце.
Грозни локви в дупките пред блока ми.
Студено е под тежкото небе.

Безкрайна

Безкрайна, ти вече нямаш поглед
над моето кафе
и моята цигара
сутрин.
Шоколад.
Ти помниш ли
когато сутрин сън деляхме
и този сън бе наш
и вече никой
никой друг го няма.
Аз виждам пак прозореца
(понякога)
от който гледах с теб надолу,
надолу гледахме и двамата,
но кой пропадна
в бездната?
Под себе си.
А навика ме буди от съня ми.
Аз никога не бях това,
което трябваше
Разхождам старите си мартенси
по София.
И питам (тихо):
самотно ли е празното, Безкрайна?
Самотни ли са липсата и вакуума?
Изпразнени от смисъл са идеите,
когато идват след разпадане.
Аз ще се върна тази вечер в къщи,
ще прехвърля малко думи, файлове,
ще застана с камера пред огледалото
ще си открадна образа
(дали ще има светлина?)
и ще заспя за дълго,
за да ме забравиш целия.
Когато стана нито аз, ни другите
ще помним за проклетото си минало.
Ще си измия зъбите,
завързвам си обувките
... десета дупка.
Улица.
Здравей, Безкрайна,
драго ми е...

deranged v. 0,1

Блок 21

х х х

Хa-ха, ей, пишлеменце,
събудих се с претенциозната ти книга.
Абе, просто я взех от Ицо тогава,
когато бях също и бая напушен.
Всъщност ти си ми симпатичен
откакто тя ми раказа онази случка
как просто си я изнудил да дойде у вас
и после си я чукал.

Уж си бил болен.

Аз също съм я чукал,
но това не е поезия.

Ти си ми още приятен,
защото те ядох на закуска,
помпах си самочувствието
на хедлайнер долу в Шипката.
Ти беше повече от смешен,
онази на първия ред беше майка ти.
Ти се пудреше на дребно,
а аз – рокстар пълен с конфидънс.
Завиждам ти, чисто професионално,
а сигурно и кълве с тази визия.
Това не значи, че няма да те почна,
защото аз, а не ти, съм Чинаски.
Не съм обграден от уейвъри,
затова понякога забравям, че пиша.
А аз си пиша готино
и даже слагам запетаите.
И което ме дразни - дразни ме,
защото след малко съм на работа,
а ти ще станеш към 12
и ще блогнеш просто за кеф.

25.10.2006

цигари

Тръпчив е вкусът на цигарите
Горна Джумая
по небцето,
но по - ми е гадно, че слушаш и гледаш,
а не разбираш.

А пък на теб кой ти е казал, куче,
че ти си дарен със истина,
че ти си с на господ шлифера,
абе- в голямото доброутро.

Кой те е лъгал навремето,
че има смисъл да шествате
и да се тествате
по паветата и по площадите.

Какъв си ти да съдиш
по това, което виждаш,
а ти виждаш к**а ми
защото си твърде ниско.

В деня, когато ти качиш левъла,
аз ще се гръмна на булеварда;
и ти все пак ще натрупаш
позитивен рейтинг по медиите.

Вземи си една от моите
и ме слушай като ти приказвам.
Аз не пея на вятъра
и вятъра не ми пее на мене.
Само ме дразни през зимата,
когато съм си заебал качулката.

За тия годинки батенце
изпуших сума ти цигарки.
И след всяка една една визия
изплуваше и ми беше едно нереално.

Така, че... не ми говори ти на мене
за истина,
защото ще си говориш без мене.

25.10.2006

Границата по памет

Наскоро видях северната ни граница по нов начин. Като ярка крива от неон, закачена на стена в старата баня в Пловдив*. Направи ми силно впечатление тълкуването на границата като такава. Какво всъщност е границата? Скулптура, експонат, изложен за да напомня за собствената си преходност. Една проста черта по брега на реката, която отделя “нас” от “другите”, България от Румъния. Линия, която осигурява личното ни пространство? Рамка, която ни пази да не се размием в морето от култури и хора, или пречка, която ни спира да бъдем част от света? Или стена, която ни пречи да общуваме със съседите?

В Града на тепетата български и румънски артисти и художници се обединиха около идеята за общата граница в контекста на предстоящото приемане на двете страни в голямото европейско семейство. ЕС като такъв до голяма степен ще промени представите ни за границите. След 1 януари вратите на Европа малко или много ще се отворят и за нас, “бедните роднини”. Независимо колко ги е шубе британците и другите консервативни “стари европейци”. За българите и румънците съюзът е надежда за отхлабване на примката на недоверието и изолацията, зелена светлина по пътя към по-добрия живот и по-високия стандарт, свободата и предизвикателството да си част от голямото семейство. За “старите европейци” присъединяването ни по-скоро е поток от съмнителни мургави балканци, които могат само да точат кредитни карти и да джебчийстват по улиците. Неоновата граница в пловдивската баня за мен е по-силна от всички силни думи за евроинтеграция досега. Един символ, който дава храна за разсъждение и нужда от оценка. Нали именно творците са тези, които първи преодоляват границите на ежедневното мислене, за да покажат нови хоризонти. Много от хората седяха пред “скулптурата” и цъкаха с език - какво пък е това? Една част от тях по принцип е силно резервирана към напъните на т. нар. съвременно изкуство. Други пък ахкат и се прекланят, без много да му мислят, докато се наливат с шампанско по премиери и изложби. И без това авангардното и модерното е трудно за разбиране. Такова често е и мисленето за членството ни в Евросъюза. За някои е необходимо по презумпция, много много не го разбираме, ама щом трябва... Други не щат и да чуят за ЕС, защото са заети да пазят химерата на “националния суверенитет”- нещо, което също дълбоко не разбираме. Авангардното мислене на българските и румънските артисти изпревари официалното ни приемане в ЕС. Надбяга и страха на евроскептиците. В опита си да разберат понятието граница и да я преодолеят с езика на творбите си творците напипаха пусла на съюза - такъв, какъвто трябва да бъде. Едно приятелско сътрудничество и предизвикателство, което води до разбирането на нещо ново. А доколко изкуството им е огледало на живота? Имаме време да проверим сами след по малко от три месеца.

* Инсталацията на Правдолюб Иванов “Границата по памет” е част от изложбата “Общи граници” на български и румънски артисти в рамките на “Седмицата на съвременното изкуство” в Пловдив.

Ние, врабчетата (По Радичков)

"Можете да срещнете много мъдри врабци, стари стогодишни врабци още от времето на турското робство. Те не са много добри в летенето, но пък главите им са пълни с акъл, та за всичко могат да ви посъветват."
Йордан Радичков

София е особен град в началото на есента. Наелектризира се и полудява още след първия влак с прибиращи се "морски" в края на август. Ята от хора плъзват по улиците в шок от завръщането в офиса. И изглеждат също като типичните градски птички по тротоарите - лутащи се, леко объркани, но неизменна част от пейзажа. Всеки е "по задачи", вървим и си гледаме в краката, за да не се блъснем в другарчето в гигантската улична масовка. После се оглеждаме като подплашени врабчета пред магазините и по спирките. Наложени на мащабите на една София, мислите на всяко едно от нас, градските врабчета, изглеждат смешно малки. Но в главата на едно пиленце е тясно. Гледаме си личните два сантиметра обозримо пространство, пискаме и клатим смешно глави. А отгоре ни - един ужасяващо огромен свят.
В тролея гледам две врабчета на почетна възраст, с побеляла от мъдрост и житейски опит перушина. Със завидна бързина окупират близките две места и започват припряно да обсъждат важни обществени въпроси, много подходящи за убиване на времето. В случая тези две пиленца коментираха разпалено високите цени на билетите за градския транспорт. Те цените ги вдигнаха преди сума ти месеци, но явно никога не е късно да "теглиш една" по темата. От разпаленото им чуруликане всички пътници неволно разбират, че не е нормално, не е възможно, просто не е реалистично двете спирки с тролея да струват повече от един хляб. А един хляб не е шега работа - това са сума ти трохи. Отправят се "похвали" по адрес на един доста подробен списък отявлени "врагове на обществото" като кмета, президента, премиера... изобщо целият вселенски гняв изтича по посока на някакъв събирателен образ на пилците от политическата сцена. Неволно в главите на останалите пътуващи градски птички изниква образът на една охранена костюмирана гугутка, която граби с лакома човка от трохите на народа. Стори ми се странно, че въпреки бойките думи двамата тролейни събеседници чинно стискаха хартиените еквиваленти на половин кило бял хляб. Но ето те дупчели, защото не можело иначе. Явно да си купиш билет ти осигурява правото да роптаеш срещу цената. Също като разпространеното твърдение, че ако не гласуваш, нямаш право да си недоволен от властта. Нашите врабци чинно подават за таксуване своите хартиени 70 ст. И преди да слязат, ги смачкват и захвърлят под седалките.
И в това според тях няма нищо нередно. Лошото е, че ние, врабчетата, сме особена порода. Можем да си цвъкаме в своето гнездо, а срещу охранените гугутки и орли скачаме само така, наужким. С неразбираемото си пискливо чуруликане.

Благодарности на мислещите хора във форума.

Да пишеш директно във файла на деня

България
Новини
Хванаха убиеца на учителка по музика


Да пишеш директно във файла на деня, нямам цигари, нямам настроение. Вече така се задъхвам, че новото ми изглежда едно светло, светло, чисто, меко... старите познати ме смущават. Малкия е откровено луд и не, вече не е приятна творческа компания. А как възнамерявате да се държите след удара? Петнадесет години търчане по задника на някакви маргинали? Дали да не си осигуря малко свобода и начален тласък и да си бия камшика вляво някъде другата година. Да отброя две пълни завъртания и але-хоп! да се впусна в нещо по-мое и по-малко затормозяващо.
Мечти.
Ти знаеш ли, че аз си говоря така с теб и в главата ми се въртят най-невероятните неща. Ей така, никога не можеш да преположиш, че напрмер искам да спя с теб. Или че хич не искам.
Никога няма да разбереш. И това е смешно. И аз не знам. И аз няма да разбера дали ти си мислиш такива неща, или други, защото ние тракаме, тракаме, тракаме…
Хората ме смущават. Дали аз смущавам хората?
Оставете ме за секунда, лошо ми е, искам да сляза...
...искам ... да сляза...
*** снимка: foxe ***

абсолютното е черно и сладко

да, ние купихме от онези малки малки писма с неистини и се потопихме в малък вълнуващ потребителски филм. аз седя на земята в любимата ми стая. собственикът й тъкмо се е върнал отдалеч. безуспешно, както само той може да си позволи. в тази стая винаги е много вероятно липсите да отпаднат и да се измисли все нещо. а? аз я гледам и говоря протокол, колкото да оправдавам погледите си към хлътналите й бузи. и да я гледам в очите е все едно. всеки ден тя гледа настрани. не чувствам сила по време на този разговор. тя не обича хората, обича само своя малък прочит на нещата. само това, което тя вижда е истина, останалото боли. но тя е малка роза от далеч, и не съм 100% сигурен,че предава на моите градски ултра къси вълни. боли и спирането. падането от пиедестала на мислите. тя мрази да я спират. аз писах за нея във формата на разказ и тя вече живее в моите страници. за мен е интересно да наблюдавам своите малки персонажи. тя е впечатлена от мен, но не може да се вдъхнови, защото последният мак я е отнел. назад, назад в кафявите улици, тя е обгърната от пластмасовия комфорт на частната си победа. мъчно ми е, защото тя е слаба и сладка. аз наблюдавам дупето й докато тя се качва пред мен по стълбите. прилича ми на нещо познато. нещо бивше, но познато. докато някога тя беше моя аз харесвах точно това мършавеещо, нахално изпъкнало дупе. сега знам, че големят бял мак е моделирал нейното настояще, в това число и тялото й. тя е кафяво красива. явор каза, че светът е сънотворна мафия. заспивам на една ръка от входа. след пристъп на повръщане на стълбите тръгвам бавно на сладко пътешествие до едно легло, в което мога да потъна. до днес.

prayer to god

To the one true God above:
here is my prayer -
not the first you've heard, but the first I wrote.
(not the first, but the others were a long time ago).
There are two people here, and I want you to kill them.
Her - she can go quietly, by disease or a blow
to the base of her neck,
where her necklaces close,
where her garments come together,
where I used to lay my face...
That's where you oughta kill her,
in that particular place.
Him - just fucking kill him, I don't care if it hurts.
Yes I do, I want it to,
fucking kill him but first
make him cry like a woman,
(no particular woman),
let him hold out, hold back
(someone or other might come and fucking kill him).
Fucking kill him.
Kill him already, kill him.
Fucking kill him, fucking kill him,
Kill him already, kill him,
Just fucking kill him!

Мило дневниче,

ще ти накъсам страниците, ще ти раздера кориците, ще те запаля и ще те разхвърлям из стаята. Когато бях малък, много по-малък, пристъпвах към теб с емоция, равна само на тръпката от китарата. Ти ми пазеше мислите и идеите, а тя ми даваше да говоря на стените в стаята. Не те убивам защото те мразя-не! Просто малкото момче умря. Аз се намъкнах в тялото му и го мъчих. Боядисах му косата, после я отрязах. Завлякох го в стерилна стая и позволих да го татуират с преждевременна мъдрост. После му сложих обица на ухото- за да помни. Понеже имаше много за помнене му сложих още много обици. Някои от тези спомени-истини болят. Боляха и дупките по тялото. Раните, които сам си правих. Тялото се научи да понася удари, да удря, да напада, да се защитава, да бяга и да се крие. По последните няколко точки, разбира се, има още какво да учи. После тренирахме емоции. Научих устата да говори така, че да боли. Принудих ушите да чуят неща, които карат очите да плачат. Накарах краката да отидат там, където има и болка, и красота. Ръцете сами посегнаха към забранените плодове. Сега ти, мило дневниче, седиш тук, потънало в прах и караш този изрод, в който се превърнах, да плаче като малко дете. Момчето може да умре, а ти да останеш. Но искаш ли някой да чете за момчето, което е било малко и уплашено? Те ще използват теб, мило дневниче, както използваха мен.

_

Екран- безредие.
Витрина- истина.
Аз ходя в себе си,
начало: улица.
Вървиш, и всичко си -
неща, които ти ...
Аз виждам все зад мен,
и...губя образи.
Без път и дом кретен
ти праща поздрави.

малки пързалки, etc.

мда, сетих се пак за това място от foxe и даже наспамих една-две теми. беше много вълнуващо и може би все още някакви хора се вълнуват като пишат там. ако си много наблюдателен може би си забелязал, че първия пост тук са ми последните постове там. да, ние и мястото приключихме, магията свърши тихо и сега само воаьорствам от време на време. ето, вчера прочетох кълбето, защото така и така я чета. но освен някой, който мога да визуализирам, нямам други интереси, нямам нерви и желание да търся автора, който ще ме напълни. даже не съм сигурен искам ли да се 'пълня' с думите на някой at all. не, че няма тръпка, но нямам тaзи energy wave за търсене на новото. забелязах, че ми е трудно да обмислям дори само моите си идеи. затова, мерси-знам, че има много за виждане и чуване, но сега е време за soul rehab.
началото на седмицата ми е меко казано тъпо, определено. нормалният спад след малко въздух. не съм ти разказал? окей. prirucnik janga trovaca, wickeda и една малка пързалка, която ме гледаше настойчиво са ми сюжетния център, около който лавират мастика, наркотици и къщата на краси ченгето, в която се завличат малките пързалки. на сутринта - my head was dizzy, видях се да седя в легло с масур в ръка и мислите ми да прескачат...мануела...моника...михаела...е-ех, бегбеде и буковски и булгаков, да го ти го ***** на майка ти!!!
най-вероятният вариант е калина, даже ще си го запиша, защото е много смешно. другото смешно е, че започна да ми харесва ей така да не съм затормозен от определен набор задръжки в главата.
другите бонуси са макропръстени на М42-много отиват на К-хилядарката + хелиос 44, дърт ленинград 4 в незнайно-дали-работещо състояние. четох много соц книги, най-добрата от които 'съвременната българска девойка'-шаш и panic.
не можахме да отлепим в неделя и никола сготви пиле и картофи на фурна + домашна ракия, цигари 'лодка' и бири. (браво никола!) на сутринта drive like се събуди, изтропа се на долния етаж, изпуши цигара каше и дръпна към стопа. при циганската махала с причудливото заглавие 'чепраза' (дано не се бъркам) ми спря една корсичка със софийска регистрация. пилотът иван успя да ми обясни сделката на 'осиновения циганин костов' за балкан, пилотите, гад зееви, социализма и другарството между хората, което никога няма да бъде възстановено в тази god forgotten кочина, която е страната в момента. пилотът иван си купи буркан мед от с. гинци, което беше свежо. искаше ми се да пусне малко музика и да трае до софия, но той искаше да ми говори за соц-а и бга балкан повече от всичко. в крайна сметка реших, че е забавен събеседник (в комбинация с директния стоп, който ме уреждаше идеално за да се домъкна навреме в редакцията. определено фен на изразяването в монолог. уви, аз съм твърде добре трениран слушател. инфото и образът следва да се появят все някъде.
блог-гаджето на ким явно не е отвърнало на чувствата й и тя е Del поста. лицето от снимката се издирва, не пише и в своето си пространство. чакаме продължение, тигри!!!
btw - до проекто инженера: снощи в просъница получих 'съобщението'. имай предвид, че съм го прочел и чакам инструкции на Я.
лек ден!

вторник

2222222222222222222222222222222222222222
2222222222222222222222222222222222
2222222222222222222222222222222
22222222222222222222222222222
2222222222222222222222222222
222222222222222222222222222
22222222222222222222222222
22222222222222222222222222
222222222222222222222222222
22222222222222222222222222
2222222222222222222222222
222222222222222222222222
22222222222222222222222
2222222222222222222222
222222222222222222222222222
222222222222222222222222222
222222222222222222222222222
2222222222222222222222222222
22222222222222222222222222222
222222222222222222222222222222
22222222222222222222222222222222222222
22222222222222222222222222222222222222
22222222222222222222222222222222222222
2222222222222222222222222222222222222
22222222222222222222222222222222222
22222222222222222222222222222222222
2222222222222222222222222222222222
2222222222222222222222222222222222

софия град

София град е енергиен вампир, който смуче от хората. Може да звучи еретично, но София е мащеха на децата си, а чуждите направo ги изяжда. Някои идват сами с цел да се включат в capital career network v.5,6 и цената е депресия.exe. София е най-гадна към тях и ги дарява с urban sickness. Те мрънкат, бягат и се крият по села и паланки. Понякога заразяват и мен.

списък за наритване

да го турим на тъпите чичаци, които ме нападат. да, ти, куха дърта лейко! знаеш ли защо? защото нямаш живот. но знаеш ли какво друго? (естествено, че не знаеш, нищо, че по презумпция знаеш всичко.) няма лоша реклама, и drive like е четен. ще се блъскам всеки ден, а понякога и нощ, за да достигна там, накъдето съм се запътил и ти, куха лейко, ще си далеч зад мен. нищо, че на предишната отсечка си ми подложил крак и си плюл на мене. на drive like му дреме на средния с пришка.
да го турим и на тъпите ми връстници, които ме нападат. защото не са по-различни от чичаците. да се махат тия, дето по-отворените от мен им казват хейтъри. защото и аз имам хейт в главата, обаче не ти пълня пространството със себе си. нали, куха лейко? но не. ти държиш да ми кажеш, че съм протеже и нещата са нагласени. разбирам те! и аз се чувствам така, но за разлика от дъртия ти мързелив гъз аз знам малко повече. не защото имам по-голяма цифра в началото на ЕГН-то, а защото аз бях там, докато ти си ме 'хранил' зад някоя безопасна клавиатура.
знаете ли, мили другари, всички вие, които с усмивка влизате в тази малка черничка страница, какво ми се случи неотдавна. добих си персонален трол, също като сълидер. само, че моя дойде на Я. моят мил малък <_Opium_> за масите. (да, батка, досетлив си, да ти го турим и на тебе.) поиска любезен request, след което ме четкаше заради КПД-0 и настоящата ми работа. много мили приказки, и това около седмица. много питаше, но така са те 'феновете'. после копелето започна да вкарва провокации, след това директни нападки (пак в стил 'кой те уреди, боклук, как аз не съм на твое място, хем съм по-голям от теб'.) естествено, че попадна в игнор листа, не се шегувай, да не съм си намерил нервите на пред нас, ебаси. след няколко неуспешни опита човека се извини, каза, че вече не му се занимава с мен и (тука вече става hi tech) потъна в бездната на тоталния игнор от Я-то.
прелъстена и изоставена, ах недей. тъпото е, че тези хора идват, изливат помия, и си тръгват. всички са така. включително тези, които харесвам и дори понякога чукам, да! и за петоъгълника бих ти казал, но на лични, защото все пак тука си е доста публично, а аз се пазя. и там доста народ си изля фекалните мисли, защото не може сам да живее със своите probably?! но драмата не е в това, драги слушателю. драмата даже не е моя, щото drive like скоро чуква 22, нищо, че се чувства на 122. и е малка електролешникотрошачка и няма да се замисли да ти строши и твоите лешничета ако си много отворен и му лазиш по личното пространство. ъндастен' ми?
сега, за да завършим първия, така...по-нервен пост в drive like, бих искал да зарадвам приятели, доброжелатели и останалите откровени путки наоколо, че момчето е добре, макар и малко уморено (не съм излизал в отпуска още). момчето си пише .док файловете, снима с К-хилядарката, свири с КПД-0 и новите парчета се получават добре. доста добре даже. и тони мечкова ми е написала ебаси якия хороскоп днес, което ме кара да се радвам още повече.
в този ред на мисли, да го турим и на който пропуснах в този поетичен откъс, разкриващ крехката ми и ранима младежка душеност.

малка лисичка

срещнах малка лисичка в парка, един приятел я доведе. когато стигнах на мястото на срещата него го нямаше, но лисичка беше там. потърках крак насам-натам, после седнах срещу нея да й се полюбувам. тя отвори малка уста и каза, че съм пратен, а синия герой от анимационните филми е за бира. после той дойде. аз бях полупиян от джин и тоник и след random yadda dadda синият герой се измъкна, май се разсърди, или вече с лисичка явно фамилиарничехме. прибрах лисичка в малката си комуналка. лисичка има блог и пише в не-проза. лисичка има малки крачета. лисичка си връзва потнчието с ластик отзад, защото ще и увисне под малките зърна. и вика. много сладко вика. лисичка не е от голямата гора, което я прави още по-сладка лисичка. целувка за лисичка.
а аз си изгорих средния пръст с цигара и сега мога да покажа среден пръст с пришка на целия свят.
и, докато не съм забравил- среден с пришка за целия форум на новинар, който отсега поздравявам с новата си снимка в анализи и коментари. чакам включване от ирта за оценка на (редакцията на) текста.