Рамбо 13 feat. приятели, със специалното участие на проекта zev died orchestra (включващ членове на gokkun, Мytrip и Wayab). Най-лошото в българската литература! Клепането на годината! Шкембе чорба и литературна карантия. Идват законодателството, гланцът и неговия дизайн. Да ги спрем. Публиката, отвратена, съпричастна на зловещия кич, има шанс да преоблече новите си дрехи! Носете си долни гащи по 80 евро парчето. Лошият вкус, постмодерният акционизъм и краят на лайфстайла идват с Рамбо-13. Кльопането на годината! Ваканцията свърши, интелектуалната собственост е подлютена и незащитима. Юпитата и изкуството – с чеверме на бавен огън! Рамбо 13 разполага с терминатори от всякакъв калибър. Картинки на разсъбличане по стените. Душевно и православно – отвсекъде. Керамични сърца.29 септември, вторник, 19:00 часа, ателие Пластелин, ул. Цар Симеон 48, София. Носете си пликчета за повръщане, алкохол – менте! Кефенето на годината и главобол!Спонсор: Фондация за поощряване на медицинските експерименти с хора и животни „Академик Иван Петрович Павлов“За Рамбо-13...История на групата за културен тероризъм «Рамбо 13» Групата за културен тероризъм „Рамбо 13” е създадена през 1999г. В нея първоначално участват Васил Прасков, Лъчезар Лозанов, Димитър Матакиев, Иво Цанов и Добринка Корчева. Първата й изява представлява аутодафе на книги на български класици и съвременни автори, осъществено през пролетта на 99-та на покрива на Студентския дом в София. Година по-късно групата провежда широко обсъждан впоследствие литературен пърформънс в клуб „Максим”, съчетан с боди-арт на млади художници. Текстовете на авторите са представени от артисти на Театъра на Българската Армия. Междувременно „Рамбо 13” публикуват пиесите „Сърцата на петимата” и „Вазов в редицата на Фибоначи” в списанията „Театър” и „Страница”. И до ден днешен никой български театър не се е осмелил да постави някоя от тях, поради крайната скандалност на използвания в тях език език. Единствено в. „24 часа” окачествява двете творби като културно събитие. През 2002г. Групата създава радикалния литературен сайт „Мухозоли”, който за кратко време придобива култов статус в средите на българския ъндърграунд. През есента на 2003-та „Рамбо 13” предизвикват скандал на конференция, посветена на развитието на българските литературни сайтове, чрез представения си програмен текст – „Viva за терора!”. Въпреки това критикът Едвин Сугарев ги обявява за сайт No1 във виртуалното арт пространство на страниците на „Литературен вестник”. Рамбовците продължават скандалните си изяви на премиери на книги и литературни четения на автори, които заклеймяват като конюнктурни. Пламен Дойнов, Петър Чухов и авангардистите от XXL са сред основните потърпевши. През 2005 г. „Рамбо 13” предизвиква интервенцията на правораздавателните органи и НСБОП сваля сайта им „Мухозоли” заради текстове, които влизат в разрез с обществения морал и добрите нрави. Настоящият водещ на културното предаване „Аеро” по Re Tv Благовест Златанов апелира членовете на групата да не бъдат публикувани занапред в литературната преса по морални съображения. Силната обществена репресия става причина „Рамбо 13” да прекрати съществуването си за няколко години. През лятото на 2008-ма членовете се събират отново и възстановяват групата в състав Васил Прасков, Лъчезар Лозанов, Димитър Матакиев, Иво Цанов и Данаил Досев. Първата изява на Рамбо-13 след възстановяването на формацията е пърформанс в Червената къща (началото на 2009 г.) с участието на авангардистът художник и композитор – Георги Ружев. Избухва скандал, към сцената летят бутилки, а след проявата се стига и до ръкопашен бой. В резултат на случая групата е напусната от Димитър Матакиев, който започва кариера на спортен бриджьор. През юни 2009 г. групата за културен тероризъм Рамбо-13 се появява с нови лица и имидж пред публиката в клуб Хамбара. Събитието се организира от Венцислав Занков и вестник 39 грама. В нейните редици се появяват имена на млади и дебютиращи автори, виждащи в Рамбо-13 алтернатива на лайфстайла и неавтентичността, завладели, разграничаващата се от ъндърграунда, българска литература, през последните години.Участници в четенето: Лъчезар Лозанов – Звяра - роден през 1953 г. в София. Завършил в Софийски университет "Св. Климент Охридски" българска филология през 1975 година и журналистика през 1984 г. Работил в радиото и във вестници, сега е във в. "Българска армия". Бил е и учител по български език и литература. Печатал е стихове във вестниците "Студентска трибуна", "Литературен фронт", "Литературен форум", "Ден", "Литературен вестник", "Сега", "Капитал", в списанията "Родна реч", "Септември", "Пламък", "Младеж", "Страница", в алманаха "Море", във вестника и списанията на СМЧ "Аудитория". През 1999 г. е сред създателите на литературната група "Рамбо 13". Представата си за модерна поезия е изложил в "Стихът: пеперудата е свободна" - "Литературен вестник", бр. 34, 1999 г. Автор и редактор е на първия брой на литературния вестник "Аудитория", май 2000 година. Издал е три книги. "Скъсай опаковката" (1995, самиздат), "Звярът" (1999, изд. "Графити") и "Иго" (2002, изд. "Жанет-45"). Женен, с 2 деца, които четат литература и свирят на цигулка. Понастоящем води културната страница на в-к „Българска Армия”
Линк:Иво Цанов - Чеченеца е роден през 1977 г. в София. За разлика от повечето участници в "Рамбо 13", не е завършил, нито учил в СУ "Св. Кл. Охридски". Посещава известно време Техническия университет, в момента се занимава с уеб-дизайн, след като работи в машиностроителен завод. Единствен член и лидер на пънк-групата „Анарходжаз”, даваща музикален израз на идеите на анархонацизма. Няма издадени книги. Един от авторите на пиесата "Сърцата на петимата", също така има публикации в "Литературен форум", „Литературен вестник”, „39 грама” и "Аудитория". Съчетава алкохола с работа в завод за негасена вар. Засега бъдещето на Иво Цанов е неясно, но има всички основания да се смята, че то ще бъде не по-малко вълнуващо от настоящето.
Линк:Данаил Досев - Гробаря е роден 1961 г. в Ловеч - на 27 август. Изкарва 24 СПУ "П. К. Яворов" в София. Става тъкач в ТПК "Руно". Два месеца след казармата вече е магазинер на склад в ЗИТ София. Сменя десетки работни места от шлосер в Телефонния завод до санитар в операционно отделение на Окръжна болница. Заминава за две години в Коми - Усогорск като мостостроител и разкройчик. Попада като сценичен работник в "Сълза и смях" - две години влачи декори, маршрутът му е от склада до сцената. След това става каменомонтажник. т.е облицова сгради с варовик, мушел, гранит, мрамор. След една година гастролира във "Феросплави" - Кремиковци, после е общ работник в ЦУМ, водещ стоковед на склад и т.н. Напуска, за да стане художник. Има 3 деца - дъщеря му Илона от първия му брак е на 16 години, а от втория - двама сина Никола петокласник и Андрея - 2 клас. До месец август, тази година е бездомник в София, спи по входове, мазета, тавани, необитавани къщи и интернет-клубове, но най-вече при подходящо време пред пейката на св.Синод. Защо пише? Ето отговорът, който си дава: "Колекционирам настроения. Подушвам ги по цвят и си ги събирам. Вътрешен цвят. Това си е игра, самотна игра на домино. Болестно е, но си е мания. Един окуляр - аз така си представям нещата и се смея отстрани на себе си. А поводите да се смея не са оскъдни..." Васил Прасков – Кукловода - роден през 1975 г. в София. Завършил е философия в СУ "Св. Климент Охридски". Научните му изследвания са в областта на етиката на сексуалните малцинства и религията. През 2009 г. печели конкурс в Интитута по философия с пълно отличие в БАН, но е отстранен, поради скандалния си имидж. Пише поезия, проза и кинокритика. Автор на две стихосбирки - “Малките” (1993) и “География на времето” (1996). Бил е гост-редактор във вестник "Литературен форум", както и водещ на рубриката "Идиот" в същото издание, има редица публикации в културния печат, както и в електронни литературни сайтове. Член на Сдружението на българските писатели. През 2005 г. е арестуван и престоява три месеца в няколко следствени ареста и още девет под домашен арест, във връзка с научните си занимания. Повестта „Arest.com”, посветена на преживяванията му в заведенията за лишаване от свобода е преведена на сръбски език.
Линк:Линкове:Блог на групата
Рамбо-13:Архивен сайт на
Рамбо-13:Нов сайт на
Рамбо-13:Рамбо 13 в електронната библиотека
Liternet:В пърформанса ще вземат участие още писателите, и поетите: Силвия Томова, Румяна Райкова, Дете Кафка, Иван Шентов, Сандра Хофман, Силвия Канин и Диана Коленцова.Последните две – студентка първи курс в Журналистическия факултет от град Созопол и ученичка в 10 клас от НГДЕК, от град Перник, ще имат своя абсолютен дебют пред публика.Силвия Томова - родена на 09.06.1973 г. в София. Завършила е специалностите "Дефектология" и "Журналистика" в СУ "Св. Климент Охридски". Публикувала е във вестниците "Литературен вестник", "Литературен форум", "Словото днес", списание "Книгите днес" и др. През 2001 г. излиза първата й книга романът "Кожа" (изд. "Захарий Стоянов"), а през 2006 г. сборникът с разкази "Добър ден, Р." (изд. "Жанет 45"). През 2007 г. получава Първа награда от Националния конкурс за къс разказ "Рашко Сугарев".Румяна Райкова - магистър по теология и магистър по виртуална култура (СУ "Св. Климент Охридски"). От 13-годишна възраст датират първите й отличия за поезия и публикации в пресата. Нейни стихове, очерци, интервюта и др. са публикувани в редица български издания, между които сп. "Родна реч", в. "Патриот", сп. "Младеж", в. "Демокрация", в. "Литературен вестник", сп. "Хляб+", сп. "Усури" и др. Дебютира на литературната сцена 19-годишна с "Графитени очи". Авторка е на 2 поетични и 9 книги за деца, между които "Зимна книжка" (2000), "Конче-вихрогонче" (2001), "Заюва къщурка" (2001), "Коледни звънчета" (2007) и др. От авторската поредица "Приказчици в рими" е издала първата книжка "Котето Кики", с премиера в рамките на литературната инициатива Пловдив чете`08. Предстои издаването на книгата "Мечето Боби". Книгите си за деца подписва с псевдонима Руми Райк. Работи и в областта на арт-керамиката. Дете Кафка е на 22 г. Завършила е Гимназията за романски езици "Г.С.Раковски" в Бургас със специалност френски език. В момента следва френска филология в Софийския университет. Още като ученичка написа роман - той се нарича "Възглавници". Автор е на стихове и разкази, като разказът й "Конкуренция в синьо" получи награда на наскоро проведена литературна конференция. Праправнучка на Франц Кафка. ЛГБТ-активист.Иван Шентов – поет, текстописец и журналист, участник в различни музикални групи, занимава се с ъндърграунда на българска територия. Пънкар, анархист.Trivia: на 24 г., от София, бас и вокал за КПД-0, пиърсинг, татуировки и пуши много.Сандра Хофман – Мистична персона, знакова фигура от софийския ъндърграунд, описваща се така: „викове идващи от кораб на път да се съеши с черна дупка; печални писма към себе си; 23:10 тичам, да превъртя лентата в ума ми е основната идея; градска естетика” За музикантите: Zev Died Orchestra e български ambient/noise/drone проект, съставен от членове на gokkun, mytrip и wayab. Създаден както спонтанно, така и като резултат от многобройни колаборации на живо, той смесва стиловете, в които проектите творят самостоятелно, но и ги преобразува през интелекта на общото цяло. Изпълненията на Zev Died Orchestra са напълно импровизирани и всеки път създават нова атмосфера и внушения, източник на които са field recordings, хардуерни и софтуерни манипулации.
Линк1: Линк2: Линк3: Със специалното участие на поета Николай Атанасов от САЩРоден е на 8 януари 1978 г. в град Плевен. Следва българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски" и английска литература в Брауърд Колидж, САЩ. Съставител е на първото по рода си изследване на корените на българската гей-култура, публикувано в специален брой на „Литературен вестник“ (19, 2000 г.), и разглеждащо представянето на хомосексуалността в различните изкуства от най-новата история на България. Бивш член на първата българска организация за защита на правата на сексуалните малцинства Джемини.Дебютира със стихосбирката „Ябълка“ (Свободно Поетическо Общество, 1999), издадена с конкурс на Сдружение на българските писатели. Спечелил е няколко национални награди, между които наградата „Веселин Ханчев“ през 1997 г. и наградата „Южна Пролет“ през 2000 г. Втората му книга излиза през 2007 г. под заглавие "Органични форми"(ИК "Алтера"). Публикувал е в списанията „Алтера“, „Съвременник“, „Витамин Б“, „Пламък“, както и в „Литературен вестник“, „Литературен Форум“, „Капитал“, „Сега“ и др.Водещ - писателят Евгени Илиев Успоредно с пърформанса на Рамбо 13 и музикантите от Zev Died Orchestra в ателие Пластелин ще бъдат изложени фотографиите на визуалистите Пламен Стоилков и Калин Коев и ще се прожектира суровия, необработен материал от снимките на късометражните филми на Рамбо-13 – „Сватбата” и „Карпатите плачат”.
