празмисли и красти

саундтрак: trencher/loi loi split
място: дом, в който твърде много неща ме карат да не се чувствам у дома си.
поредпоследна цигара old holborn, слим филтър swan- последните вкусови асоциации от атина.
стефан каза:

s_Z (02:48 PM) :
-4.Tinq, mai tochno tiq hora ni vkarvat v tinqta, i ni durjat za da ne izpluvame.

-5.Ako produljvata da se pravqt bezmisleni partyta na koito se puska OT PULE MLEKO, je zatupeete suvsem. Zatova i strana ot partyta i tazi sfera ot "hora" ...

Anatema

чудя се, защо на хората носители на някакво послание, не може да им е комфортно в обстановка на съществуващото 'статукво' (признавам, тази дума я научих в парламента). защо трябва да се самоизсират върху огледалото за да изкажат мнение. хората-носители са като деца, те са раними и реват като им се изплюеш в пясъчника, който старателно са ограждали с камъчета. и стефан не може да надмогне персоналната си лудница и да се изолира абсолютно от кочината, която го дразни. аз се намирам в подобна ситуация. чрез анализ на неговото поведение успявам сравнително точно да поставя диагноза на цяло едно поколение празни кратуни, сред които между един и двама човека се опитват да изкажат идея или да създадат усещане. като на пърформънса на raison d'etre. черни гарвани навсякъде, човекът почна да пуска музика и визия, а ония тъпи п***и си говорят за 'едни страшни ботуши на платформи, братле'. щеше ми се да им изшия по един терапевтичен шамар.
и стефан, на който тези неща са му доста по-навътре, страда и се дразни доста. подобно нещо изпитвах при 'разпадането' на пънкарската група преди около 6 години. беше ме яд на 'новите звезди', на малолетните пичкорляци от 'design crew'. сега ми е през тръбата, някакси се самонадживях. затова и се чувствам на 150 години и понякога ме сърби езика да давам съвети. беше ми кофти да давам рецепти на антони когато беше закъсал с момичето му. защото си обяснявах историята с тайна и я препроектирах върху него и неговата ловлетър. беше ми неудобно, защото антони е не по-малко 'пич' от мен. наречи го мъжкарска солидарност, но той наистина е 'кадър'. и ме беше яд седмица две селд това, когато ми изповяда по Я-то, че съм бил прав на 100 %. бях проследил развитието на историята само чрез личния си опит. това трябва да е някаква преждевременна мъдрост, чието присъствие не ми се нрави, защото е безумно да държиш мъдрост в 21-годишното си тяло. в него трябва да държиш бунт и откривателска тръпка, а не смърдяща на нафталин, солена като сълзи, грапава като бачкаторски мазол мъдрост. малко хора могат да го приемат, както и аз не мога. затова на стефан не мога да се сърдя, че не отваря главата да му налея с фунията това, което вече знам. затова млъкнах.
---------------------------------------
след седмица, месец, година-две пак ще си говориме по темата.
дотогава ми викайте нострадамус.

swindler surprise

на първи юни бях на ден на отворените врати в база Безмер до Ямбоооооу!!! весели чавенца и Су-25-ици в небето. от атлантическия клуб раздадоха тебешири и пъзели за да могат малките кретени да се занимават. неписано правило- 1 юни без томбола-викторина с безумно тъпи награди не може! резултатът: 7 пъзела им бяха откраднати, децата наредиха останалите по-бързо от родителите си и така. вечерта бях супер уморен, но все пак пушихме мороко до вкаменяване на изпращането на Алазне Маркаида Лабуру.
но става дума за друго. и то е днес, когато си празнувам деня на детето със закъснител. като част от разбирка с ирта си самоподарих едно шоколадово яйце. изникнаха ми някакви пост соц асоциации, когато маминия касетофон SHARP все още беше на почитание в квартала, когато всички от класа имаха еднакви раници "адвенчър" и кутии за моливи в 'женски' и 'мъжки' вариант. мъжките с мотор, женските- с Барби. и си го отворих с детски ентусиазъм. да, ама играчката ме вкара в 21 век с два шамара. даже не мога да я обясня. почувствах се направо измамен, ебаси. то е нещо като остров с един червен червен рак, на острова има нещо като дърво от две части, а най-отгоре има кошница с някакъв пич в нея. цялата крайно нестабилна комбинация като я движиш по масата се клати като нашмъркан пич на електробуги парти.
добра идея, ирта. . .
само дето малко се натъжих.

P.S. сега проклетата чекия събира прах набюрото в редакцията и ме разсмива всеки път когато я видя заедно с механичната гъсеница на жасмина, която обаче е от лъки бой.

Maria del Pilar Aguado

това е нейното име. тя е красива и е испанка. вече от осем часа не е тук. снощи бях с нея. прегърнах я за единствен, пръв и последен път, перфектните и гърди се допряха до мен. не знам дали аз съм се допрял до нея и дали е усетила, но потенциал това да се е случило, макар и неволно, имаше. усамотих се с нея гледайки я, въпреки, че многонационалната ни компания се беше разляла по цялата къща, под, килим, стол и маса. но аз гледах в нея, леко отклонявайки погледа си, когато тя го засича. девет дни там, и седмица тук. в събота с двойна тръпка се затичах по подземни нелегални задачи за да видя блесналите й големи големи кафяви очи.
в мига в който я видях разбрах, че няма да я притежавам. дори за час, колкото да намачкаме чаршафите вместо сиеста. но пак си я взех, така, в очите ми.
по тъмно, час-два след като взех голямата картина, която Алазне ми подари и се качих при едни разговорлив таксист, тя сънена си е взела голямата раница, обула е малките си сандали на малките си перфектно съразмерни стъпала с поизтрит черен чак, усмихнала се е и е поиграла с пиърсинга на устната и... е, тръгнала си е, к'во. спал съм тогава.
утре си е във византийско, после в испанско.
дали ще усетиш музиката ми, малка красива Пили?
така както аз усетих теб.
две целувки.

************************************

Началото на седмицата е изнервящо, колегите ви не са на делова вълна и това ще ви дразни. Девите да избягват спорове. Даже да сте прави, ще влошите отношенията си с околните задълго. Моментът не е подходящ за нови начинания, нито да предлагате на шефовете мащабни промени в екипа. Днес скромно изпълнявайте обичайните си ангажименти и поддържайте едно общо по-дружелюбно настроение, където се появите.

днешният хороскоп не зарадва с напушеняческия съвет да не се отварям много днес- не го и правя. даже много умело се скривам под сенките на това и онова, без а мисля за последствията. проявих малка инициатива с лична насока, ако мога така да се изразъ да го е**! срещата от онзи, третия вид, ще се състои довечера на Септември. ше гледам да си взема ицу за компания и кураж:

blue_cartoon_hero(04:43 PM)
ina4e imam 1l dom rak
hurston (04:44 PM) :
11?
blue_cartoon_hero (04:44 PM) :
da be.. shte ni se. edin lityr
thurston (04:44 PM) :
ха ха ха

--------------------------------
гледам си негативите от атина. има яки снимки. все още в главата ми е хаос след това, бавно влизам в 'бързите дни'.
а сега ще отида до другата стая и като един същи гари незнам-кой от филмчето за утрешния вестник ще надникна в утрешния хороскоп. така де, да знам за каква помия се готвя.

Вагина на сън и после ме убиха

Сънувах, че съм на парти в апартамент в панелен квартал. Колежката ми В. тръгва към една врата и тогава виждам, че (от невъзможна гледна точка, по необясним начин, както само в сънищата може) вагината и наболите косъмчета наоколо се виждат абсолютно отчетливо, в детайли, като през лупа, а тя просто си ходи. Днес сутринта я засякох на едно безсмислено събитие във ВМА и после се прибирахме заедно със 72. През цялото време си мислях за това, което съм видял докато спя и се забавлявах невероятно. Тя е красива жена на 30, но никога не съм изпитвал интерес или дори минимално привличане към нея. Понякога мозъкът си прави необясними шеги с нас. Сега тя си разхожда вагината из редакцията, само че скрита под полата й. А на мен ми е забавно, защото пиша за това едва ли не пред очите й. Само дето тя си мисли, че пиша нещо друго. Продължението на съня беше, че ме застреляха както си седях в един фотьоил на същото апартаментско парти. Просто някакви мъже влязоха и ме застреляха. Кръвта ми попи по кафеникавата повърхност наоколо. Шибани гангстери.

Aristoteles Sq.

24 май 2006, Солун
за пръв път сядам са пиша, и то защото съм тъжен. след час или два си тръгвам за софия и към ежедневието, което познавам. исках да се влея безболезнено в него и да оставя само сладката тръпка от станалото. вместо това главата ме стяга и пак си мсиля за Нея, както преди година и два месеца. защо не можем да се насладим на чистото чувство за нещо ново без призраците на минала болка и радост да се събуждат. защо трябва да се въщам към нормалното си състояние, след като понякога, само понякога ни се иска да застинем в утробната поза на моментната красота и задоволство. така аз не мога да оценя истински това, което имам. заради малките водовъртежи в съзнанието, които засмукват големите събития на деня. защото утре, когато хвана такси от гарата в софия, ще бъда пак този иван, който тръгна оттам. малък & тъжен. като в края на това малко приключение. толкова различен от това, което ми се иска и толкова близо до това, което е до болка познато. а за теб, тайна, мога да кажа пак, че ми е мъчно, че си мисля за теб. още по-мъчно ми е, че няма да мога да разбера дали ти си се чувствала така . ever. когато видях buzzcocks си помислих за техния слоган wish i never loved you. изглежда не съм дорасъл да съм безчувствен, ***** **** ** ** **. *** ** **.
а сашето изглежда изпитва подобно тягостно усещане пред завръщане към ежедневието си, естествено пречупено през неговите чувства. въпреки своя СТРАХ аз трябва да погледна утрешния ден в редакцията през очите на смелия иван, да запаля цигара и да се поизпотя за да заслужа обратно способността да живея повече в настоящето, отколкото в миналото и да превърна малките си хаотични мисли в огън, който да изгори мръсотията и да остави само пепел под тежките ми кубинки. защото според чертичките по ръката ми трябва да живея дълго.

подпис

Steve Diggle exclusive

Днес се чувствам като гъз, боли ме корема, имам всичко на всичко 70 ст. и ми е отвратително уморено на тялото и мисленето. Но вчера! Всичко беше бързо и като в онези дни от миналата година, когато се чувствах жив във вестника, бях по-малък, работех повече и по-нахъсано, в по-динамична среда. Първо- дежурство по брой, скучно търсене на кратки новини. После Силвия (която най-много ме свързва със старите дни във вестника) ми възложи едно чело, вeрно тъпо, но все пак нещо за писане. Бързане и цигари, не беше зле. Междувременно разменям мейли с гръцките промоутъри за the Buzzcocks & Mudhoney, нали искам да ходя другата седмица на концертите им. И в единият от многото мейли- “абе така и така, мога да ти организирам phoner със Steve Diggle довечера”. К'во? Я пак?
Ебаси! А имам репетиция точно от 8, когато трябва да звъня на Стив във Франция. Вместо това звъня на Ленкиша за да му кажа за върховната новина. Той не отцепва за какво събитие става дума, но поне разбира, че ще закъснея. Едно бързо голямо уиски в редакцията, цигари, мисля някакви ужасно клиширани въпроси и все пак- Стив Дигъл, копеле! След като се срещнах face to face със Sonic Youth и UK Subs това е следващият ми по-сериозен допир с нещо, което обичам, а е далечно. Разгороврът ми е труден, защото се стремя да записвам (два диктофона, не е шега работа), а непрекъснато трябва да натискам едно копче на телефона, което кара Стив да се чува гъгнещо в цялата стая. Все едно, човекът е пълен пич, всичко му е fuck и you know, забавно е. Седя като тулуп и си лафя небрежно с пънк легенда по телефона. Кажи, че не съм пич.
Въпросът е, че трябва да намеря назаем неприлично много кинти за да си финансирам trip-a до Атина за да гледам тези прекрасни дъртаци на живо и да се заредя с енергия, както миналата година по това време.
Когато си беше е**ло майката, но това е по скоро от предния пост.
Ever Fallen In Love?

Първи клас, втори срок

Когато те видях онази вечер на партито не издържах и си тръгнах. Пак се случи същото, дали го очаквах? Откакто те видях онази вечер те сънувах няколко пъти по различен начин. Сънувах, че те чукам, сънувам че чукам други момичета, които пак са ти. Сънувах, че изпитвам ужас от присъствието ти зад кадър, сънувам, че съм назад във времето и се чувствам жив. Страх ме е от теб. Мисля си за теб, но няма да ти напиша един ред в прав текст затова. Трябваха ми повече от три години плюс една за да разбера, че ти няма да ме слушаш, защото си на самостоятелно ниво, което не търпи намеса и съучастие. Тогава какво правиш още в съня ми? Иначе аз разбирам, с не много голяма охота, че може да се окаже така, че да те обичам, хм, вечно? Знам, че една дума може да ме накара да се върна още толкова години назад и да забравя. Може би ми правиш услуга като не ме обичаш.

Сталкер (1 май)

Химия, ботаника, смесване на течности със синкав дим, дум! и пукане като в специалните лабове, престилки и само-една-капка-и-си-умрел положения. И това трябва да описва крехката механика на това, че човекът А движи и джитка и разцъква нагоре-надолу, на стоп, на каданс. Или на наркотици. Както си избере, впрочем. Значи, халца е: медийно изкривеното ми съзнание повърна серия от сънища и оплиска цялата ми мозъчна кора с картини на изоставени след ядрен инцидент градове, без да се чувствам вътрешно свързан с инцидента. (Направи ми впечатление, че веднъж Ирта спомена Чернобил като причина за това или онова около четири пъти за две бири време.) Сънувам градове призраци и ми действа много приятно. Започна да ми се иска да отида в този Припят, да се попека на няколкостотин от определените мерни единици радиация и да се уплаша от тишината. Да освободя пространство около себе си и просто да походя. Сталкерска работа. Прииска ми се да ударя шамар на реалността и да отида в празното си училище. Там, където Оги Радев настървено ни обясняваше в 10-ти клас, че “социалното животно” било грешка в превода. Било в смисъл, че човек е “неразривно свързан с полиса си”. И на Оги искам да му бия един шамар.
Онази сутрин се събудих леко мотан от пиенето, секса и наркотиците на отвратително тесния, мръсен, напикан от котарака Киро таван на Човека от Лозенец. От този таван явно половината Лозенец има ключ. Дори една доста неприятна (имаш-ли-екстри-братле) двойка нема-нема и го “скуотват” когато Човека се е затрещял някъде на по-чисто. Е, дойде и редът на Малкия Иванчо да осъмне там, така да се каже. Сутринта (бира, бисквити, четири цигари, каше фасче, благодаря ти Мирела) набарах една Тема, гепена от редакцията. Вътре журналистите вундеркинди приклещили някакъв руснак или украинец, който от години влиза в реактора на Чернобил да снима пукнатините по саркофага, разбирай тонове бетон весело излят от едни вече светещи човечета, да не пълзи мръсното навън. Този Сергей някой-си разпрвя, че радиацията е супер, като “свежест след дъжд”. Изправих се без да си дрънна главата в тавана, запалих си цигара и отворих прозореца. Киро излетя с двеста да пикае и да ухажва котките по керемидите. Навън бляскаха само отраженията на болното софийско слънце през мъгливи облаци. Беше п р а з н о. точно две таксита и две софийски ченгета.
Каква ти радиация, бе бате!
Първи май е!

kpd-0

kpd-0 : ‘Zero’ front cover
© Brian Jones 2005



date : 2005

size : 5” x 4¾”

medium : photocopy.

notes : Front cover for the 'Zero' promo album by Sofia-based 'progressive Punk' band, kpd-O.

comment :

“The first graphic for a young Bulgarian punk band I know; I met Ivan (from the band) while I was in Sofia; got chatting about everyone from Sonic Youth to the Clash, and agreed to collaborate with them on some visuals.

Went to see them live at Oshipka! in Sofia; good gig turned into a well-dodgy scenario … more about Bulgarian adventures will appear in the ‘Words’ section of this site later.
--->image: http://artofbrianjones.com/images/107n_kpdfront_l.gif
--->article: http://artofbrianjones.com/imagepages/107n.html

Брайън работи с Джейми Райд (автор на логотата и обложките на Sex Pistols) и е един от най-перспективните New Pop автори на Острова. Освен за нас прави обложки и за Org Records и cyber punk артистката Gene Serene. Освен че съм involved в цялата игра мога смело и пристрастно да твърдя, че Брайън е пич. Подари ми най-яката плоча на Sonic Youth.

ПП все още не мога да се оправя с постването на снимки тук, ъгх...

The Passenger (пост и антисоциално)

Запечатан момент, миг през полуотворения прозорец на редакцията. Топъл дъжд и други естрадни трепети. Вчера- БГ филми и сдържани сълзи по повод преходността на човешкия живот. В семейна обстановка. Вечерта пак се измъкнах и се понатаралянках след репетиция. Все едно да си припомня, че съм аз. Обаче през деня- добро момче (мързи ме да гледам, ям, пуша и пак в леглото). Прочетох "Приключенията на Фильо и Макензен", яка историйка обаче авторката, Свобода, си е била яко притисната. Не си мислех такива неща когато четях тимуровски истории в 3-ти клас. Че няма свобода. Ами нямало е. Както и сега.
Довечера- 1001 задачки, да търся пари назаем, да давам пари за билети до Солун, филми за скан на Радо [май се отлага], нощни на изкуствено с Маргарита, която ще си разхожда лачените ботуши на гигантска платформа. Секс, облечен в кожа. Дали е трудно да фокусираш в тъмното с ерекция?
Планове да "се седна на трибуквието" за един текст- трябва да проявя инициатива. Текстът- пак за секс, 'ми трябва си! [ама май пак се отлага,...]
Градът се е натъжил. Трябва да си оформя файловете с новини за деня, за които отговарям, и да отида до успоредната улица да подишам с мокрите тротоари и една ръчно свита цигара. От тях ме боли корема, но е сладко.
Чудя се дали по времето, когато бях сладкар съм разбирал истински значението на думата "сладко".
Разходка на въздух до алейката. До алейката има един строеж. Баби минават, охкат, ахкат възмутени и огорчени. Протестират срещу глобализацията в лицето на растящия и нестареещ град. Срещам Кръстника, който се прибира след агенционна журналистика. Съсипан е, рокендрола снощи му е бил аграрен, нашенски. Скарали се с охраната и т.н. Същите неща again & again.
От "мило дневниче" до $ 300 000 book deal! Това е темата, по която искам да изсера някакъв искрено ърбън текст стил ТВ сериал. Завършвам си незапочнатата мисъл, Publish post и Close all Tabs, да не се разсейвам.
Blogspot ме гаври днес.

Ебаси филма

Добре ми го каза бившата ми, някой ден ще стане тоталната лудница, по зле и от Бъроуз, и от филмите. Трудно можеш да и противоречиш, а аз съм тактик по рождение, в смисъл че съм тактичен. Иначе по тактиките хич ме няма, все не отговарят на реалната стратегическа ситуация. Не съм много войн. По скоро съм бунтовник. От тези, мишкуващите. Бунтувам си се сам срещу себе си и като победя (или загубя?) претеглям резултатите, плюсовете и минусите, хляба и сиренето, тревата и хартийката. Леки са. И аз съм лек, а толкова ми тежи. Тежи ми, че това и онова, че и второто и третото понякога са ми толкова чужди, че искам да се обадя на Стефока, той има полезни връзки, и да звъннеме и да им еба майката на тия 12 лева и на страха от оковите. Раз- трас, сладкото търсене на комплект и лимон и айде-е-е. Адреналина ми се вдига толкова, че за момент се чудя трябва ли изобщо да се харча, но пък от друга страна мозъчни клетки умират, за какво да не омекна поне. Пеко е пич, ама е селянин. От Разград. Или Разлог? Няма лошо. Пичката му също е от там, хубава, слаба, тъмна коса, светли очи. За наркоманка има някакви цици, обаче сега точно сме се направили и хем ми се иска да и ги хвана в шепичка, хем мога и да си седя и просто да ги държа и галя ей така, с очи. За момент ми се иска да и кажа, че ще я обичам вечно и да го заебе тоя селянин, и без това само химия се върти около него, после се сещам, че му е градска и сигурно има някаква спешъл реакция, флуиди, химия, ала бала. Слушаме Ленинград, а на мен ми се слуша Нико. С Лу Рийд. Той е друсар (абе умрял ли е тоя или още движи?) и ги разбира нещата, хубави текстове, особено онова, тематичното парче от два акорда, казал ги е нещата, обяснил ги е. Добре ми е, обаче ония вадят още и чертаят. Абе, ваш’та мамка, сега вместо да оставим за утре... айде-е-е! Така ме удря, че целия световен ред да се срине- през кура ми е. Уличен боклук плепва по космите на носа ми- излезли сме?! Тоя Пеко има едно раздрънкано кабрио (Пеко съм, с кабриото, ‘ай се видим за двайсе кафяво). А? Вече сме били стигнали в Хаджи. Мисълта ми е 10 км./ч. – сметай! Тези нещо, заплата ли са взели к’во ли (и тримата не бачкат), остава да е Нова година. Заглеждам се, пичката е по къси ръкави, пак се сещам за изпъкналите и гърди и кокалестото тяло. Демек, значи е лято. Напушва ме смях- човек с мойта специалност, пък мисли за цици. Also called- секс. К’ъв секс, бате, за последен път съм чукал преди година, когато имах пари и то не, че съм плащал, по скоро тя ми (се от)плащаше за това, че имам пари и черпя. Цигари шоколади, денонощни магазини, бе тия рап лекенца мама им деба, разбират някои неща. Пеко и Стефко слизат за среща с малолетния агент, който ги придърпва към некъв вход. Ебаси соц-блокчетата ти казвам. Докато блея и гледам да не запаля с фаса сплъстения от мръсно и пръдня “салон” на кабриото, оная, разградската пичка се обръща и ме целува. Изумявам. Тя ми вика, няма страшно, Пеко и аз сме само.. нали се сещаш, заради кафявото. Удрям го нещо на мъжка солидарност, всъщност не ми се занимава с нея. Ама от друга страна... Има хубаво, хубаво лице. Направо да си пуснем “Goo” и да запрашим някъде по магистралите. I stole my dealer’s girlfriend, it was all whirlwind, heat and flash. Within a week we killed some 20’s and hit the road. Ама тука не е Америка, шепне нек’ъв издайнически вътрешен глас. Ебал съм го.

Защо ги вадиш тия работи сега! Милата, влюбено чертае по таблото и хич не и дреме, хванала я е някаква еуфория. Страшно бело, ше те дигне да можем да изкараме до утре по улиците. Не че искам, ама дърпам за световно. Кво ти бело, това е котка! Опа-а... За секунди се отдръпвам на двайсе километра и от София и от целия насран интериор в колата. Ауууу, пищи малката. Тоя Пеко е зареден с видове фармацевтика до ушите бе, а тая объркала пакета. Ужжс, ужжжс, фъфли мацката и разсипва сгънати хартийки под седалките. Пресягам се на каданс и си взимам една, човек трябва да се зарежда на промоция, останалите и подавам с два охлюва в час. Дано съм избрал правилната. Мацката се е сгънала на шест и гъгне нещо. Бе да не изпушиш ма, казвам, обаче гласа ми се едно е в Перник, няк’во, не е мой, далечен ми е. Бия и един шамар, пак в каданс.

В този момент виждам мъглив пагонест силует- е сега си еба майката!!! Аз и тя, тугедър форевър, и ушев пъпли към кабриото, тъпкано с разни неща. Бе, @*#, как се насадих! Отваря вратата, ше припадна, от кафявото, от кета, от стреса....иззад ченгето изпълзяват Пеко, Стефко и ситния дилър. Набутват се без приказки в колата, дебелата кука направо ми чупи краката, така се бута. Вади некви бумаги, а аз нищо не разбирам. Като Пеко му разчертава малко се успокоявам. Агент! Става ми леко, почти ме е пуснало от нерви. Набивам и аз, ще ми падне носа от зор! Няма време за инструментариум. Ъгх! Материалът бил на Ушев, а Ушев бил шеф на ситния и френд на Пеко. Бе що не си ебете... мацката вече лети. Дърдори к'во ли не със скоростта на МиГ 29-ка. Аз тия ги знам, щото по едно време бях военен репортер. Ченгето е загряло карбуратора вече, щото плямпа като тийнейджър след първа писта. Аз това, аз онова. По едно време се гътва назад, и ме наплюва, пичката пищи. Опа-а! Суматоха. Барам го вълнясалия милиционерски врат- кур пулс! Ха ха! Отварям вратата, бутам го като чувал навънка, главата му тупва глухо на асфалта, Пеко вече е запалил и потегля с мръсна газ. Ебаси филма!

убит тимур

убит тимур.
преди три седмици, нападнат в гръб, убит с пет удара с нож в тила. умрял от загуба на кръв. рано ли е било да се прости с единственото, което имал да губи в този огънат свят- не знам.
няма да простим...
няма да забравим...
и така...

начало: стари неща

28. бюро - седемнадесет нужди
@ 25.03.2005 18:33

прашно кофти саундтрак радио култивиране на комуникативните способности народ се мотае дестинираме се в кръговрата на информация и изкривени карфици цял вял ден се подмотквам и тракам мисля че ме следят вписват ме в някакви листове но утре ме ъъъъ няма

291. off topic
@ 25.03.2005 18:20
музика: редакцията
място: инфо радио помия

турбо бездействие
криминални разговори
политически наблюдател в график
не съм я пипал от понеделник в калъфа е
тотал траш
влез/ регистрация/ мили приказки
разрушително
изгубих равновеси и пресъхнах зверски на път за тук :::имам нужда от някаква субстанция, нещо по иначе
може и по-така
изпих си хапчето, след 45 минути крилата порастват и затварям страницата.
до скоро

562. първи клaс
@ 16.05.2005 12:05
музика: инфо радио и тракане на клавиатури
място: не исках да се събуждам

това е пак се върнах в първи клас лека полека верен на себе си не изневерих но ми обърнаха гръб липса на чуваемост повече от месец а за всичко си има причина е не е хубаво когато ти е зад гърба но не се сърдя защото не мога нямам пари да се усмихвам вече заменен съм със задоволително чувствително оезаемо по-оферта от типа на който е най-лесно да разчиташ-на себе си плаках плаках изплаках си телесните течности и нямам вече за какво да се боря имах две неща които ме държаха едното се хвана под ръка със своята дългокоса детска мечта и сега култура и изкуство се разхождат ръка за ръка по места където аз нямам място другото което имам го нямам защото си вложих парите в мечти е тайна сега съм сам да тайна ти остана такава а аз съм глупав естествено виновен сам всеки си тика но ти май си тикала без мен а на мен си ми прилагала огледало т.е. ти го правиш и понеже нещо не се връзва трябва да приспим приспим приспим и аз бях виновен и виновен и съжалявах смених се целия но не е имало защо защотото той е бил той е оферта партия чудо на чудесата а ти ми каза гавра гавриш ебаваш и аз приех и си теглих една майна не бях прав не исках да те загубя но не знаех че не те губя а ти си изтрила с гумичка не се сърдя повтарям но защо на глупак да не мислиш че съм сляп а ти казваше да не мислиш че съм сляпа а аз тогава бях а сега просто съм сам ти нямаш време да се тормозиш с мен програмата е пълна с ново новото новият истинският защо ми говореше ти ще се оправиш все едно ще скърбиш за мен ти скърбиш за себе си а мен ме нямаше аз бях виновен признавам но как да съчувстваш на лед когато ти и тогава с него си се успокоявала
ще се видим и ще поговорим
само не прави на по безполезен отколкото съм
никога не каза какво съм за теб
спомняш ли си добри моменти?
или си изтрила всичко в името на оцеляването
истина ли е че освен за себе си най-много сълзи си откъснала за мен?
или и това е било прелюдия към новото...прах в очите...плаках след тролея и другите две седмици
а аз знаех отпреди
и чаках да кажеш
но причината беше друга с/д теб

749. 5
@ 08.07.2005 17:56
музика: info радио, новини на 15 минути
място: ред. 1) Небрежно, неизбежно си търкалям черните кецове по улицата и си мисля, че за последите двайсет години не ми е било по-интересно какво ще се случи с живота ми оттук нататък. Ето, всичко се завъря на еди-колко-си градуса и някои неща са окей, други ме стягат от ляво, а тези, третите-въобще нямам време да им обърна внимание. Много копане, много нещо. И за наркотици няма време. По цял ден си “качвам” мислите в някакъв въображаен склад и ги оставям да ферментират. В следващия момент откривам, че просто си търкалям черните кецове по улицата и нищо. От мислите ми нищо не става. Действията ми са едни такива, протоколни, смотани. За пръв път вместо да си режа косата я оставям да си прави каквото си иска. Все пак видя доста за тези няколко месеца. Нека види още. Друг съм, никак не съм свикнал, завивам наляво по Аксаков, вместо към София-прес и си взимам бира от мазето. Има време. Много, ама много мразя да бързам.
Новите хора, новите случки, новите ангажименти, перспективи, картинки, звуци, няма ги. В стаята ми е прашно, смотани чорапи на кълбо (чисти, ама са скъсани), китари навсякъде, имам повече, отколкото ползвам, но ги обичам и разглобени. Всичко е на мястото си, защото си няма място. Абе глупост. Нямам време да бъда там и само си го представям. Като забогатея, хахаха, ще си взема една малка малка стаичка и ще се правя на писател. Пак ще е гъчкана с китари. Така или иначе аз друго мое си нямам. Събирам ги безпризорни и ги обгрижвам, не че не ги подмятам наоколо. Като приятелите ми, дето ги няма.

1068. my friend goo
@ 20.09.2005 12:19
музика: goo deluxe
място: avantgarde

няколко пъти днес опитвам да постна някои неща на различни места. все дълбокомислени граждански позиции. и все нещо бъгвам системата и губя съобщението.
днес не ми е ден за писане.
порасвам.

1110.
@ 30.09.2005 16:44

въжето се затяга.
ще избухна.