Friday, July 30, 2010

белези

колко сляпа болка извиках с едно кратко движение:
капки кръв и вина- там горе тавана е същия.
аз тръгнах бързо. изплувам всеки ден сред гора от съмнения;
ти си малка сама а аз имам убежище- къщата.

викай силно, дете, все ще има кой да те чуе, разбираш ли?!
гледай вътре във теб за следи друг живот, по-различен,
дай ми урок, на мен и на милионите други умиращи,
дай ми ръка и кажи че отново ще бъда обичан.

излез от там и никога вече отново не се връщай там, никога!
градът днес е красив, колко красива е моята, твоята софия,
красива си ти, красив съм аз, красиви са адските викове
с които отделяме себе си от нашата бивша утопия.

30.07.



fear forgotten (Skinheads marching through SiegHeiling)

We're going to win this battle
Step closer to forget this war
Something glorious is
about to happen
Fear forgotten
Fear forgotten
Hey, fucker: let it go
Vaguely aware
Too weak to resist
Pish- free existance
I'm hurting no cunt else
Cash on luxuries
brought alongside
Euphoria amplified
leaving his bloodstream
Well- furnished lovers
kind of Catholic
same state ot health
Bizarre
Glancing at his clock
Skinheads marching
through the inner cities
Sieg Heiling
Wearisome & obvious
God, it's so fucking
weird sitting with a girl
and no drink or drugs
to disinhibit
Fear forgotten
What a self- loathing
bully
Bludgeoning cough
It's everywhere
What's yr problem
Coke rushes running down
His presence a signal
cursed in sick self- loathing
Began to find strenght

Fear forgotten
Fear forgotten

06.07.

Epsylon alcoholic

Eye think of you
So too much careful
of not destroying
the positive image
this gentle fresh outlook
Just can't accept reality
So upset
So afraid
Eye want you back
As I thought of you
Too good to be okay
Yr better perfect side
This annoying barefoot image
Yr shadowy fucked up outlook
Just won't accept reality

Eye need you back
In order to fuel my faith
Eye think of you
In order to protect reality
from yr nice ass falling flat on the ground
In this gentle manner
or unacceptable uncertainty

Fuck you if you've thought
you could escape
I'm dead and so are you
Protec me you woo-hoo

Step out of the blackest shadow
In order to save personality
Just in case I say I love you
I beg you keep that word in mind
Just in case
I love you do
God betray me if that've ever been enough
And so I want you back
So fresh and
So what eye believe you are
So clean

God betrayed
God forgive
Man escaped
Man believed

Eye shiver quite worried
beat up so upset
Upon yr black blue image
Eats me up like cancer
Beats me up wounded red

Step out of scheme
Step out of shadow
Don't ask
Don't tell
Don't follow
I guess it's struck a nerve
Eye spend time waiting
Brought a tear in my eye
two or three four times
Fuck sake
Have to say I'm afraid
Eats me up like cancer
Subhuman divine parasyte
Eye have to pay
for being close
Eye have to pay
for being far too close

Freaks me out
It's happening again
afraid
Fuck sake!
Bugs me out
that it's for you
the new beginning
Rise up just this one time
Eye cried for you
Dove died today
In front of my pale sight
Gave me sign
I'm so too afraid of
This long expected comeback
Exhausted falldown
Crushed yr precisely built
image
of an angel
Gentle
Clean

Come back
Fall down
Rise up!
Fuck sake!
Rise up
all the way
A to Z, Alpha, Omega,
Delta,
Epsylon...

28.06.

неважен

вътре във вашите
пестеливо изкривени усти
аз, не, няма да търся одобрение
бледо подобие на зачитане
преснимано копие
измамно
излъгано
жалко
аз няма да питам за още
аз, не, няма да питам въобще
изобщо
изящно
изключено
да, аз се отричам от вас
не, аз се отричам от себе си
в поредица от окончателни решения
в редица от финални заключения
тежки папки
с ваши диагнози
перверзни прогнози

неуверен
нищожен
и слаб
ненужен
неоценен
и неважен

изобщо
изцяло
измамно
излъгано
жалко

изключено
да се върна назад
да падна по очи
в лицемерна молитва
ВИЕ ВСИЧКИ
имате нужда от това
но
ВИЕ ВСИЧКИ
нямате нужда от мене

неуверен
нищожен
и слаб
ненужен
неоценен
и неважен

изобщо
изцяло
измамно
излъгано

ЖАЛКО!

просто изключено!
твърде малко
от вас вътре в мен
твърде странно
седем сенки се стягат
около мен
в поредната гранична
ситуация

вдигни ръце от мен
вдигни ръце
горе ръцете!
аз съм на ред
и ще стрелям

окончателно никога вече
неуверен
нищожен и слаб
завинаги мъртъв- все още
ненужен
неоценен
и неважен

изобщо
изцяло
неважен

жалък
измислен
и малък

в поредица мрачни лъжи
в система от мънички стъпки
програма от междуметия
между моите празни очи
се подреждат послушно планетите

и вътре на тъмно
дълбоко навътре във вашите
пестеливо изкривени усти
аз, не, няма да търся спасение
аз няма да питам за още
аз, не, няма да питам въобще

изобщо
изцяло
измамно
излъгано

жалко

вместо вас
ВИЕ ВСИЧКИ
ВИЕ ВСИЧКИ СТЕ БОЛКА

до един ще ви смажа

неуверен
нищожен
и слаб

до един ще ви смажа

ненужен
неоценен
и неважен


19.06.

аз вдигнах ръка

ти ли си най-големият?
аз съм!
ти ли си този, безсмъртният?
аз съм!
този!
който ти не очакваш!
който сънуваш!
но не признаваш!
ти не познаваш!
ще вдигна ръка:
вдигам ръка
и те смачквам.
ще отворя очи:
отварям очи
и изгарям.

във вените ми движи
турболава
езикът ми има отрова
силна & нова
много гореща
и гадна
отрова
опасна

готова

тя не проявява разбиране!
тя предизвиква умиране.

сега
ти разбираш
аз съм този
и всички залози
отиват към мен
в този ден
ти ставаш малък
препариран & жалък

аз вдигнах ръка!
аз вдигнах ръка!

19.06.

данни

считай че
тези мисли
са странната крива
в един сложен бял
апарат
на леглото на болен
бърз пулс
и забавено дишане
извън непоносимо
острата светлина
болезнена като мигрена
и нейното черно значение
е безкрайно загубено
виж в очите й
двойницата й-
болката
считай че
знаеш
те идват пак
в класически развой назад
тя влиза в стаята
с дълги стъпки
под псевдоним
дата на раждане
физически данни
между волята и импулса
с особена слабост
към минали събития
свършили филми
стари рани
връзки
които те стягат през шията
в белите коридори
от три до пет
влиза в банята
черна и рошава
невиждаща
теменужена
подслон
поприще
кауза
осветен вход на бална зала
тихи хора
по блестящия паваж
от напуканата кожа
на удобните обувки
тръгва път
през малкото кръстовище
човека чака мен
ще взема
силно своето
което твърде много ми принадлежи
ще запаля
дишам
тежко
след припадъка
съм вързан гол
на бялото легло
под ослепително
остра светлина
болезнена като раждане
в стъклена кутия
страх
от вечна липса
дегизирана като живот

считай че
плача за себе си

за двеста денонощия
на изолация сред другите
намерих теб

разтърсващо свидетелство
за тежестта
на дишането
ненужно свързано
с живота
е глобално недоразумение
на капка сперма
в/у единица площ
и жадната зла матка на Вселената
избълва болката на Космоса

считай
за ирония на времето
тоталното отричане
безликата вина
на нищото
в един от нас
е грешен кода

в това безкрайно
парене отляво
търся истина
в солените пътеки
и в съня
в дефектното
и в края

спаси ме от мелачката
на всичкото
метафорични сртуктури
на крайно несъзнавано
тебеширените дни
по малките ти улици
от електричеството
в пипалата на огромни
октоподи
родени от съня
на хиперреалист
в пристъп на вселенска
паника

считай
че стените се затварят
мечтите на детето-чудо
са предатели

виж чайката!
виж чайката!

днес ще съм доволен от една
искам да я вкараш бързо
в празната система
искам да забравя че го има
виждам че боли

считай го
за свършено

виждам
че не виждаш
път назад

22.05.

транспаранта

лежи в несвяст
тя чака него
да вземе решение
да си свърши нещата
три пъти ''не''!
мравките идват
те са устремени
не могат да вземат
решение

транспаранта
не се връщай назад
крехко същество с голяма сила
притежаваш висок процент
от красотата в природата
простота плюс загадъчност
за четвърт взвод ladyboys

фин млечен смут
вечер в групата

носиш с теб
сноп гръмотевици
и един силно
прогорен чаршаф

виктуалия
излез от кожите си
погледни през дъното
на чашата
мери, оформяй и
режи

ето
чувам
че той идва

спи спокойно


25.05.

Tuesday, May 25, 2010

сълзите на силните

ще покосяваш тревата
стрък по стрък
ще чупиш себе си
ден след ден
след ден
безкрайно тежък
топката в стомаха
става част от теб
приемаш
ролята си в този филм

за теб

откъсваш
по парче от вятъра
по част от светлото
обратно
в ъгъла на стаята
признаваш
и боли


16.05.

тя е

тя е котка
в моите сънища
тя е вече
в трайното минало
още идва
в такива моменти
е красива
е моя
е истинска
тя е болка
в моите спомени
малко листче
сгънато нежно
запазено дълго
и в миг невнимание
изпрано
съдрано
е изгубено
е пропиляно
аз съм нов
друг
различен
и същия
все по- черен
по- мъдър
по- тъжен
като сноп трва
откъсната
изсъхнала
съм разбит
съм безчувствен
съм свършен
тя идва понякога
в дните ми
като котка е
нежна е
тиха
аз я нося в безкрайните
списъци
все по- сам
по- голям
по- усмихнат


11.05.

земята се разпада

а ние си играем
на дребно
и нашите дребни души
се разкъсват
във опит
за смелост

нямаме време

а хвърляме мънички
въдици
в мътни води
празни опити

земята се чупи
на нови парчета
застинали дни
дупки поглъщат
коли сгради морета
и бъдеще

неми сме

земята умира

слепи сме
търсим само и единствено
себе си

земята загива
земята се превръща
във пепел

искам
вечен живот
за да
мога
да бъда
свидетел


11.05.

Monday, May 24, 2010

светло бъдеще

имаш красиви очи
разбити мечти
имаш всичкото черно
в планетата

имаш метал във ръката си
имаш багаж
за тритомник
за антология
на пропуснати ползи
пропиляни желания

класика в жанра

имаш красиви очи
разбити мечти

светло бъдеще


06.05.

мъртвородени

"Тези стихове са мъртви.
Тъжна диагноза."

С. Плат

бях малък
трябва да съм бил много малък
пусках малки лодчици
надолу по белия лист
и мечтаех
да стана голям и велик
мечтаех да стана голям
да съм мъртъв
икона със студени страни
аз бях малък
и наистина исках това
а сега
четвърт век ме
притиска отгоре
и пак ставам малък

затварям очи
от очите ми идват
светкавици
пускам лодчици
в белия лист
и се моля с дъжда
за опрощение
на малките мисли
белязали малък живот

моите лодчици
мънички бяха
едни непорасли
парчета живот
надолу в реката

адски много от тях
просто потънаха

аз още нося вината
за тях

когато бях малък-
трябва да съм бил
страшно малък
моите думички
пак бяха кламери

правех колекции
жълти листа
събирах минутите
есен
сякаш е моя последна

бях толкова искрен
колкото могат да бъдат
децата
бях толкова чист
че понякога ставаше
гадно
от всичките мисли
че изобщо си мисля
за края

нямаше нищо случайно
когато бях малък
нямаше нищо

случайно пораснах

внезапно

в същия този момент
вече бях мъртъв
такъв съм до днес
нямам претенции
защото бях малък

до днес ме преследват моите хартиени лодки
малките стихове
болните рани
които разчоплям
до днес
ме преследват
тихите тъжни желания
импулса за липса
за край
импулса за нямане

аз често сънувах
наяве
че всичко е сън
твърде страдах
че никога никак
просто съвсем
не се сепвах от сън

този сън е безкраен

и освен това
бях малък-
изглежда съм бил
твърде малък
за тези неща

те стават големи
обемни
и други

те се променят
те ме поглъщат
с всяка година живот
в този сън
всичко е толкова истинско

искам да спре

гузно мечтая
виновен признах
че отново се случва това
защото съм малък

да те държа за ръката
за мен беше нещо голямо
беше свръхтежко
болно и срамно
бях твърде малък
за двигателен апарат
на нещата

безвъзвратно пораснах

трябваше всичко да дам
дадох се

останаха лодките
и всяка от тях беше желание
твърде тежко
за крехката плът
на хартията

затова те потъваха
мъртвородени

моите бедни деца
бяха
мъртви!


06.05

бягство

твоята пълна промяна
твоето грозно падение
за по- малко от месец
то те връща назад
то те прави малка

ще те издигне високо

над цялата светска мизерия
ти си сама
ти ставаш безсилна
много сърца се затварят за теб
ти си самотна

ти ме правиш объркан
ти ме караш да не виждам
надежда

губя се в думите
и те забравям


05.05.

ден като днешния

небето е ниско
небето е хладно, оловно
ти си част от мен
просто образ
по който се водя
в ден
като днешния

сърцето ми блъска
сърцело ми бие, препуска
когато си в мен
просто мисъл
която ми идва
в ден
като днешния

колко са много дърветата
колко е въздуха, всичкия
когато си с мен
просто радост
която усещам
в ден като днешния

аз съм чист
аз съм силен
красив
и различен
аз съм щастлив
аз съм просто щастлив
в дни като днешния


04.05.

опит

на фокус е
сляпата сила
потънали ниско
в тревата
гребем
и
нападат акули

две женски вълни
ни превръщат
в разпръсната
маса

пътят към бряг
е труден
дълъг е пътят
към твърдо
парченце земя

усещам умора
в краката

искам да спра
да греба

искам милост

не мога да спра

не спирам
преди да получа
сигнала

вълните връхлитат
над мен
късат ме
от плътта

екипажът-
смутен
екипажът
е вече
разпръснат
сломен

оставам
минута...
...лежа без дъх на
тревата

след бурята
пуша
приятно уморен

04.05.

малките неща

през малките ми пътешествия
в деня
от малките ми стъпки
през мъглата
в неправилните ъгли
на реалността
понякога се губя
и смалявам

изчезвам като топченце
от обица
напомням като обицата на ухото
избухвам в микровзривове
през пролетта
а зимата съм ембрион
и ближа раните

цигара време дава глътка
въздух
минута разговор е шибана храна
за дни наред

ти сменяш маската
боята за коса
цвета на ноктите

сменяш себе си
но
ти си винаги сама

през трудните ми изводи
за себе си
от малките ми мисли
през нощта
от тихи погледи
от реалността
понякога те губя

съжалявам


30.04.

уклончива равносметка

когато внезапно
си припомниш
забравени моменти
и крехки представи
за минали събития
и всичко стане
просто едно
перманентно deja vu
устойчиво вече видяно
тогава
вероятно е
удобното време
за уклончива равносметка

колко време
е нужно
за да пораснеш

кажи ми
искрено


28.04.

Отсъствието на другите

За част от секундата-
обратно в тунела
надолу и в ляво
по най- малкото съпротивление
получаваш факс-
мигновено разцепване
на секундата,
свръхкратък момент
на болезнено
осъзнаване.

Ти се издигаш
над бялото на плота на кухнята.
Внезапно
става важен
звукът от капките,
хромираното спокойствие
на чешмата,
черното във фугите на плочките,
кристали разсипана сол,
островче загоряло на печката.

Светът става малък.
Светът става точка,

а цветът на кърпата -
необятен:
потъваш в него;
пликът с картофи
е невероятен -
гмуркаш се в него;
плюшът на чехлите;
часовникът поглъща
секундите.

Ти ставаш малка.
Ти ставаш точка

от свирепото многоточие
на твоите собствени
тягостни дни.

В канала потъват
любов, семейство и брутна
заплата.
Важни стават
две вилици
и старото радио.

Ти чувстваш, че те няма
в цялата тази
одухотворена заобленост
и изцяло изключваш
битието
в неговата
зашеметяваща
тоталност.

В твоята
половин секунда
четвъртвековно осъзнаване
фиксидея е травмата.

Тривиалното
е твоя едничка закрила.

Внезапно се давиш
в канала -
притискат те капките -
силно надолу.

Ти вече знаеш:
гибелта ти
е
отсъствието на другите.


27.04.

виктория силвия естер

в чертите ти нещо
нежно меко
и
много решително
ми казва
да вървим назад
да сложим кърпи под вратата
да изпитаме себе си
чрез серия от тъмни истини
да се ориентираме
с вродена интуиция
да близнем черния кристал
на разочарованието
да разделим на две
свещения андрогин
и да се гоним
завинаги
по ниската земя
да опитаме с кални бани
за да свикнем с усещането
за всеобхватно поглъщане
да се обичаме
но никога да не се харесаме
да се сплетем във възел
който ни стяга около шията
всичко това
в името
на сложността
на битието

нека прелистим още хиляди
страници
нека напишем
с кръв имената си

виктория
силвия
естер

нека смалим света
до една по- удобна перспектива
триумфи
пристрастия
обвързващи норми
заблуди-

безпощаден жест
на трагична промяна

нека опитаме
да горим заедно плътта си
с цигари
за да свикнем
с прегръдката на огъня
в стремеж
към нови и нови версии
равностойни и иреални

инстинкт за себеразрушение
инстинкт за несъхранение

като къдрица в медальон
като белег
като кръв
като обременяващото тежко
на времето
то винаги върви назад за нас

времето
е немилостив и строг
работодател
да го забравим

нека всичко свърши
между краката на Колоса
да се слеем или разделим
нека вземем последни решения

крайно е, знам

да се стопим
смалим
изчезнем

нека няма повече тайни
и мнения
да сложим кръст
на своето собствено унищожение

нека заспим
с тиха усмивка
в замрялото предградие

виктория
силвия
естер

ние сме жертви
на своята собствена
смърт
и просто преписваме
бездарния предговор
на своята
посмъртно издадена
милост


27.04.

урок

да се движиш
напред
във квадратчета
да затвориш
в стени
своите малки
да оставиш
на хляб и вода
тези трепети
да забравиш
защо си тук

ще боли

да забравиш
да дишаш

ще е весело

18.04.