КПД-0: Ако музиката е достатъчно силна, няма да чуваме как светът се разпада

Моята банда от не чак толкова близкото минало - абсолютно култовата столична група КПД-0 пусна пълната си дискография свободно в bandcamp. След като години наред музиката ни се предаваше апокрифно от ръка на ръка на касети, CD-R и хвърчащи в пространството mp3-ки, вече можете да слушате КПД-0 с най-високото възможно качество. Дискографията се простира в рамките на седемте години, в които бандата е най-активна – от създаването си през 2001 г. до края на 2007, когато излезе последният албум „София Град“. Става въпрос за четири студийни + един лайв албум, повечето от които се появява публично за първи път.

КПД-0 стартират през 2001 година като трио, което включва Иван Шентов, Никола Лалов и Еленко Петров, (не)познати от групи като Неделя, Кака Сяра и the Headstall. Година по-късно се присъединява Петър Пейков след което групата прави втория си запис – 11 песни, три от които („Едно“, „Родителската Обич“ и „П.В.Л.“) са версии на записаните през 2001. През 2004 бандата записва четири песни и ги обединява с тези от 2002 за да издаде първия си диск с обложка на ксерокс през DIY лейбъла Kontingent Records . Дискът е тираж около 30 бройки и се продава по концерти срещу три лева и дори има ревю от небезизвестния Ивайло Тончев.

След това КПД-0 отново се връща към старата конфигурация пауър трио, Шентов хваща баса и в края на 2006 г. групата влиза в Stain Studio, където записва „София Град“ на живо за два дни. Албумът е издаден отново от Kontingent с емблематична картонена обложка, решена в черно.

Посветените помнят, че концертите на КПД-0 носеха атмосферата на нещо различно и вълнуващо, което като че ли беше възможно само в шантавите години след фалстарта на предполагаемия край на света през 2000-та. Интовертен гняв или чиста агресия, тънък сарказъм и откровен среден пръст срещу кривата физиономия на българската реалност... КПД-0 наистина беше група, която или обичаш или не можеш да понасяш.

Това вероятно е валидно и сега, но можете да се убедите сами като чуете това, което групата е оставила като записи на https://kpd-0.bandcamp.com

Даунлоудът е свободен, но в bandcamp има опция, с която можете да дарите сума по ваша преценка. Освен това сме във Facebook.

Ева Принц

от Иван Шентов

1.

Събудих се с усещането, че времето изтича неумолимо и неминуемо през пръстите ми, както мръсната вода се оттича в канала след като измиеш чиниите, мръсната вода с всичкото мазно от гадните ти чинии, заедно с остатъците от подправки от печените картофи, които си ял на вечеря и полуразтворената във водата гнилоч на зарязано в хладилника от седмици парче сирене, залепнало по вилицата. Събудих се с това усещане. Много тъпо усещане.

Изобщо, има някои дни, в които е много тъпо да се събудиш. Неизбежни, неизменни, много тъпи за събуждане дни. Обратно на вселенската логика станах от леглото, кафе, цигари,  мултивитамини. По лицето ми е полепнала паяжина от някакъв сън, който не си спомням.

Не си спомням кой ден е. Някой тъп ден трябва да е, някой четвъртък или вторник. Тъп ден в средата, или в началото, или в края на някаква никаква седмица. Усещам, че започвам да съм мрънкаща путка от най-лошия тип, каквито никак не понасям. Когато гледам филми, в които има такива мрънкащи герои-путки, се ядосвам, псувам ги на майка и баща и разливам чашата и бутам пепелника на земята. Разхвърчава се пепел на всички страни и попива в мръсния сив мокет на стаята ми, грозният сив мокет върху който разливах лепкави чаши с ром и кола и горях дупки с цигари като хлапе. От пепелта кихам и по лицето ми полепва паяжина, като от някакъв сън. Снощи гледах такъв филм, с хора-путки, и ги псувах. После заспах и сънувах същия онзи сън, който сега не си спомням.

В своя защита ще кажа, че вече не се оплаквам, не се самосъжалявам и от доста години поддържам стабилна ремисия от това да съм путка, която не оценява нещата, които има. Влюбен съм, спрял съм всички наркотици и не пия, нямам отнети точки от КАТ и плащам на психотерапевта си със собствени, изкарани с легална работа, новички банкноти.

Въпреки това много неща не са същите, този свят отива на зле, а на мен не ми дреме. Този свят се самоизяжда, а аз се хиля тъпо в огледалото докато гледам как ставам на 30 с пиърсинг на носа и вероятно оплешивявам. Времето изтича неумолимо и неуморно, а аз съм спокоен. Не се бунтувам, а по-скоро предвкусвам с детинско очакване очакваната поредица от неизбежни, неизменни тъпи за събуждане дни, тъпите филми, които ще гледам и малките часове, в които ще заспивам прегърнат до Нея.

Аз съм стар войник на фронта на депресивната симптоматика и затова съзнателно и пресметливо взимам душ, а после краката ми сами ме водят до кухнята, където ритам котката, вадя мокри дрехи от пералнята и пускам втора кафеварка, която да премахне остатъците от паяжина по лицето ми. Шибана предателска паяжина, която не те пуска да станеш от леглото и помолно те мами да гледаш документални филми за хероинови наркомани и гонзо порнография по цял ден. И нощ.

Времето изтича като пясък през пръстите ми и няма причина да смятам, че този ден е по-тъп от някой друг тъп ден. Вместо това ще пия кафе, ще пиша каквото си искам и ще изливам физиологичен разтвор право от бутилката в хронично запушените си ноздри и ще се давя в солени сълзи и ще си пия мултивитамините и големите розови хапчета за преебаните ми кръвоносни съдове. Ще измия десет чинии и двете малки, кукленски вилички и докато гледам как водата се стича в канала няма да си забранявам да мисля за преходността на тъпото и плоско битие. Смятам да се възползвам от цялостната му непреодолима и възторжена лекота.

Усмихвам се хитро на огледалото в кухнята. Това е една изящна, революционна идея!

2.

Облаците се спускат ниско над покривите докато гледам целия квартал отвисоко. Кафето ми е студено, пепелникът ври от недопушени фасове.  От 45 минути слушам една и съща песен, което е едновременно приятно и притеснително. В главата ми в привиден мир и съгласие битуват разнородни по вид, форма и съдържание мисли, безразборно разпръснати като мръсни чорапи по пода.

Искам да правя велики дела. Трябва да забавя темпото и да внимавам. Понякога ми се пие алкохол в 9 часа сутринта без да има каквато и да е логична причина за това. Имам нужда от нова китара. Терапевтът ми твърди, че имам прекалено много психична енергия, което прави невъзможно родителите ми да ме възприемат като цялостен обект. Какво значи това? Все повече мисля за някои неща като за „мъжки работи” и от това ми е приятно. Открил ли е Том Робинс как да задържи любовта. Що за човек съм аз? В какъв свят живеем всички ние, заклещени като диви животни в средата на едно грамаднo галактическо капиталистическо  Нищо, без реална идея за какво сме тук, но с милиарди теории и обяснения. Дребни, несигурни торби с лайна, наречени човеци. Смешно.

Какъв е този свят на сбъркани авторитети, в който бащите ни са провалени, или пияни до синьо, или пък изобщо ги няма и всички политици са нещастни боклуци, които презирам?

Какъв е този свят, в който няма поне една читава Висша сила, или дори някой позабравен осиротял древногръцки бог, на който да разчиташ понякога. И не ми казвай, че има! Ако имаше нещо божествено в този свят, то не би позволило да разстрелят Вапцаров, нито пък Sonic Youth да се разпаднат…

Слушай сега:

няма нищо божествено и ние живеем така. Адаптивно и полекичка. Като проядени дървени мачти в бурно море. Дърти и крехки, целите солени и захабени. Стърчим, а морето ни ебава майката, а ние стърчим докато морето ни ебава майката.

В този свят, в тази свята реалност Търстън Мур изневерява на Ким Гордън с двайсет години по-млада жена и Sonic Youth се разпадат, почти тихомълком. Идиотски свят, в който няма нищо свещено! Все едно да разпнеш Исус Христос два пъти, един след друг. Докато го му биеш шамари. В бъбреците. С полицейска палка.

Тука е така. Този свят е древен и всичко наоколо е шибано и странно, и странно очарователно. Всъщност този свят не ни принадлежи на нас с теб, нито пък принадлежи на Търстън Мур, или Иги Поп или на някой господ.

Този свят принадлежи на Ева Принц. Тя е свежа и красива и с години методично си проправя път към сърцето Му в един смешен тъпанарски пантеон, пълен с прашасали, проядени от дървояди божества. Смешен тъпанарски пантеон на дървари, които стърчат като мачти на корабокруширала платноходка в окото на бурята. И с красивите си устни вдъхва живот в тази разпадната лодка и тя продължава, за да можем аз и ти да имаме някаква относителна опора под краката си.

Този свят принадлежи на Ева Принц, която е износила в утробата си семето на Престолонаследника и СЛЕД ТОВА е намерила пътя към сърцето на Древния Бог. Ако не се бях събудил в този тъп ден, полепнал в паяжината на сън, който не мога да си спомня, едва ли щях да мога да стигна до това прозрение.

Усмихвам се хитро на огледалото в коридора. Това е една изящна, революционна идея!

lunatic.bg

____________________________

В този град живеят само мъртви

Малко мои снимки в lunatic.bg, ново и обещаващо място. Можете да видите цялата серия на линка по-горе. 

Иван Шентов е опитен ловец в бетонната джунгла, поет, журналист, познат и като басист и вокал в няколко столични пънк и пост-пънк групи. Умее да плува в градската тълпа, най-често срещу течението. Понякога гледа лошо, но твърди, че е добър човек. Живее на третия етаж и пуши много.

като филмов кадър
контролирано безумие

 животът - в рамки
смъртта - в картинки

аз не вярвам на очите си
аз не вярвам на очите си

как стигнах тук
как тук си ти

животът - в рамки
смъртта - в картинки

преливам сънищата в дните си
преливам сънищата в дните си

28.01.2013

Неделя

Утре ще чета при "Безпрозорните в неделя" в Арт Хостел, София. Имаше хора, които ме питаха кога ще могат да слушат мои неща, тъй като не четох такива на второто издание на КАРАЙ СЯКАШ НЯМА УТРЕ (с Яна Пункина, Стефан Иванов и Ясен Василев. Затова реших да се включа в априлското четене, където ще представя това-онова. До утре!

КАРАЙ СЯКАШ НЯМА УТРЕ 2012

Недейте да се смеете, но добрите идеи най- често ме осеняват в тоалетната или в някой бар. Е, тази идея ми дойде в бар. Не е нова или много оригинална, но това е без значение.

КАРАЙ СЯКАШ НЯМА УТРЕ

Литературно четене, което обединява приятели. Двама от тях – със съвсем пресни стихосбирки. Познаваме се от години, свързват ни различни проекти и преживявания, свирене по групи, четения, приятели, бира в парка…

Сега се събираме да почетем от новите си и не толкова нови неща в едно напълно ново място. Кафе „Бекар” & бар ще ни приюти тази събота. Заповядайте и вие!

Автори:

Радослав Чичев
Мирослав Христов
Иван Димитров (представя новата си книга „Поет на портрет”)
Калоян Праматаров (представя новата си книга „Асфодел”)
Дилян Еленков

Модератор: Иван Шентов

Дата: 10 март 2012 г.
Място: Кафе „Бекар” & бар, НДК – Пасажа
Начало: 17:30

просто нищо не е като някога
и истината в случая
противоречи
на примирение

нещастно копче
трик за включване на нещо-си
ебах му майката
не знам къде е

9/11

Безпризорните в неделя /8 май/

На 8 май ще чета нови неща в рамките на БЕЗПРИЗОРНИТЕ В НЕДЕЛЯ.

08 May · 16:30 - 18:30
Арт Хостел, София, "Ангел Кънчев" 21А

Ще се радвам да се видим.

* * *

гарантирам им:
трудно се изплува
лесно се потъва
има смели гмуркачи
и удавници без сламки
други - с камъни вместо колиета
и случайните жертви на бурите

но на дъното няма нищо...
за съжаление

гарантирам им

30.01.2011

някои изненади се случват твърде скоро

от улиците в стария град в пловдив
през един ъгъл в индустриален пекин
през бардака в downtown хайфа
до вратата на моята стая
на една тайна не-полицейска честота
вибрират следните думи:

някои изненади се случват твърде скоро
някои навици не избледняват
други навици са победими
колко е могъща нощта в тази малка кутийка
в европейската част на арабския квартал
в леглото до теб
само ти ставаш истина и сърцето ми прескача
от вкуса на внезапното осъзнаване-

само момента има смисъл
миналото е свършило и има само днес и сега
знам и не искам да го изпусна
както не искам да те пусна да тръгнеш за работа

и като подредени но не по цвят шишенца с лак за нокти
под прозореца пред едно спасено от фронта за освобождение на растенията
измръзнало цвете
аз подреждам малки мисли и малки желания
плахи проекти за едно възможно щастие

някои неща стават в пъти по-бързо и почти неочаквано
но аз съм голямо момче и съм вече готов да ги посрещна


30.01.2011

Мартина и колажите

Нося вътре в себе си
на едно тайно място
необясними неща,
които горят със сурова сила,
имат текстура и вкус на желания,
детски характер
и страст на любовници
в разгара на лятото,
но между тях тлее тайна
със синя жестокост,
носи спомен за смърт
на нещо преди много обичано,
затова във сърцата им есен е
и е вечно 1994-та.

Когато тези малки парчета се пръснат
те се превръщат в недоразумения,
електроимпулси от плът
директно в мозъка на едно дръзновение.
Случва се когато съм пиян.
Случва се когато съм чист & мъртъв.
Случва се да се събудя влюбен.
Случва се когато се събудя на системи.
Случва се когато имам всичко и посегна за още.

Моят глад за красота е безсмъртен,
а аз не ценя живота си.
Не ценя живота на тези тайни неща
когато ги превръщам в писмени обяснения
пред студените решетки
на една дървена маса
пред озлобените лица
на полицаите на моите чувства
съм безсилен.

Падам надолу.
После поемам по пътя на вината.
Смея се. Кълча се. Аз съм страхотен.
Пазя тези неща като камъчета
от едно детско и чисто море.
Тя използва черно-бели снимки
на нея и брат й,
после прави нещо друго от тях.
Звучи ми толкова невинно,
че искам да я прегърна,
но обикалям сам по себе си
студените коридори
в моята собствена къща.
Затворих се сам
докато другите правят разни други неща.

Не е ново за мен.

От очите ми падат камъни
и всеки от тях си тежи на мястото.
Пак се раждам с вълни
и пак вечер се свивам в утробата,
и вместо да изтрия себе си
в името
аз се отпускам на бавни обороти
на дъното на сладка болка.
Причинявам (си) я.
Дишам с нея. Ценя я.
Не знам колко дълго ще ме прави съществен за себе си.
А мен ме чакат три души
да направя избора
а аз знам, че избори няма
и три възможни съдби
ме чакат мен да избера
съдбата си,
а аз знам, че съдба няма
и мен ме чакат три незавършени сценария
на които знам, че творецът съм аз
и Аз-а е в нищото
и Аз-а е пеперуда
и мен ме е страх от пеперудите
и Аз-а е ембрион
обвит с противната плацента на този Нов живот
и Аз встъпвам в него.

28.12.2010

седмият конник на постпокалипсиса

слушай
този град става бял
вътре в нас
на големи точки
се разделят острови
взимам въздух
ти задаваш въпрос
сутрин
усещам колко не знам
усещам те
усещам колко съм празен от себе си
и колко съм изпълнен с неща като теб

слушай
в този ден ставам цял
вън от мен
се взривяват милиони недоразумения
спирам разходката на вината
това смачкано пътешествие
вътре в мен
се разделят острови
на големи точки
вече можеш да взимаш от мен

аз
някъде там
в друго измерение
седмият конник на постпокалипсиса
превърта филма на бивше страдание

тревога!

не задавай повече въпроси
и аз няма да чувам повече
онези разговори
ще живея сега
утре ще сме различни


13. 12.

-----------------------------------


х х х

Знаеш ли какво
какво става?
Тази вечер ти
пишеш стихове,
които утре ще
нарека свои,
защото ти ще си забравила.


-----------------------------------

x x x

когато съм била
малка
не съм давала на
нашите
да излизат
а всъщност аз
исках
да излизам с тях

----------------------------


статуси

аз съм хардкор
супер много корав
с татуси
имам съвсем истински мускули
но
понякога плача
на facebook статуси

БЕЗПРИЗОРНИТЕ В НЕДЕЛЯ: Иван Шентов

058. ужас и болка
скверност и неприличие

Betrachtung

Накъде отива този мъж?!
Обувка, тетрадка, молив, четка за зъби – ръбести или похотливо овални парчета битие, което очите поглъщат като омекнал залък действителност. Стените се огъват в знак на съгласие – да, ти си дете завинаги; да, ти никога няма да се събудиш; да, ти трябва да откъснеш баща си;

Тумор. Тумор. Тумор. Тумор.
С-ъ-з-е-р-ц-а-н-и-е.
Поглед.
Взиране.
Елемент.
Сляп. Слепец. Ослепяване.

Квадратните ти, черни, ъглести, четвъртити, ръбати, дразнещи думи.
Съзерцание.
Оголваме съдържанието на личните си чекмеджета в служба на Голямата Чиста Цел. От голотата ни е срам. Гънките, тлъстините, извивките, стриите, фонтаните кожа, ландшафтът от плът, горичките косми.

Срам. Срам ме е. Срамувам се. Съзерцание.

Ах, ти, квадратни човече! Я се фраскай, квадратни човече! Каква е ползата от чувствата? Това е тъпо. Мисля да се прибирам. Мисля да не мисля, защото... каква е ползата

от кредитните карти
от многото време, в което не правим нищо
от безкайният парад
от адвокати и социални работници

Система. Система. Система.
Митологема.
Схема. Дилема.
Други думи с „р”.
Путка, птиче, парник, пънк.
Пикасо, Пшенковски, Петров, Плат.
Ние вярваме в себе си, ние вярваме, вярваме в себе си.
Накъде отива тази жена?!
Жена, момиче, женско, желание, жегва ме, жаля по нея, жестикулиране, жестокост, жена, женствена, живот.
Тумор. Тумор.
Взиране.
Съзерцание. Състрадание.
Заучена апатия.

Ние водим обречена битка в себе си, ние – истински, съдени, мразени, плачещи; ние вървим в коловози, а коловозите са лабиринти от трудности, сплетени ловко като артерии.

Климт, Кафка, Корнъл, Кокошка, Кант.
Корона.
Колос.

Доколко е разумно, здраво и реалистично да се отработи всеки гняв?
На нашата географска ширина гневът ни към самите себе си ни движи през болката. От гняв нямаме време да се натъжим като хората.

Льомер, Рембо, Перюшо.
Стотици стоици. Биографи. Французи – фанатици.

Да започнем нещо ново, прекрасно, значимо, в което да вярваме, влагаме, виждаме. Взрив.
Свещена война. Вино и свещи. Свирепо. Скверно. Свастика. Свирка.

Не подминавай моите въпроси, идеи и мнения. Не ме пропускай, не ме прави никой и ничий, нищожен, неважен, невзрачен, невидим.

Невинен. Нескрит.
Не.
Нестинарка нещо носи, нежна, нервна, непостижима, нереалистична, не-от-този-свят.
Нежна.
Нещо. Копнеж.

Ти трябва да откъснеш баща си! Да повярваш в друг сън. Да поискаш да не се събуждаш от този сън.
Вече.
Вечер.
Венера.
Вечност.

Накъде отива този свят?!
Светъл, светещ, свой, свещ, светлина, свирепа.
Сфинктер. Сфинкс. Сфумато.
Голямата Чиста Цел.

Накъдето и да се обърнеш ще видиш болката.
Анархия, антидот, анус, антипод, Анселм Кентърбърийски, Анистън, аншоа.

Ние бавно потъваме в себе си. Ние чистим пласт по пласт своята опаковка и светът замлъква пред тази гледка.

Болка – залез.
Утро – смърт.
Тумор.

Всички сме тичащи, плачещи: напред – назад, опитващи.
Ние сме тези звезди.
Истински.
Родени от съзерцание.

ч е т е н е

Четене в края на есента с участието на
Стефан Иванов,
Калин Терзийски,
Иван Ланджев,
Мирослав Христов,
Иван Димитров,
Иван Шентов
и други добри хора.

· 17 ноември · сряда ·
· Greenhouse Effect ·
· 6ти септември 22 ·
· 20:00 ·

Zeichen

Manchmal
Meine kleinen Zweifel
Sie werden zu Dramen
Verwandeln sich in Drachen
Weiße flexible Straßen
Die ihre Körper weit voraus gestreckt haben
Ich suche in mir die Kraft
Und setze das rote Zeichen

Manchmal
Ist es eine Mühe den Tag zu beenden
Er wird zu Zeit
Verwandelt sich in Entsetzen
Leise stönende Flammen
In meiner persönlichen Glaubenslosigkeit
Meine Listen vernichtend
Setzen das rote Zeichen

Damals
Wurden die Gedanken zu Fakten
Die Fakten waren die Gründe
Ich wurde leblos und automatisch
Und nicht einmal ein Zehntel der ganzen Info
Erreichte nach Bestimmung
Eine stark aussichtslose Sackgasse
Vor dem roten Zeichen

Heute
Werden meine Zweifel zu Dilemmas
Die Dilemmas sind Anzeichen
Methaphysische Monster
Und meine Gedanken legen sich müde
Und seltsam verstummt
Unten zu meinen Füßen hin
Vor dem roten Zeichen

Ich weiß daß sie nicht die Wahrheit sind
Ich weiß daß die Wahrheit der Schmerz ist
Aber

Manchmal
Meine kleinen Zweifel
Werden groß
Verwandeln sich in Drachen
Wie unartige verfluchte Kinder
Und ihre Gesichter – häßlich und böse
Ich finde in mir die Kraft
Und setze das rote Zeichen

б е з п р и з о р е н

Ще чета свои текстове за първи път от повече от година насам като част от "Безпризорните в неделя" @ Art Hostel [usually we spend our time in the garden]. Предимно нови и непубликувани тук текстове.
За мен е чест, че ще чета в рамките на това събитие заедно с Дилян Еленков (Кака Сяра). Четат и Георги Станков, Александър Тороманов, Мадлен Зашева, Златина Димитрова.



· Art Hostel ·
· Aнгел Кънчев 21А ·
· 07 ноември · неделя · 17:00 ·

знак

понякога
моите малки съмнения
те стават драми
превръщат се в дракони
бели гъвкави улици
простряли тела много напред
търся в себе си силата
и поставям червения знак

понякога
е усилие да завърша деня
той става време
превръща се в ужас
стенещи тихо в пламъци
в моето лично безверие
премахващи моите списъци
поставят червения знак

някога
мислите ставаха факти
фактите бяха причините
аз ставах нежив и автоматичен
и дори една десета от цялото инфо
не стигаше по предназначение
една силно задънена улица
пред червения знак

днес
моите съмнения стават дилеми
дилемите са предзнаменования
метафизични чудовища
и моите мисли лягат уморени
и странно притихнали
долу в краката ми
пред червения знак

знам че не са истина
знам че истината е болката
но

понякога
моите малки съмнения
порасват големи
превръщат се в дракони
като непослушни проклети деца
и лицата им- грозни сърдити
аз намирам във себе си силата
и поставям червения знак


18.10.

магистрали

спират минути часове и дни
посявам бури
жъна ветрове
и после тихо страдам
над реколтата от мъртви гласове
от имената на милионите изгубени
когато тръгвам в мене срещат се лъчи
с безумна скорост
в мен порасват магистрали
по които с тебе карам
оплаквам с мъка всички мои километри
живея бързо
разкъсвам с виковете си безброй уши
зад мен остават влажни дупки
остават гробове
постлани със цветя
земята тихо сляга
под тежестта на мокрото небе
от сълзите на всички мои бивши облаци
в оловен облак раждаш се и ти
с преглътнат ужас
зад хоризонта паника изгрява
изнемогваща природа
с артритни стави
много ме боли

спират минути часове и дни
посявам ужас
жъна врагове
и после тихо страдам
над реколтата от мъртви богове
от имената на поредните изгубени
отново тръгвам:
в мен се срещат аз & ти
безумна страст
в която
спират минути часове и дни:
посявам смърт
и жъна трупове


17.10.