done princess

I read yr

pinpoint pupils

yr mechanical

movements

yr supernatural

inner bitterness

yr under control

and

when I took a

ml

of yr

bitter lifestream

I tasted

a grain of salt

of yr

tears

15.04.

тида е в криза

ти си

хаос

от разхвърляни

идеи и представи

изпускаш юздите

сред толкова

хора

ти искаш да

знаеш

да видиш

да кажеш

всички те са измислени

всички те са измамни

ти потъваш

в мъгла

от объркване

14.04.

импулс I

движа се по ръба

на подострен нож

крепя живота си

на върха на молив

докосвайки

повърхността

на този сън

разбивам представите

губя всичко

и по водата

остават само

концентрични кръгове

а мен ме няма

13.04.

лука 3:5

кривите пътеки

ще станат прави

и неравните места

гладки пътища

мисля си

колко хиляди стъпки

са нужни

за да утъпкаш

една крива пътека

колко болка е нужна

за да проправиш

път

добрите ни намерения

по нашите

малки пътеки

кървят

и светът

се разпада

на недоразумения

ако твоите

погрешни решения

те изправят

обратно при мен

е ли то щастлива

възможност?

колко хиляди стъпки?

и защо още боли?

и защо всъщност боли

когато си тук

и те няма?

радвам се

против всяка

логика

и

искам да обеся

страха си на кабела

вместо това

слушам Космоса

той се разтваря

в кафето ми

пред всички

стихии

се проклинам

вричам се

кълна се

попитай я

защо пожела

смъртта на Кръстителя

аз съм объркан

не знам

все още съм

болен и сам

ако измия този под

още седемнайсет

хиляди пъти

той ще е

чист

и аз

няма да съм забравил

кривите пътеки

как ставаха

прави

11.04.

благодаря

благодаря ти

че тихо ме връщаш

и ме караш

да се поглеждам

с очите ти

и сверявам с теб

кое е било истинско

докато мишките

в кухнята

играят белот

шумно

а другите гледат

парченца живот

по кутията

благодаря ти

че тихо ме вдигаш

и може би вярваш

както аз вярвам

на теб

аз се издигам със теб

ти имаш хубави крила

ти спиш крехко

чупливо

знам го

без да съм виждал

благодаря ти за това

и

благодаря

че тихо ми даваш това

което обичам

и

че носиш белези

от същите горещи

окови

искам

тихо

да ти благодаря

8.04.

хей, бил

лий,
братле пич приятелю
човеко
любовнико
пътешественико
изобретателю
мой човек
копеле
шибаняк

нещастнико!

ти- иконата!!!
ти- легендата!!!
ти- земният!!!
ти- мъдрият!!!

лий,
виж ме внимателно
погледни
хей погледни
виж виж
гледай
виж през мен
виж ме, де!
забележи ме
чуваш ли, бил лий
слушаш ли
уилям!

виж накъде тръгнах

бил,
хей, пич
бил лий
остани
въпреки всичко
със мене

и гледай
моля те,
гледай ме

07.04.

- - -

когато тя идва
неочаквано
така внимателно
разбива се капка
върху тежка трева
тя е в нежно
светлосиньо
кръгла
почти съвършено
бяло лице
връща спомени
от близкото бъдеще
кратко минало
в първия месец
на моята бременност
връща дните
и жълтите вечери
фас по фас
под мътното осветление
имам склонност
да си мисля
че е било
съвършено
това минало
тъй близко

защо?

вече съм друг
тя е друга

тя е тиха и чиста
принцеса

къде са
моите утрешни
дни

аз продължително
красиво
свръхвнимателно
се
раждам

7.04.

думите

сутрин
вечер
думите са бързи пружини
натягат въздуха
между нас
футбол
по радиото
неочаквано хубава
закуска

ти ухаеш на хубаво
ти имаш кофти съдба
на брега
на стълбите
ние сме дяволи
ние имаме светли планове
имаме голям
мрачен
дом
говорим с думи-
бързи пружини
навиваме се
и
после отпускаме
с цигара, чаша чай

вечер
сутрин
думите ни отекват
в стените

сутрин
вечер
често
мълчим

и
само димът
рисува
нервно
вълни

1.04.2010

твоите списъци

подредените думи
минават през мен

гнили ябълки
стари приятелства

мили спорове
милите пози

шарените ти шалове
и трудните думички

няма ме
в твоите списъци

нито в тези
на твоите приятели

отчаяно
съм отдалечен

31.03.2010

х х х

през клоните ти
като точни стрелки
падат
изрядни лъчи
светлина

само тя
е за мене
приятел
когато
се сривам
тъй малка
във твоите
корени


спомени

31.03.2010

изводи

защо не ме оставят
на мира
защо не ме въздигнат
като богиня
защо стоят пред мен-
обвиняващи животни-
жестоки и зли

кои сте вие?
кои са те?
къде
са моите скрити
във запас
усмивки
точните защити
плановете ми
за тази ситуация
градени
с години

те ме бутат
към ръба
хистеричният припадък
на моята
чуплива
персона

не съм личност
а черно-бял
персонаж

оставете ме!

нейните мисли
се разплитат
във паника

тя пада бавно
на близко легло
тя отваря очи

тя потръпва

ту я има
или я няма

тя е кукла
от фин
източен
порцелан

студени ръцете й

оставете ме!

студени страните й
студено сърцето
това мъничко
черно
сърце

мъничка
мъртва японка

пътувахме с лодка
нагоре
по онази река

спрете ме!
не!


над главата й
тъничка крива
потреперва
едва

нейното малко
и черно сърце
пое по
онази
река

и тя е
вече
сама

31.03.2010

пеперудите

ти вече знаеш знаците:
тежестта долу в стомаха
когато лицето изтръпва
бързите мисли
убийствено бързи
и пеперудите
господи! пеперудите

избягвай гледките:
нож, блистер,
колан на клуп, оставен на масата,
твоите собствени белези,
кърпа, газов котлон,
бутилка, зелена тетрадка,
игла, безопасна игла,
карфица-
тогава идват пеперудите
господи! не пеперудите!

какво правиш?
заравяш глава във земята

какво искаш?
да избягаш
изчезнеш
изтриеш

как действаш?
посягаш хаотично
търсейки
голямата гума,
с която да изличиш спомена

за какво?
за пеперудите, господи

пеперудите, господи, не!

само
не пеперудите!

слушай себе си
слушай себе си
слушай себе си

бягай от другите
бягай, бягай далече
от другите

звуците, звуците
господи! звуците

от какво?

от крилата
на пеперудите

господи! само не пеперудите!

прости греховете ми
и не пращай
недей!
пеперудите

техните тежки крила
подлудяват

тежкият прах
от крилата
те смазва

кънти ехото
ехото ехото

от какво?
от крилата на пеперудите

господи!
не пепрудите!

те крещят
ултразвуков минор

тиставаш тревожна
ти ставаш едно
със страха

от какво?
от пеперудите

господи!
господи!
господи!
само не пеперудите

тази вечер поне
господи, не!
само тази вечер
поне
моля те!

само днес
не изпращай
при мен
пеперудите

те идват отпред
заграждат отзад

те са вътре в мен

вътре в теб?
как?

пеперудите!
господи, не пеперудите!!!

те мразят лъжа
ти мразиш да бъдеш
сама,
но
ти мразиш
и пеперудите

господи! пеперудите!

не!

падаш на колене
и
се молиш
на пеперудите

те
са
десетки
милиарди
милиони
легиони
от тежки същества
с ефирни цветни
крила

а
ти-
сама
срещу тях
срещу другите

господи!
пак пеперудите!

слушай себе си
слушай себе си
слушай себе си

вдигни високо глава

пада нощта
и с нея идват
мислите-
лудите

на сутринта
ти си цялата
мокра

и те е
страх

от какво?
пеперудите

господи!
докога пеперудите?

- вдигни глава!
- докога?
- слушай себе си!
- докога?

- чуй ме!
- къде си?
- чуй ме!
- слушаш ли?

- къде си?


при пеперудите...
господи!
тя отлетя
с пеперудите.


30.03.2010

моят град
ме посрещна
с влажен бетон

сърцето във скоба
и фасът горчи



строя камък по камък
нов път

по него
се качвам
обратно
нагоре

29.03.

В планината
са мъдри дърветата,
но в сърцето си
нося града
с бетонните сгради,
улиците разкаляни,
трамваите,
жиците
и малко тъга.

На брега
се разлива надеждата,
но в сърцето си
помня деня,
в който горих
със цигари ръцете си,
помпите,
кризите
и малко тъга.


07.01.

___

Ако говоря направо
навярно ще стане горещо
и ще се скъса по нещо
във нашите черни души.
Стегнати в кръг от вина
нашите празни сърца
бият във лууп- като в сън.

Ако нищо не кажа
навярно ще стане тъй тихо
и мрачните щрихи
ще се слеят във мрак и тъга.
Стегнати в кръг от вина
нашите мъртви крила
пак ще посърнат навън,
като в сън.


18.01.

обратното става с аспирация

нека вляза в мавзолея
на образцовия ти дом

виждам в теб
изгубена приятелка

тя вече не търпи лъжите ми

не ме оставяй
адски ме боли

нека върна лентата
назад

обратното ще стане
с
аспирация

18.01

в коридорите
под мътна светлина
осемнайсет луди
подбирани с конкурс
създават смут-
не спят

светът разбива
моите лимити
а аз троша
стена подир стена


18.01.

отломки от сън

от всичко останаха
отломки от сънища
които ме връщат
назад вътре в теб
неизригнали бури
гръм от ясно небе
с теб стоим в мъртви стаи
неща и събития
се разбиват на малки
твърде малки
парченца

Внимание!

срив
във система от тежки
врати
и съмнения
ние вярвахме
в тази
същата
перверзна математика

сега съм тук
без думичка от теб
захапал съм трохите
нов живот
безока стръв

със свойта кръв
платих
в раните ми- сол
в очите- болка

стани едно със мен
върни ме там
върни ми дните
нея
мъртвите приятели
върни
не говори

от всичко тук останаха
отломките от сънища
празните съдби

една от тях
смалена до петно
мастило
все още иска
да живее
в свобода

сега


26.01.

х х х

Ще смачкам
миловидното лице:
ще те ударя.
Във каданс
ще паднат
моите стени-
отвътре луд човек
стои.
Да, той ме кара
да крещя така.
Моите правила
като насън
разтварят се в мъгла.
Ти си сама.
Противоречиш на себе си.
Умирам в яд
и гняв.
Светът-кафяв.
Светът е болка,
срам.
И аз съм. сам.


27.01.

JC

Това е.
Скорост,
празна магистрала.
Зов за сън
на предната седалка...
Теб те няма:
смърт.
Без теб:
безкрайна паника. Сега.

Заплюй света пред себе си,
единствена реакция-
спасение-
директно във системата
ще вкарам кръв
и после- нищо.

Със 130 км/ч
към своята стена...

Не вярвам
вече във това.
Поглъща те
студената земя.

Без сили
аз ще продължа-
ще стана мъртъв
като теб. Сега.

И без да мога
да те преживея
ще вкарам смърт и кръв
навътре.
Пустата земя
засъхва.
И този гроб
там
до голямата река
е ничий.

Ничий съм и аз.
Без теб е мръсно.
Празнота.
Вдигни ръце от мен!
Вдигни ръце от мен, тъга.

Поемам пак
по празен път
назад.


02.02.

на Диана Р.


Без бог,
без власт, която да ни
подчини
живеем.
Адски кръг-
съмнения, лъжи-
и всичкото е
път към дните ни,
път към светлите ни дни.

Кажи ми:
виждаш ли
в дърветата
и птиците
звезди?

Аз виждам,
че звезди сме
аз и ти.


5.03.

Д.

Ти си моите
шейсет излекувани рани,
стоте неизречени тайни,
мъртви петна,
моите шибани сънища,
все по-назад,
все по-далеч:
тебе те няма
вече до мен.

В мен останаха
черни
безчувствени
зони-
белези,
стари петна
от тъга.

Стреляй във мен!
Сега наполовина
ме няма.

Ще влизам-
само понякога-
в твоя
момичешки сън
като трън
във очите ти
ще викам сълзи
както преди.

Аз и ти-
трудно разкъсано
цяло,
моето тяло
помни
всяко докосване.

Забрави
бавните дни
или
сложи ме в Земята
и после
до мене легни!


6.03.

*

вечер

джазът по радиото

смехът с другите

споделените фасове

сутрин

бисквити 'закуска'

кафето на пейката

аз силвия плат

и тихият вятър

и цветовете на птиците

дворът

гнилите ябълки

черните черни къртичини

тревите

и слънцето

вече са истински

дните ми

и джазът

по радиото вечер

вече

е истински

23.03.

х х х

тук във къщата

няма тихи места

крада от времето

и тихо драскам

по ъглите тайно

паля цигара

тук не трябва

това и това и това

сам сред всички

без минута покой

търся мир

в празната стая

в коридора сред

другите скърцане

тези мънички мигове

и кратките откровения

ме смаляват и правят

съсвем друг от преди

променят ми мислите

променят ми думите

ставам непознат

ставам от сън

от тихите мъгли

вън през март

през прозореца

тихо се измъква

струйка от дим

чувам стъпки на много хора

сам в кухнята

зад стените са другите

дали се чувствам гузен

когато намирам сила

в това себично затваряне

аз чакам и чакам

и някой ден ще дойдат

феите на разсъмване

дотогава лепкав мрак

по коридорите пада

тежко като кафе

прави лепкави ъглите

прави кухи стаите

кара стените да се

приближават навътре

е дългото пътешествие

съвършената тишина

сънувам я имам я

когато сутрин се вдигна

и когато вечер спокойно

говоря съм силен

деветдесетте дни са

само началото виж ме

най дългият път

вътре в мен е част

от вселената чисто е

и в небето тежат

оловните облаци

пред мен се изнизаха

двайсет съдби

и с някои от тях

ставам близък наистина

взимам и отхвърлям

и вечер заспивам така

както не съм от години

бързите дни бавните дни

чистите дни солените

болни сълзи и усмивки

застават зад мен

и ме пазят

смален между две планини

аз се раждам

по шестнадесет часа

на ден

и

очаквам

23.03.

х х х

Крехкото равновесие е

като малък взрив

в клетките

на моето собствено

разстояние.

Къде е моята

къдрокоса

малка жрица?

Върни ми дните

Мрак и нищета

Звездите

се подреждат във квадрат,

Земята

се върти назад.

22 март

х х х

Изпратих ги всичките

по близкия път

и се сгуших

в родопското одеяло

в тази претъпкана стая

в моя мъничък ъгъл.

Отпуснах глава

и извиках пак

онзи спомен

тогава,

отдавна,

преди

и сега.

Момичето с ангелските коси:

тя

ми

липсва.

25. 03. 2010

Sehnsucht

to my Anguish Paroxysm

Като бримка в твоя
фин нов чорап,
като да прокарам ръката си
по нежното рамо;
Ръката ти пази това трепване
понякога
сутрин,
след като били сме в едно
и сама ти ставаш част от ехото в мойта глава.

Пеперуда в стомаха:
пази своето име.
Гънка в нежносивото в мойта глава
пази своето име.
Церемония- елемент съвършенство:
знаеш моето име.
Тишина в моята сутрин:
знаеш моето име.

Разделени: грешно, умишлено,
рафиниран терор- ''родителска обич'',
през хиляда стени- страх и отричане
на нашите силно несбъднати собствени грешки.
Никой
не вярва,
никой
не иска
да вярва в това,
в нашия малък, неспиращ вървеж.
Нищо не струва всяка
от нашите мънички
крачки,
с които катерим планини със сърца
целите в скръб и във скреж.

Няма да спра.

Насън пак те търся.
Копнеж.

13.12.2009 г.

О! Тереза

нека последната дума

е твоя

поглед през дъното

на чаша

докъде възнамеряваш

да стигнеш

мама & татко

са мъртви

горната или долната

половина

на по-малката

или по-голямата сестра

стани поп-фолк звезда

стани морска звезда

стани Уорхол имитатор

бъдещ cornhole абсорбатор

посетете новия ни сайт

за-дъл-жи-тел-но

задушени в собствените си л***а

аз бях нищожеството

което я прати в Ада

моля за малко

внимания

по-високо

пиян по улиците

на Лимерик

ти млъкни ш****а

пачавро

каза младият пощальон

и заби шамар на

майка си

снощи изпих първата

си пинта

забих шамар на майка си

е**х туберкулозната

красавица

докато сестрите им

и брат им умряха

Тереза... О! Тереза...

Мъртвите ми момичета

Към мъртвите ми момичета

се връщам понякога,

когато съм малък

и горчив в своя срам,

те ме посрещат с усмивки

от минало-

хубави дни, обратно някъде там.

Гледат от снимки

моите мъртви момичета:

Гергана, Емилия,

така двуизмерни,

Мариана, Димана,

плоски, даже леко омачкани,

Райна на плитки,

с Вяра на пейките,

милите ми момичета,

нежната ми химера...

И знаеш ли колко

ужасно е тъжно

и колко боли,

и така ме е страх,

когато и твоите скорошни снимки

изпразнен, треперещ

прибирам при тях...

5 авг. '9 г.

Ралица

на Ралица Б. Ковачева

Ралица,

ти си парченце ново утро

над мрачната мъгла-

над сива София,

щипчица душа

и къс надежда

останала от

минали неща.

Сега е нова

нова сутрин в София

и ти си като облаче

сама

във цялото небе от междуметия

в главите на пораснали деца.

Аз ще се смея с теб

и в малките ти пръсти

се вплита чисто нов,

сега роден Света.

И, мъчничка,

ти си парченце

ново утро,

родено от две късчета Съдба.

понеделнишка сутрин

преживян вече сън

оглеждам голата си глава

във витрините на булевардите

в таванската стая е тихо

не кипи чай

няма никой

аз не живея там

външен човек

търси катедра 'португалски' в ректората

отговорник по охраната

го поглежда с половин око-подозрение

аз се скривам в шала си

познавам го

и съм подозрителен

завземам тресчици по благородния начин

ще свивам гнездо

рано е

16.11.2009 г.

изпитвам шибан хлад

от липсата ти в бялото поле

дали аз искам много

толкова нищожно

не

аз всъщност

нямам право

и

вече

нямам

и лице

04 октомври

к л а т е н е т о н а г о д и н а т а

Рамбо 13 feat. приятели, със специалното участие на проекта zev died orchestra (включващ членове на gokkun, Мytrip и Wayab). Най-лошото в българската литература! Клепането на годината! Шкембе чорба и литературна карантия. Идват законодателството, гланцът и неговия дизайн. Да ги спрем. Публиката, отвратена, съпричастна на зловещия кич, има шанс да преоблече новите си дрехи! Носете си долни гащи по 80 евро парчето. Лошият вкус, постмодерният акционизъм и краят на лайфстайла идват с Рамбо-13. Кльопането на годината! Ваканцията свърши, интелектуалната собственост е подлютена и незащитима. Юпитата и изкуството – с чеверме на бавен огън! Рамбо 13 разполага с терминатори от всякакъв калибър. Картинки на разсъбличане по стените. Душевно и православно – отвсекъде. Керамични сърца.29 септември, вторник, 19:00 часа, ателие Пластелин, ул. Цар Симеон 48, София. Носете си пликчета за повръщане, алкохол – менте! Кефенето на годината и главобол!Спонсор: Фондация за поощряване на медицинските експерименти с хора и животни „Академик Иван Петрович Павлов“За Рамбо-13...История на групата за културен тероризъм «Рамбо 13» Групата за културен тероризъм „Рамбо 13” е създадена през 1999г. В нея първоначално участват Васил Прасков, Лъчезар Лозанов, Димитър Матакиев, Иво Цанов и Добринка Корчева. Първата й изява представлява аутодафе на книги на български класици и съвременни автори, осъществено през пролетта на 99-та на покрива на Студентския дом в София. Година по-късно групата провежда широко обсъждан впоследствие литературен пърформънс в клуб „Максим”, съчетан с боди-арт на млади художници. Текстовете на авторите са представени от артисти на Театъра на Българската Армия. Междувременно „Рамбо 13” публикуват пиесите „Сърцата на петимата” и „Вазов в редицата на Фибоначи” в списанията „Театър” и „Страница”. И до ден днешен никой български театър не се е осмелил да постави някоя от тях, поради крайната скандалност на използвания в тях език език. Единствено в. „24 часа” окачествява двете творби като културно събитие. През 2002г. Групата създава радикалния литературен сайт „Мухозоли”, който за кратко време придобива култов статус в средите на българския ъндърграунд. През есента на 2003-та „Рамбо 13” предизвикват скандал на конференция, посветена на развитието на българските литературни сайтове, чрез представения си програмен текст – „Viva за терора!”. Въпреки това критикът Едвин Сугарев ги обявява за сайт No1 във виртуалното арт пространство на страниците на „Литературен вестник”. Рамбовците продължават скандалните си изяви на премиери на книги и литературни четения на автори, които заклеймяват като конюнктурни. Пламен Дойнов, Петър Чухов и авангардистите от XXL са сред основните потърпевши. През 2005 г. „Рамбо 13” предизвиква интервенцията на правораздавателните органи и НСБОП сваля сайта им „Мухозоли” заради текстове, които влизат в разрез с обществения морал и добрите нрави. Настоящият водещ на културното предаване „Аеро” по Re Tv Благовест Златанов апелира членовете на групата да не бъдат публикувани занапред в литературната преса по морални съображения. Силната обществена репресия става причина „Рамбо 13” да прекрати съществуването си за няколко години. През лятото на 2008-ма членовете се събират отново и възстановяват групата в състав Васил Прасков, Лъчезар Лозанов, Димитър Матакиев, Иво Цанов и Данаил Досев. Първата изява на Рамбо-13 след възстановяването на формацията е пърформанс в Червената къща (началото на 2009 г.) с участието на авангардистът художник и композитор – Георги Ружев. Избухва скандал, към сцената летят бутилки, а след проявата се стига и до ръкопашен бой. В резултат на случая групата е напусната от Димитър Матакиев, който започва кариера на спортен бриджьор. През юни 2009 г. групата за културен тероризъм Рамбо-13 се появява с нови лица и имидж пред публиката в клуб Хамбара. Събитието се организира от Венцислав Занков и вестник 39 грама. В нейните редици се появяват имена на млади и дебютиращи автори, виждащи в Рамбо-13 алтернатива на лайфстайла и неавтентичността, завладели, разграничаващата се от ъндърграунда, българска литература, през последните години.Участници в четенето: Лъчезар Лозанов – Звяра - роден през 1953 г. в София. Завършил в Софийски университет "Св. Климент Охридски" българска филология през 1975 година и журналистика през 1984 г. Работил в радиото и във вестници, сега е във в. "Българска армия". Бил е и учител по български език и литература. Печатал е стихове във вестниците "Студентска трибуна", "Литературен фронт", "Литературен форум", "Ден", "Литературен вестник", "Сега", "Капитал", в списанията "Родна реч", "Септември", "Пламък", "Младеж", "Страница", в алманаха "Море", във вестника и списанията на СМЧ "Аудитория". През 1999 г. е сред създателите на литературната група "Рамбо 13". Представата си за модерна поезия е изложил в "Стихът: пеперудата е свободна" - "Литературен вестник", бр. 34, 1999 г. Автор и редактор е на първия брой на литературния вестник "Аудитория", май 2000 година. Издал е три книги. "Скъсай опаковката" (1995, самиздат), "Звярът" (1999, изд. "Графити") и "Иго" (2002, изд. "Жанет-45"). Женен, с 2 деца, които четат литература и свирят на цигулка. Понастоящем води културната страница на в-к „Българска Армия” Линк:Иво Цанов - Чеченеца е роден през 1977 г. в София. За разлика от повечето участници в "Рамбо 13", не е завършил, нито учил в СУ "Св. Кл. Охридски". Посещава известно време Техническия университет, в момента се занимава с уеб-дизайн, след като работи в машиностроителен завод. Единствен член и лидер на пънк-групата „Анарходжаз”, даваща музикален израз на идеите на анархонацизма. Няма издадени книги. Един от авторите на пиесата "Сърцата на петимата", също така има публикации в "Литературен форум", „Литературен вестник”, „39 грама” и "Аудитория". Съчетава алкохола с работа в завод за негасена вар. Засега бъдещето на Иво Цанов е неясно, но има всички основания да се смята, че то ще бъде не по-малко вълнуващо от настоящето. Линк:Данаил Досев - Гробаря е роден 1961 г. в Ловеч - на 27 август. Изкарва 24 СПУ "П. К. Яворов" в София. Става тъкач в ТПК "Руно". Два месеца след казармата вече е магазинер на склад в ЗИТ София. Сменя десетки работни места от шлосер в Телефонния завод до санитар в операционно отделение на Окръжна болница. Заминава за две години в Коми - Усогорск като мостостроител и разкройчик. Попада като сценичен работник в "Сълза и смях" - две години влачи декори, маршрутът му е от склада до сцената. След това става каменомонтажник. т.е облицова сгради с варовик, мушел, гранит, мрамор. След една година гастролира във "Феросплави" - Кремиковци, после е общ работник в ЦУМ, водещ стоковед на склад и т.н. Напуска, за да стане художник. Има 3 деца - дъщеря му Илона от първия му брак е на 16 години, а от втория - двама сина Никола петокласник и Андрея - 2 клас. До месец август, тази година е бездомник в София, спи по входове, мазета, тавани, необитавани къщи и интернет-клубове, но най-вече при подходящо време пред пейката на св.Синод. Защо пише? Ето отговорът, който си дава: "Колекционирам настроения. Подушвам ги по цвят и си ги събирам. Вътрешен цвят. Това си е игра, самотна игра на домино. Болестно е, но си е мания. Един окуляр - аз така си представям нещата и се смея отстрани на себе си. А поводите да се смея не са оскъдни..." Васил Прасков – Кукловода - роден през 1975 г. в София. Завършил е философия в СУ "Св. Климент Охридски". Научните му изследвания са в областта на етиката на сексуалните малцинства и религията. През 2009 г. печели конкурс в Интитута по философия с пълно отличие в БАН, но е отстранен, поради скандалния си имидж. Пише поезия, проза и кинокритика. Автор на две стихосбирки - “Малките” (1993) и “География на времето” (1996). Бил е гост-редактор във вестник "Литературен форум", както и водещ на рубриката "Идиот" в същото издание, има редица публикации в културния печат, както и в електронни литературни сайтове. Член на Сдружението на българските писатели. През 2005 г. е арестуван и престоява три месеца в няколко следствени ареста и още девет под домашен арест, във връзка с научните си занимания. Повестта „Arest.com”, посветена на преживяванията му в заведенията за лишаване от свобода е преведена на сръбски език. Линк:Линкове:Блог на групата Рамбо-13:Архивен сайт на Рамбо-13:Нов сайт на Рамбо-13:Рамбо 13 в електронната библиотека Liternet:В пърформанса ще вземат участие още писателите, и поетите: Силвия Томова, Румяна Райкова, Дете Кафка, Иван Шентов, Сандра Хофман, Силвия Канин и Диана Коленцова.Последните две – студентка първи курс в Журналистическия факултет от град Созопол и ученичка в 10 клас от НГДЕК, от град Перник, ще имат своя абсолютен дебют пред публика.Силвия Томова - родена на 09.06.1973 г. в София. Завършила е специалностите "Дефектология" и "Журналистика" в СУ "Св. Климент Охридски". Публикувала е във вестниците "Литературен вестник", "Литературен форум", "Словото днес", списание "Книгите днес" и др. През 2001 г. излиза първата й книга романът "Кожа" (изд. "Захарий Стоянов"), а през 2006 г. сборникът с разкази "Добър ден, Р." (изд. "Жанет 45"). През 2007 г. получава Първа награда от Националния конкурс за къс разказ "Рашко Сугарев".Румяна Райкова - магистър по теология и магистър по виртуална култура (СУ "Св. Климент Охридски"). От 13-годишна възраст датират първите й отличия за поезия и публикации в пресата. Нейни стихове, очерци, интервюта и др. са публикувани в редица български издания, между които сп. "Родна реч", в. "Патриот", сп. "Младеж", в. "Демокрация", в. "Литературен вестник", сп. "Хляб+", сп. "Усури" и др. Дебютира на литературната сцена 19-годишна с "Графитени очи". Авторка е на 2 поетични и 9 книги за деца, между които "Зимна книжка" (2000), "Конче-вихрогонче" (2001), "Заюва къщурка" (2001), "Коледни звънчета" (2007) и др. От авторската поредица "Приказчици в рими" е издала първата книжка "Котето Кики", с премиера в рамките на литературната инициатива Пловдив чете`08. Предстои издаването на книгата "Мечето Боби". Книгите си за деца подписва с псевдонима Руми Райк. Работи и в областта на арт-керамиката. Дете Кафка е на 22 г. Завършила е Гимназията за романски езици "Г.С.Раковски" в Бургас със специалност френски език. В момента следва френска филология в Софийския университет. Още като ученичка написа роман - той се нарича "Възглавници". Автор е на стихове и разкази, като разказът й "Конкуренция в синьо" получи награда на наскоро проведена литературна конференция. Праправнучка на Франц Кафка. ЛГБТ-активист.Иван Шентов – поет, текстописец и журналист, участник в различни музикални групи, занимава се с ъндърграунда на българска територия. Пънкар, анархист.Trivia: на 24 г., от София, бас и вокал за КПД-0, пиърсинг, татуировки и пуши много.Сандра Хофман – Мистична персона, знакова фигура от софийския ъндърграунд, описваща се така: „викове идващи от кораб на път да се съеши с черна дупка; печални писма към себе си; 23:10 тичам, да превъртя лентата в ума ми е основната идея; градска естетика” За музикантите: Zev Died Orchestra e български ambient/noise/drone проект, съставен от членове на gokkun, mytrip и wayab. Създаден както спонтанно, така и като резултат от многобройни колаборации на живо, той смесва стиловете, в които проектите творят самостоятелно, но и ги преобразува през интелекта на общото цяло. Изпълненията на Zev Died Orchestra са напълно импровизирани и всеки път създават нова атмосфера и внушения, източник на които са field recordings, хардуерни и софтуерни манипулации. Линк1: Линк2: Линк3: Със специалното участие на поета Николай Атанасов от САЩРоден е на 8 януари 1978 г. в град Плевен. Следва българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски" и английска литература в Брауърд Колидж, САЩ. Съставител е на първото по рода си изследване на корените на българската гей-култура, публикувано в специален брой на „Литературен вестник“ (19, 2000 г.), и разглеждащо представянето на хомосексуалността в различните изкуства от най-новата история на България. Бивш член на първата българска организация за защита на правата на сексуалните малцинства Джемини.Дебютира със стихосбирката „Ябълка“ (Свободно Поетическо Общество, 1999), издадена с конкурс на Сдружение на българските писатели. Спечелил е няколко национални награди, между които наградата „Веселин Ханчев“ през 1997 г. и наградата „Южна Пролет“ през 2000 г. Втората му книга излиза през 2007 г. под заглавие "Органични форми"(ИК "Алтера"). Публикувал е в списанията „Алтера“, „Съвременник“, „Витамин Б“, „Пламък“, както и в „Литературен вестник“, „Литературен Форум“, „Капитал“, „Сега“ и др.Водещ - писателят Евгени Илиев Успоредно с пърформанса на Рамбо 13 и музикантите от Zev Died Orchestra в ателие Пластелин ще бъдат изложени фотографиите на визуалистите Пламен Стоилков и Калин Коев и ще се прожектира суровия, необработен материал от снимките на късометражните филми на Рамбо-13 – „Сватбата” и „Карпатите плачат”.

къде?

стоя [глава-в-ръце, тъжно, тежко-и-кухо]
и се чудя 'къде ли сте всички?'

имам нужда от вас:
топлина и глас, и ръце;
болезнено ми е самотно.

отговорът:
'необозримо далеч.'

19 септември 2009
9:08 аm

xXx

НЕОН. В НЕОНОВИ КЛИШЕТА

ОБЛЕЧЕН Е ГРАДЪТ

И ВСЕКИ ОБЛАК ВЕЧЕР

Е ПРИЗНАНИЕ

ОТ МАЛКИ ТАЙНИ,

СКРИВАНИ НЕЩА

И КРАТКИ МИГОВЕ НА КОЛЕБАНИЕ.

ТРАМВАЙ. ВЪВ НЕГО

ХИЛЯДИ НЕЩА

ПЪТУВАТ ПАК

КЪМ СВОЕТО НАВСЯКЪДЕ

И В ЧЕРНИТЕ ЖЕЛЕЗНИ КОЛЕЛА

ОГЛЕЖДА СЕ ПОСЛЕДНОТО

ПРИЗВАНИЕ.

20809

0,14mm

ЗАВИНАГИ

дори и в мръсния ти сън аз нямам място

там мирише нежно на съмнения

нещо мило и зловещо- част от минало

във бездна- хаос и от стон след секс

отвътре всичко гние

гние

гнило е

чукам се със мръсни привидения

мечтая да ме помниш, плачеш и обичаш

да ти причинявам болка, още болка

все така

да не позволя да се разтворя

празен, сам

във въздуха

и да оставям рани, белези,

болезнени следи

мълчиш

мълчим

в дистанцията е очарование

а майките ни шпионират иззад ъглите

забравяме малките си имена

и продължаваме- пак аз и ти-

да сме

ЗАВИНАГИ.

15 СЕПТЕМВРИ

***

ти направи последната крачка
изтриване на едно
и без това празно поле
последната връзка
беше ти толкова трудно
но се оказа
необходимо
продължаваш напред

той остава
отзад
сред мръсните сънища

няма тъжни нощи
без думи
при теб

аз дишам
сега
свободата ти

сега

по-щастлива без мен

14.08.2009

_

Когато се събудя сутринта

и костите ми почнат

да умират,

когато се въртя във нищета,

когато просто въздуха ми

спира

се моля да не дишам,

просто аз

се моля

и се моля да загина,

или да спре за миг

да спре за миг света,

да сляза

и да си замина.

Когато сутрин пукне се деня

се моля аз да пукна също

с него,

да свърши просто празната игра,

и мъката, която ме раздира.

Ей, нека всяка сутрин е различна!

Нека спре часовника- сега!

Ти правиш всяка глътка въздух прозаична,

ти пиеш моя смисъл, нищета.

26.07.2009 г.

_

В Люлин живеят

моите армии

от мръсни, зли ангели;

тъпи очи и черни ръце

протегнати.

В шок

остават всички порядъчни

граждани

от техните сенки

по спирки и пейки.

Порок.

Този блок е сив

и тесен е като гробница.

Издълбаните стълби

водят само до 3-ти етаж.

Зад решетки

се протягат ръце

с малки писма

покаяние.

Търсещи прошка

хлапета

се спотяйват

и умират

отзад.

20.07.2009 г.

_

Ще продам тази картина

на някой колекционер

на човешки желания,

смахнат лихвар

или на някой случаен тъпак.

Вече не значи нищо за мен,

защото ме няма.

От мен останаха:

чифт чорапи,

обувки,

четка за зъби

и раница,

изписани листове...

Прочети ги, когато всичко останало от мен

е гравиран сив камък

на който са издраскани

просто три имена.

Пътечка, по която идва единствено

мама

(само тя ще оплаква моят несбъднат живот).

Ще продам тази мила семейна

картина.

Ще превърна всички спомени в течност.

В порок.

20.07.2009 г.

_

Mразя се.

Мразя вятъра, с който ме

брулиш отгоре,

старозаветен, миришещ на кисело

бог.

Мразя земята,

която ме чака да легна,

когато ще свърши и

моят тъп,

жалък

живот.

Мразя да мразя,

защото личи, че съм малък,

жалък и слаб пред нещата,

отредени за мен.

Вечна вина и внезапното чувство

на жалост.

Мислите правят ме роб

и потъвам,

тъй тихо

във меко, мрачно, сиво сияние,

тъпо безвремие между 4 сиви стени.

Този живот вече няма за мен обаяние.

Вече съм просто пълнеж за изкопания

гроб.

20.07.2009

_

Небето е пропито със захар

и тежи в/у плещите на квартала,

зад него виси планина

и изрича присъди,

минорно.

Малки мравки сте

повлекли на гръб

чудеса

стават когато ви гледам отгоре.

От моя прозорец

се стичат сълзи от страх.

Тя е тъжна до мен.

Но не плаче.

Причинявам всичката болка

на всичко, което обичам.

Вече не нося на никой неща,

вече съм мрачно нищо,

остатък от впечатление.

ченгета в абстиненция

от джама се процежда мътна влага

всички дъждове на тоя свят

няма да измият факта че те няма

и ъглите на тоя смахнат кръговрат

гнили вътрешности

а животът ми е проза

диагноза за продънен сив диван

копелета, писна ми на мартенса

а градът ми спи като заклан

нещо с ‘а’

като ‘абстракция’

нещо с ‘п’

като ‘претенция’

поредна писмена атракция

за ченгета в абстиненция

12 юли 2009

13

утре

утре ще чета свои текстове в Хамбара като част от групата за културен тероризъм и вербална агресия РАМБО 13. в 'изявата' ще вземат участие и поетите лъчезар лозанов- звяра, сандра с. хофман, дете кафка, васил прасков- кукловода, иво цанов, данаил досев, визуалистите раймонд краев и пламен стоилков; музиката е от мен + сандра с. хофман (noise/impro композиция, записана миналата година) и ружев. от сега мирише на ъндърграунд, терор и арт-превземки. това е и първото събитие в Хамбара от не-знам-колко-време насам. също е и първата ми изява от поне година и половина...

надявам се хората, които четат моите текстове и следят този блог да се появят утре, наистина ще се радвам, ако желаят да разменят някоя дума с мен 'на живо'. начало 18:30.

повече за РАМБО 13- тук

повече за сандра хофман- тук

повече от мен- тук.

небето притиска

вътрешностите ми

към земята

в черно-бяло

минало

се взирам

няма я

17 юни 2009

красива

на твоето място

във моето

малко сърце

зее

всепоглъщащо

черно

пространство

черна дупка

сълза

във формата

на жена

знам, че връщане няма

в мен расте страх

алчен прах

върху спомени

сънища

сиви

теб те няма, красива

но без теб не заспивам

x x x

тежки, груби въжета-

те стягат сърцето,

стягат този гнил мускул

и плачат накуп

всичките сетива.

след това

от болка крещят:

всеки косъм по твойта глава,

мигли мокри в тежка сълза-

жертви на електрическото презрение-

просто гръмват в късо съединение…

и този гърч те усуква на възел.

разпилян като парченце от пъзел,

боядисан във плътно червено,

черно,

кафяво,

ще получиш ли ”браво”

ако сложиш въжето?

не.

”напразно отиде детето…”

15 юни 2009

F.A.I.L.

Forget these sights

forget these signs

they feel distant

and dissonant

A distant sigh

all left inside

Basic fear

the end is near

I woke her up

she's burst in tears

Put her to sleep

but she tried to run away, anyway...

L for 'love'?!

Still call it 'love'?

This 'L's for 'lie'-

that's what I found...

14 may 2009

It's only Dreaming

Delirious vision

reveals the strangest place

Melancholy landscapes

in'n'out of grace

Slefish, full-blown chaos

in a raincoat and a hat

Steady flow of Nothing

Smell of rancid red

I don't want no trouble

in interstellar space

Cold, blank eyes

so narrow

I cannot forget

Screams unheard,

something hurts...

Isolation

in a cell of pain

Friendly gayboy (turns to me and) says:

It's only dreaming

for the sake of it

so why the hell you worry

waste of Blonde God's spit...

I leva him on the corner

wasted

spaceless

Come back in 1/2 an hour

Thin pink blankets

Old ashes on the floor

Let's get right back there

Murmur, groan & roar

Shivering sick bodies

lying on the ground

puke in constant horror

Vomit all around

This pain will never get away

You shoot it straight and nod away...

Bill Lee's Statement

(the Middleman)

Squares on both sides

And I'm the Middleman

Get the best you can

Nothing you can hide

Rancid ectoplasm

Earthbound ghostly need 

I'm the Middleman

Getting most of it

30 XII

Blood & Sour Whipped Cream

Tastes black

You have to wait 3 hours

Take back

Set me free from my cell

Tastes foul

I'm perfectly same...

I'm angry, though

Where all those dreams have gone to?

Brother?

Why call me 'brother'?!

Sour whipped cream,

black leather brother...

Why even bother,

brother?

Tastes black.

Tastes foul.

It's not my blood, though.

It's not my blood, though.

17 may 2009

отплуване II

Дива, ...

... дадох ти най-тъпото изпращане
без да мога да спра
сълзите напиращи
съвсем накрая
спрях да ги крия
след това
вече нямаше защо

след това вече нямаше нищо:
замина си

в свръхдоза време
oтплуване

ще стоя на най-сухия бряг
и ще гледам
зад очите ми е
най-сухият бряг
без тебе

в свръхдоза време
отплуване

оставих при мен
най-тъжната тетрадка
стихове

нямаше нужда от нея.
нямаше нужда.

свръхдоза тъжно
отплуване...

14 май 2009

нямаш никаква нужда
от педалската ми
"харизма"
просто се случива
за незнам-си-кой път...
невинните жертви
на лепкава мрежа:
падаш след мене
в тъмния трап -
дъно на кладенец -
при твърди, мъртви звезди,
западнали мисли,
дремещи сънища...
ти не искаш това.
бягаш. бързо!
ти не можеш да бягаш.
аз не мога да спра.

навън вали:
отчаяние.

13 май 2009

В устите на хората

"Трагично!"
в устите на хората,
отправили взора нагоре.
5 секунди летяло е
тялото,
а после цяла седмица
спорят.

"Мизерия!"
откъсва се от устите им
"Мизерия!"-
като мантра повтарят
малки хора
торбите помъкнали.
"Къде ще му видиме края..."

11 май 2009

Alone + Easy Target

В грозните ръбове спъва се всеки
падат Капулети и смешни Монтеки.
"Дребни души" са някои от тях,
и те си посягат, предимно от страх.

Гледай през тях!
В очите им- грях!
Преди да заспиш поеми си
дъх, и после върни се
назад.

Аз съм сам и съм лесна мишена
вече улучена; вече ранена
"дребна душа" съм за някои от тях:
нещо обречено вечно на крах.

Гледай през мен!
Гледай в мен!
Преди да заспиш помисли си,
преди да се смееш- обърни се
назад.

on "the Dharma Bums" (молитва)

Рей Смит- благословен & празен, бъдещ Буда; мърльо със спален чувал; дебеличък.
Джефи Райдър- благословен & празен, бъдещ Буда; нисък дрипльо, шматка се по чукарите.
Шон Монахан- благословен & празен, бъдещ Буда; брадат и рошав, дървар- буквално.
Алва Голдбук- благословен & празен, бъдещ не- Буда; виещо педалче- буквално.
Принсес, Кристин, Сайки- благословени & празни, яб-юм държанки; парчета за оргии на 3500 м. надморска височина.

и: благословени и плачещи, вечно състрадателни, люляковите оръжия на безкрайното, дзенлунатици и премъдри бодхисатва, любящи, с бръснати глави и проскубани бради, четиво на безсънните ми нощи, прости и силни в Нищото, диамантеното острие на мъдростта; брадати битници и horny пичици, бродяги и пиянки с наквасени в червен портвайн венци, весели. весели?

Духът на Керуак застинал в 1955, а вие сте котки по пътя ми.

Гочами!

(София) Мъдрата

виж в мен:

златните листа
и траекториите
на линиите на трамваите
под кабелите
прави линни
делят града

виж в мен:

в очите ми
оглежда се
Тя-
(София)
Мъдрата.

6 май 2009

колко по-безкрайно
може да бъде
страданието
в нощи като тази
се питам
и гледам
часовника
часовете
минутите
секундите
теб

чакам
еуфорията
от спирането

чакам
светът
да продължи да се върти
без мен
без мен
без мен

чакам
една малка бхикшу
да се завърне от изгнание

за един последен танц
със себе си

5 май 2009

тя, понякога

тя, понякога...
понякога тя...

понякога,
вместо да свири на флейта
тя гледа в пространството
свръхдистанцирано.
няма
за всичко човешко
около нея,
няма
за всичко, което сме ние,
няма тя вече
сълза-
ни една...

боли ме.
за нея...
и нея.

толкова сама е
понякога.

понякога тя...

19 април 2009

Възрастна жена
рови в кофа-
нещастен опит
за улично
хайку.
В този град
живеят много
и много тъжни
хора.

Сънувам сън:
буден на пейка
в града.
Някой умрял
и улиците са
Ад.
Приповдигнат хаос.
Мъртвецът не е в църквата-
умрелият съм аз!
И целият този ужас
ме застига тук,
точно тук-
на пейката,
баш в центъра...

Ще вземат да кажат:
'този да не е от тези',
и после 'я камилата'...
Познах суетата
и наяве
и в съня си.
Реших-
просто линейно уравнение-
2 и 2 прави 5,
двама- поне едно малко,
живей в добрите дни,
а после пуши на прозореца;

На пейката
усетих
колко
съм
сам.
От обратната страна
на вече видяни събития.

Кога ще останем
само двамата?!
Вместо това-
тройно оплитане.
Ти вече си тръгна сама,
бързо отлитане
от мрежата
на цял метрополис
изгладнели
умрели
души.


Ние сме като кучета.
Ще се хапем,
ще се делим на страни,
на вълни
и течения.
Ще търсим-
във всичко-
нарочни (порочни) предупреждения
и знамения.
Всеки от нас-
със свое учение...

Само дето
Ние сме вече
твърде далече,
а някои
са твърде високо
за цялата тежест.


май 2007- април 2009

III

^^^
Шум от дизел,
градска плът.
Тръпчиви мисли
надолу по магистралите...

^^^
Клавишите
пазят още
умората
от писмо ненаписано...

^^^
Под стрехите
бавно се процеждат
сълзи:
отминаваща зима...



9 април 2009

парчета минало
скъсани хартии
в плик напъхани
шептят задъхани

назад, назад

когато пропаднеш
най-долното дъно
няма път
само нагоре

кой те излъга?


всичко е
единствено движение

назад, назад

не бъди наивен
малък
супермен.
ще бъдеш безпощадно пак
духовно и телесно
зле осакатен

9 април 2009

април

на К.

той е сам във своя дом.
изгубени следи
и въпросителни.
цял
бял
лист,
треперещ лист,
трепереща ръка.

април е топъл,
жива е кръвта.

посяга към небето
ясно син
ням поглед.
и цигареният дим
чертае
сам
там
чист,
треперещ лист.
но вътре е мъгла.

април е топъл,
жива е кръвта.

той е сам във своя дом,
над него е света
премазващ
всичко-
цялата
мечта.
раз-два.
и
краят е това?

април е топъл,
топла е кръвта.

5 април 2009

БОЛНИЦА

I.

Сутрин се будя
с ужас в очите-
гневната болка
изпива съня.
Сухи са вените,
празни са дните ми-
сиви отломки
от стари неща.
Старческа немощ
притиска ръцете ми,
извива ми мислите
и плюе встрани.
Гнусно е всичко-
повръщам с насмешка-
мирише на гнило,
тежко смърди
в мръсната болница.
Моите вени са тихи,
плачат от ужас
със сухи очи.

31. 03. 2009


II.

Редици мътни очи
по мръснобелите коридори.
Отчаяние
и
миризми
на мъртво, срам,
рани отворени.

Диаграми
надигащ се страх.
В мокри нощи:
нула прозрения.
Подкожни инжекции
или прах
дълги седмици
сляпо
търпение.

Не искам вътре.
Не искам навън.
Невиждащ страх вътре в мен
през Вселените:
по коридорите
лепкав здрач
притиска
моето
вцепенение.

03. 04. 2009

х х х

Сенките, сивите сенки
под клони от мили
съмнения;
Остави ме отляво
до пътя
върху релси от грешни
решения.
Спри със мен
или давай нататък
като в класическа
крими история
под сенките,
милите сенки
на театралната
бутафория.

16 февруари 2009

RIP Lux Interior

the Zombies- She's Not There

1965

Отвличането на автобуса София-Варна 27.I.2009

на Мирослав Блажев (33)

[няма грапави ръбове
няма грапави ръбове
няма грапави ръбове]
и:
отвличане,
свличане,
тичане,
тичане!
Тоя
няма акъл,
няма мозък
и чул-недочул
нае*а
стюардесата.

- Искам си
медиите,
педи-трагедиите,
всичко ОК
до стотинка
обратно.

Първо е груб,
после е тъп,
той е ръб.
Да отвлечеш
автобус
за сефте
е менте,
копеле!

И генералния секретар
го накара, пънкара,
и му се скара
и той
се предаде
и парички му даде.
Е да, де!

И май, че момчето,
няма трето и пето
някаква турбо-филмация
генерал-изолация
пистолет-инспирирана
ХоРеМаг финиширана
авто-мото тресня
станала била.

А ченгето си трае
или май че не знае
и по ТеВе-то
заради момчето
със пистолето
се разговаря и мели
и свалят се маски
директно в ефира
за да разбере
всемира.

"Намали си ТеВе-то,
че ти къртим ченето!"

подпис (не се чете)

вдъхновение

Stalaggh is a Misanthropic-Nihilistik project of leading individuals from both the Dutch & Belgian Black Metal & Electro-Ambient scenes, with as aprior aim propagating the soni ideology of human genocide.With among its members as a murder convict & a mental institution patient, Stalaggh is bound to awaken imotions of depression, hate, nihilism, fear, chaos, misanthropy & drag you deep down into its pits and voids.

Reciprocal

Easy days I changed for
nothing.
Chose to stay awake
alone.

Please refill my script for
loving,
simple feelings
little hope.
Easy days I changed for nothing.
Thought it was an easy score.

I gave away my dreams
for kicks
and I'm kinda sorry
I just ran out of dreams
too soon.
Easy days I changed for
nothing.
Emptyness is yet to
come.

Pulse

A clockwork candy
in the shape of grapes
the old Lieutenant
liquidates.

False alarm
and chopped fake teeth...

Try using junk
as means to something,
try spilling soda
on the floor.
Naked mummy'll get
yr offspring-
young fresh fellows
on the road...

I got a postcard-
grim memento
right from the novelist
of God.
Was it empty or
I'm looking
at the wrong side of the door?

Gypsy psychic got me sugar
at a motel daycare on the road...

Ship of fools!
Can't find my pulse!!!

jan 6th 2009

Scarred

Tight ropes,
my stiff heart and
my madness.
Turned my back
on the wrong side...
Days like treadmill,
fast and bitter,
dusk 'till dawn,
midnight howl.
My windows have no curtains:
seems I've nothing left to hide.
Exhibiting my paranoia
might be a letdown
(or a score).
What I expect from
being selfish
not realising that
in fact
i am?
Prove myself another
victim:
worthless
paralysed
young
pround
and scarred.

jan 6th 2009

The Sailor

The Sailor’s in town
buying up TIME:
These closing remarks
of a sickness of mine
emerge through a cloud
of cigarette smoke.
My groaning intestines
are begging for hope.


november 14th, 2008

King of Yr Own

Your Highness,

Your system is exposed to risk.
Your data.
You.

Another day you’re waiting
for the crack of lonely
dawn

questioning your sanity
and what is worth
and true

Sitting in a wheelchair
with a dirty
cotton crown

Your army’s blasting stereo
Wrapped in foil
and glue

Sounds a little gritty
When you’re
high and down.

Visions turning slightly blue…

It sounds a little off -key
When you’re
on your own.

декември

погреба

последното

есенно

жълто

листо

* * *

плашещи ли са нощите
или е празно зад моите очи?
аз виждам картинки зад мислите,
но в тях твърде много боли.

и мислите- старите...
и желания- същите...
фантомна агония:
пак готвя в съня си...

гоня ли духове в дните си,
или просто застинал стоя
пред бялото на стените ми
и се моля за миг да заспя?

над чувствата- малките
и мракът във къщата
фантомна агония:
пак готвя в съня си...

и си мисля вече абсурдното,
идиотска фатална ирония:
след болката идвало трудното
а от мен остана само история.

страховете ми- целите...
белезите ми- същите...
фантомна агония:
пак готвя в съня си...

9 ноем. 2008

Изключи ме.

изключи ме от всичко,
изравни ме със земята,
аз идвам от долу и искам минута покой.
заглуших гласовете,
но не мога да спра тази
шибана
градска
картина:
чакам и той идва!
вече практически
вкусвам бъдещето
(леко метално и сладко)
тежест от триста и трийсет кг.
пада върху моята
глупава,
празна глава;

време ли е да се махна
завинаги?

Андрогин

Броиш до 3 във тъмното,
до три;
на три е разделен светът,
на кръстопът-
мъжът е мъж
мъжът- жена;
една от всичките,
една
жена- жена.

Броиш до 3 във тъмното,
боли;
сега е разделен светът,
върти се в кръг.
Ти- глупав бог
със остър меч:
един от всичките,
една
Самотна.

6 окт. 2008

Ремисия

I. Дните

Дните ми горят,
тихо стават на пепел
все по-далеч
и все по-наляво
от романтичното
"горят, а не тлеят"
вече остават
всички мои дни
от сутрин до вечер
от хапче до хапче
изстрадани.

Дните ми-пепел
от цигарите,
мрачен прозорец.
Все по-далеч
и все по-направо
по моя път
вървя и не вярвам,
и се моля
като автоматичен християнин
за ново утре,
но не чакам;
вървя,
но на сляпо
се доверявам
на околните сенки.
От среща до среща
с психиатъра,
рецепта с рецепта
се срещат в Аптеката,
и Вяра с Надежда,
изплакани.

27 септември 2008

Ремисия

II. Времето

Всяка песъчинка
от Времето
полепва по мен
като обяснение
и е Карма.
Аз се обръщам назад
и на сън,
бягам назад с нетърпение
с откраднати дози
презрение.

Времето е толкова бавно
от първата крачка до А.
Ще отнеме години.

Времето е присъда;
(времето) е прокоба,
мълчалива мъгла наказание
и:
Само теб чакам,
(само) теб искам,
само в теб вярвам
и искам
само с теб да заспивам
прегърнати като добри ембриони;
само с теб се прераждам
и тебе чакам
за дългия сън на спасение.

27 септември 2008

Ремисия

III.

A fat morning shot
A good evening nod
and sorrow...

Droppin' lit smokes
onto my clothes
no tomorrow...

In the end
It's not that good and strong
and I'm just shallow breathing...

You just wait 'till I'm wrong
Until I'm grieving...

27 септември 2008

No movement

The city streets
are a treadmill.
I run like mad
Empty buildings
around me
Institutes
Cooperations-
everything whirls
on a sequence
I’m flying
and not moving

I’m taking the city out on a leash
on a walk

the city streets
are a treadmill

http://koeficient.blogspot.com/2008/06/blog-post_5375.html

1) излей

налей

пълни

умри

вади

вади

режи

режи

търкай по струните с остър предмет

в главата е ехо

код: материал

извади ме от тук

54 дни

2) чакам

3) 'време не минава'

ти не знаеш за безвремието, момче!

най-дългото време е от 5 до 8:30

и после до 9:10- кенефа на ******

ти ще попиташ 'а после'

макар, че не водим този разговор с теб

а аз ще ти кажа

'няма значение- ние не водим този разговор'

и ще съм прав

inject me out of here.

reject me out of fear.

inject me out of here.
reject me out of fear.

inject me out of here.
reject me out of fear.

inject me out of here.
reject me out of fear.

inject me out of here.
reject me out of fear.

inject me out of here.
reject me out of fear.

В зениците на София

-

Да вървиш по тези улици

е самотно занимание.

Разливам всяка глътка

от хорското внимание

и се оглеждам гузно

в прозорците на къщите -

зениците на София -

винаги намръщени.

-

3 юли 2008 г.

Абсурдът на Вторник

Красотата на малките нелепи неща,
абсурдът на вторник.
Звукът на дете, свирещо на пиано с баскетболна топка.
Стотици малки мисли
се спускат
като мравки
надолу по мократа кожа.
Всички експерименти с пластелин са отменени
оттук насетне...

Отново е лято.
И пак ми е
самотно.

"дните са в паника без своите униформи"

*

Нямах търпение да се събудя,
не загасих лампата цяла нощ,
докато мътното утро не примигна
отвън.
Заспивах за минути,
после през затварящи се клепачи
гледах,
блуждаех сам в часовника;

стрясках се

когато книгата ми падне от ръката,

и пак задрямвах.
Броях минути, цък-цък.
Да стане само вече сутрин
за да се затворя в себе си.
Пак.
Тръпка, затворена в кристално топче. Проза.
Изгаря ме.
Станах в 6:20
и в тишината на мътното светло си сготвих.
Плъзнах се между гладките завивки и очите ми страшно натежаха.
Толкова е физическо, че ми се повръща.
Само ти и аз знаем колко хубаво се повръща с теб.

*
Плащам прескъпо за всяка доза горчиво лекарство
и пропадам
в гладките
завивки
във вторник
толкова рано сутринта.

*

Без движение

Градските улици
са бягаща пътека.
Аз търча като луд
и край мен
празни сгради,
институти,
кооперации-
всичко се върти
на кадър.
Аз хвърча
и не помръдвам.

Извеждам града
на разходка
(с каишка).

Градските улици
са бягащи пътеки.

Кестените на "Деде Агач"

Дълго,
много дълго вървя
под кестените на "Деде Агач"
и зад мен
като гръцки хор
нашепват хиляди
истерични
настроения.

Кестените на "Деде Агач"
шумят през юни.

Зад мен:
години,
дни,
измерения
се сливат във вълна
и в нейната турбуленция
аз се отпускам
назад
и повръщам.

25 юни 2008 г.
3:10 аm

ІІ

цигара от цигара-
смрадлив кръговрат.
каскади от фасове
се спускат пред мен.
телефонът мълчи
и след малко ще скоча,
ще взема крак от маса
и ще го почна.
той и аз си мълчим
самички на тъмно.
няма никой с мен
и е душно
и гадно,
и точка.

няма крак от маса-
стига нерви.
аз съм кретен
уморен.
ще постоя още малко,
ще запаля цигара,
няма смисъл.
светът се върти и без мен.

24 юни 2008 г.

x x x

полунощ;
получовек
в полушубка
на притихнала улица
с половинки обувки;
неизказани мисли:

'от четири часа е тъмно
а аз си стоя тук
от страх да се прибера
защото там няма нищо,
няма никой-
само аз с моите мисли.'

малко след полунощ
полумесец блести в мъглата.

'половин човек съм без тебе,
а от тихото в къщи
ме е страх.'

25 юни 2008 г.

Без очакване

Джони Кеш тихо пращи
в тъмнината.
Сам в своя дом-
без очакване
палиш клечка след клечка.

Чиния, трохи за вечеря.
В стаята-
ти, Джони и бира.
Без очакване
се бориш с някаква вътрешна пречка.

Устата-пресъхнала,
очите-солени.
Правиш лодки от вестници,
без очакване.
Стигна твърде далече.

24.06.2008 г.

Не приличаш на герой

Не приличаш на герой,
нямаш броня
в която се отблъскват
всички малки, нелепи неща.
Ти не си защитен
и носът ти тече.
Слушаш вечерното радио
и си просто
малко
самотно
дете.
Зад стена от цигари,
зад пушека син
си се скрил във очакване.
Няма герои. Амин!
Не приличаш на герой
така-
с очи, изтръпващи от сълзи.
Нямаш меч и карта на света.
Имаш само половин капачка
с вълшебна отвара.
Докъде ще ти стигне?
Дали изобщо помага?!

Герои няма.
И това е измама...

24.06.2008 г.

Писмо до Бил Лий

Свали ръце от мен.
Толкова интензивно
светът лети надолу
и мирише противно.
Свали ръце от мен,
искам старата личност!
Старият господин
е самата тактичност.
Изнасилен брутално
с бонбон за отплата.
Да си Бил е банално
като да чакаш отплата.

8 юни 2008 г.