Тимур Качаров, 20 годишен, бе убит преди три години- около 19:00 ч. на 13 ноември 2005 г. на ъгъла на Невски проспект и пл. Лиговски, близо до метро-станция „Площад Востания“ в Санкт Петербург, Русия.
Той и приятелят му Максим, с който свиреха в страхотната HC група Sandinista!, бяха нападнати от група нео-нацисти (каквито, според твърденията на руската полиция, не съществуват) в гръб. Тимур умира за секунди от петте рани, нанесени му с нож. Всяка една от тях е пробила гърлото му.
Линейката пристига след 20 минути.
Максим оцелява, въпреки, че също отнася няколко рани с нож, сътресение на мозъка и черепни травми.
Трагедията става на два метра от голямата книжарница „Буквоед“, която по това време е пълна с хора и се намира на оживен площад, на който пристигат и заминават автобусите от Петербург за Хелзинки. Въпреки, че очевидно има свидетели, никой не е разпитван или задържан.
Тимур и Максим са се връщали от акция на Food Not Bombs – социална благотворителна група, която раздава безплатно топла храна на бедни, бездомни и нуждаещите се- „човешките отпадъци“ на отвратителния, изпълнен с омраза език на неонацизма.
„Нещастния случай“ е бил добре премислена и организирана акция и тук няма две мнения.
Около десет нео-нацита, облечени в типичните си „униформи“, ужасяващо бързо са приближили двамата на излизане от книжарницата, наръгали са ги без да кажат и дума, убили са Тимур и са избягали. Тимур беше Човек. Млад човек с мечти, чувства, амбиции и силата да ги постигне. Студент. Музикант. Антифашист.
Преди три години загубата на Тимур потресе мен и много хора, които като Тимур не могат да се примирят с човеконенавистната „философия“ на новите фашисти. Независимо дали някои от тях предпочитат да се наричат с удобни имена като „десни“, „националисти“ или невинното „патриоти“, за съжаление на всички фашистите все още съществуват. А фашизмът не е „мнение“, а престъпление.
Тогава, преди три години, написах „10 vs. 1“ - песен на Битов Терор. Посветихме я на Тимур.
Те не убиха само него. Убиха нещо във всеки един от нас.
Те не убиха само него. Убиха нещо във всеки един от нас.
Не можем да забравим.
Няма да простим.
