Tuesday, November 10, 2015

***

вече не чувам
защото принадлежа
на себе си
по покривите
на чуждите блокове
растат антени

как да обичам този град?
този град е толкова отчаяно глупав

сега съм млад
имам пари
и съм влюбен
ръцете ми са клони
и по тях пъплят
хищни лишеи

как да напусна този свят?
този свят е толкова дяволски хубав

10.11.2015

Friday, October 16, 2015

рикошет

държавата е рак
а хората са чума
народът - гнилоч
войната - плака
по беззъбото чене
на този жалък свят

думите са малки
глупави и жалки
бял шум
брътвеж на луд
вселенска мастурбация

и от екрана плисва
клисавата сперма
на глутницата
силни на деня

право във очите
и лицата
на празни малки хора
с атрофирали сърца

зад граници
удобни паравани
забрани и бодлива тел
ушатите пионки
целят въздуха

и рикоширал
в топките на бога
куршум пронизва
в празната глава
общественото мнение

застрелват мен и теб
надеждата за всичко
мама татко
нашите деца

светът е мъртъв
но най-мъртва е
българия

16 октомври 2015


Friday, October 09, 2015

***

от смъртта и смрадта на сезоните
се ражда промяната в мен
сега календарът ме лъже
будя се седем години назад
и повръщам

всички мостове - прилежно изтлели
кръст на малките разходки до долу
само лъжите - навярно забравени
пак отекват в черни тунели

напускам тези окови
като мъчително раждане
животът е агонизираща майка
на триста недоразумения

момчето-врабче отдавна е мъртво
но част от сърцето му
си остана на ъгъла

Monday, June 08, 2015

***​


мускулите са стегнати
с невидими
но реални въжета
те са тежки от кръв​
наричат се вени
сърцето ги пълни
като тръби на басейн
като механично бутало
за да се движа към теб
всеки ден да се движа към теб
защото не искам без теб
защото при теб ми е топло

мускулите са стегнати
защото съм стъпил на старта
след час ще избягам
от тъжната крепост
ще скоча от ръба на килима
в разлюляно море
стокхолмски пленници
с треперещи пръсти
се хващат за сламки
и смучат от тях
като типични удавници
ферментиралите си мозъци
но ще плувам през тях
ще плувам към теб
защото не искам без теб
защото при теб ми е топло

мускулите са стегнати
защото вонящата паст
на змията е хладна
от нейните пори
свистят гласове
тя трещи и се вие
по градските улици
плющя със камшика във въздуха
и се движа към теб
през бурята идвам към теб
защото не искам без теб
защото при теб ми е топло

18.05.2015

Sunday, March 22, 2015

LAST MINUTE SHOW!


Утре - 23 март - 8:30 - Иван Шентов - литературно четене в Bar Dak.
В този ден и час пред вас трябваше да се изправи големият, буквално и преносно, Стефан Икога, но точно тогава извънземните са решили да си го вземат обратно и вместо да предупредят като хората, са му пуснали само някакъв мизерен sms в последния момент. Не можем да ги съдим!
Вместо това Шентов поема щафетата и ще бие през пръстите със сатанинските си строфи! Ще го познаеш лесно: говори бавно, гледа лошо и пуши много.
Човек никога не може да е напълно подготвен за нещо такова, но все пак можеш да опиташ: www.koeficient.blogspot.com

Thursday, February 26, 2015

Тези дни живея в облак от дим,
в море от студено кафе
и разтеглен до безкрайност
звук от изпуснати влакове.

Прометей е прикован за леглото,
потен и сгърчен от страх
че на света няма място за него.

Тези дни храня демоните със себе си.

26.02.2015

Sunday, February 15, 2015

На Иван

Този шибан живот
е въртележка
в лунапарка
от детските ти кошмари.
Този шибан живот
е рулетка
в пробито квартално казино.
Тя се върти с бясна скорост
и понякога
виждаш всичко размазано.

Стискаш гривата
на любимото дървено конче,
вкопчен си в дните
като удавник във своята сламка,
после удряш джакпота.

Oтлиташ.

Право нагоре
в черната дупка
на тоталната липса,
в най-далечния ъгъл
на тази нелепа Вселена.

Тези,
които остават долу,
внезапно порастват.

Стават по-големи,
за да запълнят
с нещо пространството.

15.02.2015



Saturday, February 14, 2015

не се побираш
в страници
разбиваш
рамки

по-бърза от
лъчите на съня
от слънцето
по-топла

не се побираш
в празници
в квадрати
в календара

излизаш
от полетата

посрещаш
изгрева

забий шамар
на дните
но не спирай
времето

просто остани така
завинаги

14.02.2015

Monday, January 26, 2015

Унисон

С теб вибрираме
като струни.

Правим го
изключително добре.

Това е времето
и мястото

да вдигнем шум.
Съседите се кефят.

26.01.2015

Monday, January 19, 2015

Най-депресиращият ден в годината

Днешният ден, мили деца - 19 януари 2015 г. - е един шибан ден за българската демокрация. Официално шибан ден. За шибаната, отсъстваща българска демокрация. В този ден нищо няма смисъл, точно както и в първите три изречения от тази тъпа статия.

Ако си се събудил и ти е тъпо, то най-вероятно е защото си тъп. Виж, това че си се събудил, е сравнително оптимистично. Сигурно си погледнал в скучния си Фейсбук и някой от скучните ти приятели вече е споделил безсмислената новина, че днес е най-депресиращият ден в годината. По-хитрите са пуснали линка към Blue Monday - супер гадната песен на Ню Ордър.

Малоумната идея за тази съмнителна концепция се е зародила в кухата глава на някой си Клиф Арнол – психолог и очевиден шарлатанин. Това жалко извинение за човек установява през 2005 г. , че най-депресиращият ден се пада понеделникът в първия ден от третата седмица на януари. Ка́жи честно.

По пътя към дефинирането на „най-депресиращия ден“ той е използвал формула, съставена от 6 различни фактора.

В това число влизат времето, защото януари е гаден, студен, кишав, мрачен месец, в който слънцето е малко, а радостта – илюзия. Към това се прибавя и фактът, че съвсем наскоро си изхарчил неприлично големи суми за да се напиваш в неприятна компания по празниците, да ходиш на смахнати места като хижи и ресторанти и да правиш подаръци, за които на никой не му пука. Това автоматично определя финансовата ти немощ в момента, особено като имаш предвид, че и през тази година ще дължиш разнообразни суми на банки, кредитни институции и на майка си, както и ще плащаш сметки за всичко и „режийни“ за рядкото щастие да си жив и да се къпеш с топла вода.

По това време трябва да си изтрезнял напълно и да си се пуснал в мелачката на офиса, цеха или в каквато там гадна кутийка работиш. Както и да ти е станало ясно, че и тази година няма да спреш цигарите, да намалиш водката и да отидеш на фитнес. Скоро няма и особени поводи да забравиш дневните си грижи, щото няма някакви празници на хоризонта, които да използваш за оправдание да си товариш дроба с евтин алкохол в съмнителна компания. Тъпо, а?

Ако си изчел статусите на по-бъбривите си приятели в скапаните социални мрежи и си кликнал на тъпите линкове от разни женски сайтове, си разбрал, че трябва да направиш нещо. Разбира се, че трябва да правиш нещо. Винаги трябва да правиш нещо, защото е недопустимо да си в лошо настроение. Защото така разваляш настроението и на другите. Разваляш дисциплината в клас, преебаваш семейството, даваш лош пример на децата, разстройваш работния колектив в работата. Да си сдухан е емоционалният еквивалент на това да ти смърдят краката. Всички те мразят за това, дори да не ти казват. Най-силно те мразят близките ти. Повярвай ми!

Така че днес е прекрасен ден да се разведеш, да си груб със съседите си без причина, да се сбиеш, да откраднеш нещо, а също така и да пробваш хероин.

Най-комичното е, че някой се е сетил да изчисли и стъкми логично обяснение на чистия и непоколебим факт, че се чувстваш като лайно. За да ти помогне да се справиш с това. Много забавно. Ха-ха. Сигурно и това е част от световната конспирация срещу човечеството, която цели да ни подреди в някакви нещастни квадрати и да ни ограби и от правото да се чувстваме гадно. За да можем да не сме депресирани и да работим по-добре. Не че някой в България ще ти даде почивен ден за това, че си депресиран.


Ебаси, тука не можеш да си вземеш почивен ден дори да се самоубиеш. Според трудовото законодателство в такъв случай ще трябва да го отработваш от Ада.

Иван Шентов за lunatic.bg

Saturday, January 17, 2015

Преследваш ме в съня ми

Преследваш ме.
Преследваш ме в съня ми.
Ще ти еба майката,
преследваш ме,
в съня ми ме преследваш,
в моя сън.

Не спя добре.
Заради теб не спя добре!
Изключваш ме.
Сънувам, че сънувам.
В съня ми ме объркваш,
в моя сън.

Оставил съм
прозореца отворен,
промъкваш се
в съня ми и крещиш.
Разбъркваш ролите и всичко.
В съня ми се разпадам,
в моя сън.

Тревожен съм.
Тревожен съм в съня ми.
Ще ти запаля къщата
задето ме преследваш,
в съня ми ме преследваш,
в моя сън.

16.01.2015 г.




Friday, January 09, 2015

Петък

В петък вечер
пия чай
и виждам
експлозии
в твоите очи.
Изненадвам мозъка
и черния си дроб
вече 430 нощи
и 430 дни.


9.01.2015

Thursday, January 08, 2015

Четвъртък

Здравейте, борци за свобода!
Как сте зад удобните бюра
в добре отоплени стаи?

Върху вас повръщам!
Върху вас повръщам!
Върху вас повръщам!

От устите ви капе кръв & омраза,
от устите ви смърди
на лицемерие!

Не се обръщам!
Не се обръщам!
Не се обръщам!

8.01.2015



Wednesday, January 07, 2015

Сряда

Преплувах
Вселенските
спиртни морета.

Прекосих Страната на съня,
Зелените джунгли,
ледниците от бело
и вече съм
от другата страна,
където
днес
е
сряда.

Не се оплаквам.

7.01.2015



Tuesday, January 06, 2015

Вторник

Днес
ти си спомни,
че на този ден
преди година
за първи път
срещнахме
устните си.

Ще те чакам в два
пред магазина
за прежда
да изберем
нишката,
с която ще плетем
съдбата си.

6.01.2015



Monday, January 05, 2015

Понеделник

Лепкав студ.
Градът е хищник.
Поглъща моето момиче.
Към спирката.
Към спирката.

Безмислен труд
краде от времето ни
за обичане.
Така умираме.
Умираме.


5.01.2015