Monday, December 24, 2007

thoughts on the top of a needle.

1. Коледа

Лоша Коледа с две шепи причини в ръка;
Моля Те, отиди си и не се връщай.
Никога. Никога!
Зла година!
Вече те няма...
Старото клетъчно уравнение- добър вечер- болестта.
Болестта на Бул Лий всяка рано сутрин
И пред Нея.

Както в Истанбул,
не мога да повярвам в това.
Ти отхапа от мен,
и аз от теб след това.
Сутринта.

Забравям за теб и пак съм горе,
там където се разделихме.
Утре и по-утре за мен има нови дни,
много боли
и изтръпвам,
но Ти, Ти...

Ела пак когато бях сам.
Накъде ме водиш?
Моите мисли са кламери,
камъни,
на върха на наточена острост, и страх,
сняг.

Думи с К,
за които плащам с Кръвта си.

...

и Щастие...

2. Сутринта

През всеки електрически косъм по моето тяло
изтича енергия, жива змия.
Моменти на паника, от кафяво до бяло.
Моменти на върха на тънка игла-
със нея зашиваме дните си заедно,
вървим през града двама ръка във ръка
и всичко се случва просто така междувременно
между момчето, момента и пак сутринта.

_________

Tuesday, November 13, 2007

RIP Тимур Качарава


Тимур Качаров, 20 годишен, бе убит преди три години- около 19:00 ч. на 13 ноември 2005 г. на ъгъла на Невски проспект и пл. Лиговски, близо до метро-станция „Площад Востания“ в Санкт Петербург, Русия.

Той и приятелят му Максим, с който свиреха в страхотната HC група Sandinista!, бяха нападнати от група нео-нацисти (каквито, според твърденията на руската полиция, не съществуват) в гръб. Тимур умира за секунди от петте рани, нанесени му с нож. Всяка една от тях е пробила гърлото му.

Линейката пристига след 20 минути.

Максим оцелява, въпреки, че също отнася няколко рани с нож, сътресение на мозъка и черепни травми.
Трагедията става на два метра от голямата книжарница „Буквоед“, която по това време е пълна с хора и се намира на оживен площад, на който пристигат и заминават автобусите от Петербург за Хелзинки. Въпреки, че очевидно има свидетели, никой не е разпитван или задържан.

Тимур и Максим са се връщали от акция на Food Not Bombs – социална благотворителна група, която раздава безплатно топла храна на бедни, бездомни и нуждаещите се- „човешките отпадъци“ на отвратителния, изпълнен с омраза език на неонацизма.
„Нещастния случай“ е бил добре премислена и организирана акция и тук няма две мнения. 

Около десет нео-нацита, облечени в типичните си „униформи“, ужасяващо бързо са приближили двамата на излизане от книжарницата, наръгали са ги без да кажат и дума, убили са Тимур и са избягали. Тимур беше Човек. Млад човек с мечти, чувства, амбиции и силата да ги постигне. Студент. Музикант. Антифашист.

Преди три години загубата на Тимур потресе мен и много хора, които като Тимур не могат да се примирят с човеконенавистната „философия“ на новите фашисти. Независимо дали някои от тях предпочитат да се наричат с удобни имена като „десни“, „националисти“ или невинното „патриоти“, за съжаление на всички фашистите все още съществуват. А фашизмът не е „мнение“, а престъпление.
Тогава, преди три години, написах „10 vs. 1“ - песен на Битов Терор. Посветихме я на Тимур.
Те не убиха само него. Убиха нещо във всеки един от нас.

Не можем да забравим.
Няма да простим.


Tuesday, November 06, 2007

Grow Grow Grow



PJ Harvey
"Grow Grow Grow"
I sowed a seed
Underneath the oak tree
I trod it in
With my boots I trampled it down
Grow
Grow
Grow
I sowed a rose
Underneath the oak grove
With my boots on the ground
Into the earth I trampled it down
Grow
Grow
Grow
Teach me how to grow...
Teach me how to grow...
Teach me, Mommy
How to grow
How to catch someone's fancy
Underneath the twisted oak grove

Wednesday, October 31, 2007

лакмус

тежки бас интервенции вместо кръв вътре във вените,
забавяне долу в тръбите на градската канализация,
после- канализиране на идеите, мисли и мнения,
псевдостихотворения върху задната корица на списание "грация".

думите пълзят нагоре и го играят нещо там лакмус в системата,
сисадмин на борбите със себе си (кажи го на турски, де!).
тъ-тъ-ръ, мрънкаш ми нещо, приятелю, кажи нещо по темата.
май и ти си като извадено от песен на генерация самотно перде...

гъзароинтелигентска

на любимия ми БГ поет, чиято втора книга държа на спешъл рафт в тоалетната

един ми пее и с другите двама ми свирят в слушалките
нек'ви смотани ботове се пробват да ми шиткат ксанакс и оксиконтин през пощата
що не си ходят на село- мисля си
само че тяхното село е поне през три преки в четвъртата
с моите частни палачи спасители мятаме зарове всяка вечер
хич ми не трябват на ония ксанаксите
скачай до ъгъла и за сто по двайсет стотинки си в джаза
само, че първо мини през библиотеката
за да видиш къде се намираш в системата
може да си щракнат я в някой от техните сайтове
я в каталога при надеждата, джани родари и книжките
некои кротки новатори
богати поети
призвани естети
не ползват грам точки, граматика
аз ли съм точно тоя от всички най-точния
'дето ше ги учи на точности
пък и гледай сега
тия тримата
тия, бе, на'ште- в слушалките
вече приключват със жиците
тъй, че да бия камшика ли?
не, няма да лягам още
и без т'ва не мога да спя
шести ден милост от горния
и вече ми иде да раздаам правосъдие

Wednesday, October 24, 2007

песен на деня: Hole- Teenage Whore



Hole - Teenage Whore

Teenage Whore

When I was a teenage whore
My mother asked me, she said, "Baby, what
for?
I give you plenty, why do you want more?
Baby, why are you a teenage
whore?"

I said, "I feel so alone and I, I wish I could die"
I've seen
the things you put me through and I, I wish I could die

When I was a
teenage whore
The rain came down like it never did before
I paid good
money not to be ignored
Then why am I a teenage whore?

I've seen your
repulsion and it looks real good on you
Denying what...what what you put me
through

...of my house...get out of my house!
Get out of my
house...get out of my house!

When I was a teenage whore
My mother
asked me, she said, "Baby, what for?
I give you plenty, why do you want
more?
Baby, why are you a teenage whore?"

I've seen your repulsion
and it looks real good on you
I don't want to live what you had...you have
put me through
I wanted that shirt and I, I wanted those pants
It's all
the lying put me through and I
I never...whoa! Teenage Whore

the ultimate merchandise

празен влак дерайлирал
от релсите.
всъщност зависи от релсите
в които се вкарваш.
всичко е... к'во?
прах?
в очите?
клетъчно уравнение,
което ти влиза през тръбичка?
във болница?

the ultimate merchandise.

СЛУШАЙ, БИЛ ЛИЙ:
за тая приказка
ми иде
да ти блъсна
главата
в стената
парегоричнодилаудидноджънкясало
старо
копеле.
благодаря ти за всичко,
а на теб, бейби, за книгите.
сега всичко е ясно
и заедно
с празния влак
се потапяме
като сталкери
в безбрежната депресия
на Зоната.

rito grrrl locals

я-а-а-а, я-а-а-а, глей кво става е те тука те в майспаца!
браво, мацки, които и да сте и да имате предвид андрогинната природа на някои мъжове. така, де, не всички сме wifebeater-и с потници.

след лятото

назад във времето и всичко
аз вече съм забравил...
идвам
от дълги месеци забвение
през улиците и след лятото.

ти беше там, перверзно копеле,
и може би ти липсвам.
но късно.
за две цигари време
приключваме дебатите.

и ново Аз, четвърти ден,
но нощите са още
болни.
още страх ме е от себе си
докато гледам огледалото.

и е самотно занимание
да бъдеш роб
на себе си,
и е перверзна, кофти алгебра
на мислите ми и на тялото.

Monday, October 08, 2007

бърза реакция

еленко бързо е реагирал на плаката за концерта ни с MIR довечера, но също така бързо ни е скастрил. пояснявам, това са авторски плакати на швейцарците, нищо не сме гепили! имаме и наши плакати, които също могат да се видят по центъра, резултат от усилията на екипа fever & maggot, които творят плакати и други images за нас от години. ето го:

Monday, October 01, 2007

интермедия

видях през милиони слънца.
нереално...
вече май си говорим така?!

към себе си:
виж това лице в огледалото...
изглежда...
изглежда на мен тя ми липсва,
и явно аз я обичам,
но същата тя е милион и половина години наляво
и не,
същата тя не ме желае-
поетично настроен наивник,
(вече) ех- заместител
на wifebeater тип в потник,
(който дълбоко не познавам)
душеприказчик
(любезен)
със срок на годност,
глътка кво-да-е
преди генерално отплуване към себе си,
и всичко това е в промоция,
моите чувства
на половин цена;
не струва!

кулминация?:
тази вечер аз съм на своята сцена,
тя, разбира се, няма да е на първа линия.
ще се раздам на същите трийсет, които са всеки път,
ще падам и ставам по сцената,
мокър,
няма да мисля,
и това е добро!

моята чаша, нарочно обърната,
казала 'още три месеца агония'.
от известно време моите клетки за болни
и това трябва да значи, че пак ще се видим на ъгъла.
давай напред, копеле
напред!
от shot до shot, през мимолетни kick-ове.

заключение:
в моята песен се пее 'нея я няма'.
и тази година за мен няма принцеси.

Sunday, September 09, 2007

Saturday, September 08, 2007

немско-българската дружба в действие на една сцена с КПД-0


добри хора, които четете drive like there's no tomorrow, искам да ви поканя на концерт довечера; моята банда КПД-0 ще делим сцената с плодовете на немско-българката дружба Neopit Pilski.
мястото е (новият) клуб 8th ball на Вашингтон 12. подробности в блога на КПД-0.

Wednesday, September 05, 2007

тя има telecaster и хубави крака

blood red shoes - it's getting boring by the sea


бях забравил колко е полезно да поглеждаш в kim glowfish insider, там намерих и тези тигри.

PS само аз ли виждам нещо от debbie harry в тези очи (и крака, де, и крака...)

Wednesday, August 22, 2007

писмо

лей-чери,
отброявах часовете, с които се отдалечаваше по твоя път, един път, който странно се виеше, кривваше и в един момент разсече моя. задрасквах ... смазан, тъжен, ... дните, които те деляха от мен; после спрях да ги броя.
аз бавно се превръщам в камък, лей-чери, все по-отдалечен от реалността. вече те виждам като през дъното на чаша, гладка чаша, малко мътна от това, което е имало в нея. свърши бързо. удари ме в главата, силна водка, чиста истина, и остра! на следващата секунда главата ми вече бучеше, стягаше ме, оголени нерви танцуват ядосано, с дразнещи ситни стъпчици, върху остри счупени стъкла и после се свиват от болка, от хиляди малки парченца режеща скапана болка. рязки като рана, набиват се като стъклен пясък по нежната повърхност на моите нерви/чувства. без да усетя (заслепен?!) чашата вече се е счупила и остана само мътното стъкло пред очите ми. като да гледаш как се отдалечава влака, който току що си изпуснал, задъхан, жаден; последния влак, без да вярваш все още, без да осъзнаваш какво е станало току-що [:паника:], как си нагазил в лепкавата материя на напълно непредвидена случайност.

лей-чери, сутрин ставам, плача, боли ме, всичко е изтръпнало, къде да отида, на къде да се завъртя; търся малко покой сред мокрите ми чаршафи, няма никой, липсата ти изсмуква въздуха от стаята, клаустрофобията ме хваща за гърлото, задушаващ вакуум- една крещяща липса, като черна дупка във времето без пространството...

без да искаш криволичещият ти път разсече на две моя, лей-чери. сега по ирония на съдбата тази рана е вододел, всичко е 'преди' и 'след'. червено като косите на аргонските древни и тупти, пулсира; губя си разсъдъка като в треска и не мога да се вържа пак към това 'сега', към това настояще, към което принадлежа. system error!, system error!, system err... erm?!

сблъсъкът беше кратък, интензивен мигновен като катастрофа. от трясъка, труса, звездите в мен се разместиха и се пренаредиха. събудих се с шамари в леглото си. любезни палачи в ангелски престилки, не... какво? не сънувам?! свалиха ми крилата и ги прибраха в кутия за вкъщи. ампутираха ми няколко от по-съществените чаркове. сега мога да седя с дни и да изучавам новата форма на самотата, чуканчетата на изрязаните чувства, срамът, инвалидността, жалка половинчатост, породена от детска наивност. наивността на самотниците, лудите, зависимите, поетите, клошарите и децата.

ядосах й се, лей-чери. толкова е непослушна. беше подала пипалца и главичка от твърдата си черупка, любопитна за тази противоестествена красота, която се усмихва под носа й; тази наситена искреност, с която прекрасни, прекрасни усещания се въртяха пред очите й, чувстваше красотата в ръцете й, приятна споделена тежест, нежност, момичешките й прегръдки, топло, хубаво, наше... ти ли беше, лей-чери? ти ли я подмами на пътя?! или само е чакала да се вплетем на възел от приказките, където живеят принцесите, за да изтупурка с босите си крачета през линията...

после мина влакът.

влакът-стрела.
купидон може да си завре своята в задника и да си вземе билет за някъде- например на майната си!?
за по-малко от секунда, не! за част от шибаната секунда има костенурка-няма костенурка.

остатъкът подплашено се сви, бордовите уреди повеляваха пълен назад и обратно в кухата безопасност на черупката, запищяха машинките, лампичките в главата ми замигаха френетично в кърваво червено...
наивна костенурка...
чакат я дни и- още по-лошо, лей-чери- много нощи, докато на осакатеното й тяло поникне неква нова глава, или сърце?

какво да правя дотогава.
в тази черупка е тъмничко, а и задника вече ми се схвана така свит. от позата е! само още не мога да преценя дали душичката ми, уплашена и гръмната, се е свила примерно като ембрион или в някакво извратено подобие на древна молитва.

така или иначе, ти знаеш!, боговете ги няма, лей-чери.
и в тъмното само съществува само любовта- парченцата, грижливо събирани на пътя, оттам, където пътищата се пресичат. в пликче. с номерче.
събираха ги за доказателство в съда, че уж още съм бил жив...
аматьори!!!

целувам те:
от един бомбаджия в храма (или утробата?!)

Monday, July 30, 2007

***
пред очите ми като хартия изгаря
още едно мое желание.
този огън е хапеща болка-
моето частно и жалко изгнание.

какво правя на този остров в морето?!
на непреодолимо за мен разстояние
е най-чистото нещо, което
се превърна за мен в наказание.

[...sigh...]

тази вечер
боли
като никога.

тази вечер
аз вече
забравям

кой съм аз
и къде бях тръгнал

преди да те видя, сияние.
***

Sunday, July 29, 2007

когато аз ти казвам нещо
вярвай ми сега
макар да знаеш
каква е моята игра
трябва да се откажа
да спася света
за да стане тъмно
както
до сега

за теб
за мен

Thursday, July 26, 2007

две души
се лутат
в този грозен свят
изгарят

горят очите ми
и питат
в този грозен свят
догарят

ако не мога
никога
да те докосна
и погаля


земята нека се отвори
и ме погълне

мен ме няма

краят

Sunday, July 22, 2007

празен

тези тежки, отчаяни вечери
бавно се нижат една след една.
аз мълча и мълча срещу сянката
в споделена със теб самота.

вечер тъгата ме хваща за гърлото.
аз хриптя във протест след това.
любовта ми със гръб се обърнала
загледана другаде мълчи ми и тя.

празен съм като шум меджу станциите-
мръснобяло поле вътре в мойта глава.
тъжните вечери, болката, лятото...
част от мен си отива сега.

Thursday, July 19, 2007

промяна на вятъра-
вятърът на промята
ебал съм му мамата

hep-cat




на опашка за нов живот
новата песен на старите муцуни
ново двайсе и братле-дай-двайсе-стотинки

смърди на халтурка
освен това хванах и lurker-и



Tuesday, July 17, 2007

приказка

-
летя,
летя,
летя
аз пред прозореца
за да те целуна като в приказка.
една
целувка
на
една
принцеса-
и ето пак човек е птицата.
-

не

Monday, July 16, 2007

ето
почти невидима стена
отклонява
все по-плахите опити
да стигна
от
другата
страна

черни въжета

паника
ме стиска за гърлото.


черни въжета се стягат
около мен.


искам да викам,
но... спи градът.

спи ли тя?
спят ли другите?

покачен на небето

моето небе се отвори на две
притиснат в прах и пот във влакови купета
изтръпнали ръце и свито от ляво
натрапчиво
искам да те докосна

моето небе се отвори на две
иззад издраните ръбове на памучени облаци
не ме гледат очи
не ме гледат с надежда,
изобщо има ли някой с мен?
моля те!

моето небе се отвори на две-
и сега, извинявайте, но се разбрахме да е честно-
въобще не е поетично или не знам какво
това мое небе просто е скъсано
и през него инцидентно изтича
всичката обич

има ли там някой някъде
жаден?

покачен на небето съм толкова сам.

Friday, July 13, 2007

отговор



наляво-надясно
и улици,
и ъглите,
все по остри в душата ми...

да, разбира се, аз се опирам на тях,
но понякога боли
и гори
право в лицето ми.


и, разбира се, аз разбирам
и после пак,
после пак
после пак...
но нищо в мен не остава,
не остава нищо,
нищо
във мен
просто така
ненаказано.

ще остана встрани
от всяко

мое,

себично

желание.

ще стана по-хладен
отколкото
мога,
но дали, о! дали,
ти-

мое

далечно

мечтание-

ще видиш във мен.
ще видиш ли всичко във мен

отвъд

ежедневната

злоба.

Thursday, July 12, 2007

този огън



-
притиска ме зверската липса на щастие,
празното взиране в бялото,
нуждата, дето изгаря
каквото остана от моята сива градина.
този огън не топли
и не угасва
от моят дъжд
тази вечер
не се раждат кълнове.
само страдание.
-

мечтите ми стават спомени, дните ми са кръгове, тези мои очи са кървави облаци, а срещу мен е само горящо мълчание



мечтите ми стават спомени, дните ми са кръгове, тези мои очи са ранени кървави облаци, а срещу мен има само мълчание.
тръгвам си сам по пътеката, през мен преминават видения, малки отломки от минало, но твърде заети със себе си.
прибирам се малък в черупката, по пътя опитвам престорено добро настроение
обаче даже няма пред кой да се преструвам, направо е смешно.
всичко е толкова мръсно и просто, че направо ми се повръща от лицемерие.
просто, някаква извратена гавра, ирония,
и хоп!
аз вече нямам усмивка в себе си

(защо не сме като амебите, мравките, милите? все по-свирепо боли, това е мръсната истина.)

Tuesday, July 10, 2007

очите ми изтекоха по теб,
изтекоха!

очите ми...

когато те видях в прозореца
в твоя свят.

а дните ми

задъхват се,
невзрачни и самотни,

чуваш ли?

ти си там от другата страна.
ще дойдеш ли при мен?

сънуваш ли?

Saturday, July 07, 2007

сънувам

сънувам как стоя пред теб
смутен Холдън в дъжда
виждам през мъгла
а капките са от очите ми
отдалечаваш ли се бавно
или моят страх е клаустрофобия
във влаково купе

сънувам как стоя пред теб
и чета в очите истина
всяко малко пухче е желание
държа го в ръка и му се моля
а после ти го пускам
да тича срещу вятъра
по твоето небе

сънувам как стоя до теб
и всички малки мисли са признание
те се блъскат за да стигнат до покоите
мечти в лилаво и отвъд
красиви малки обещания
от устата
на едно момче

Wednesday, June 27, 2007

без причина

-

всичко,
всичко в мен се сви.
без причина (може би).
от мен откъсна се вода,
и падна

като на каданс

в пръстта,
в градината
върху моето едничко цвете.
и всичко стана кал.

-

missing tracks


*
**
****
******

отпий от чашата под слънцето
аз и ти назад във времето
да се преместим отляво на хората
и после да се смеем с птиците
парковете са се смръщили
или примигват тъпо в жегата
аз и ти под ръка на спирката
вечер горе
прегръдка пред камината

******
****
**
*

Wednesday, June 20, 2007

край*

-
край
край
край
спри
стига
не
ти си за мен
празна страница
си ти
аз и ти
политаме
във постелята
аз и ти

без мен
без мен
без мен
без мен

политаме
край
политаме
край
край
край
-

___________
*след като няколко човека се поинтересуваха- ето го текста на новата песен

Tuesday, June 19, 2007

.

-
треперя.
а тайната ми същност
ми зяе в лицето "стегни се, чинаски".
викам и "еби си майката",
но съм като малко дете
влюбено
в отражението, което виждам
в лицето ти.
-
чакам.
почти ме боли от това колко си близо.
в моя град, ей там- зад ъгъла
стоиш ти- моя тайна.
изпивам те.
-

Thursday, June 14, 2007

х

-
ти трептиш и се извиваш
под ръцете ми
всичко това е в главата ми
повдигам те над слънцето
мислено заедно в завивките
където и да си
обичам те
-

Friday, June 08, 2007

слизай от камиона

-

Съмнения

като голи охлюви

се плъзгат бавно по гърба ми.

Гнусно е.

Изнервен на ъгъла на Раковска и Сливница

чакам за среща

съдбата ми

Аре слизай от камиона,

ще те прасна-

и казвам.

Тя реши да избяга.

-

Колко още дни

ще минават

като другите?

Кога ще ми писне на кофата и ще ти разбия тъпата уста,

съдба?

-

Monday, June 04, 2007

обелки

-
трудно ли е да захвърлиш
една торба лъжи-
част от вселенското безумие.
обедняло и остаряло
то те чака всеки ден
на ъгъла.
подредени като военни
пред уличните казани
са всички измислени, казани, предъвквани и преглътнати
думи.
те ще дойдат и ще съберат сълзите ти
като пликче с обелки от ябълки,
като стари вестници с азбучни истини
и ще ги отнесат нанякъде.
-

Friday, June 01, 2007

.

-
по пътя към теб ме налегна тежка умора.
изчисти мухъла от себе си
и излез.
изяж света.
-

Monday, May 28, 2007

( ^ )

три мисли имам в моята глава:
една е страх
а две- очакване.

Saturday, May 19, 2007

цигари II

-
Пуша ръчно свити цигари
сам в леглото.
Във всичко това има очарование.
Ръчно свити цигари и може би
пишеща машина (Маричка) -
мечта за подрастващия ми мозък.
Вече двайсет и втора година
издигане.
А цигарите гонят кислорода
от моята малка, сива
нагъната пустиня.
Там аз засаждам парченцата
буря,
останали след всички минали бури,
закачени по дрехите,
забравени в джоба,
джобни бури и несъответствия
между мен и нея.
(а аз просто) Пуша цигари.
-

Friday, May 18, 2007

старт

-
1) Добър вечер,
в моята крепост
е малко мръсно,
но много мое.
Ти ела с мен и виж през слънцето
ще ослепеем заедно
и ще се радваме на тъмно.
после, свободни от цветовете
ще имаме време,
ще имаме
отвратително
много
време,
тъмно,
мисли,
цигари,
премятане наляво надясно,
студени тръпки,
гъша кожа,
постмодерни и в същото време
антични
съвсем прозаични човешки слабости;
ще можем да бъдем пак себе си
след дни, а може и седмици,
когато ново слънце любезно изгрява
за да можем аз и ти- грешните
да стъпим отново на старта.
-
2) Най-накрая да постигнем мир
в града на мъртвите.
Не, този град не е мъртъв,
просто няма живот във вените.
Понякога е толкова прашно,
че не си виждам образа
в огледалата на улиците,
а улиците са точно вените
на този град, същия.
Мъдрост е името му,
но огледалата често са глупави.
Мръсни са и са сиви
или просто закрити, оковани, тайна;
сякаш небрежно оставена
дупка-шпионка следи за морала.
А сутрин са будни трамваите-
разцепват по дължина София.
После ще пием в градинката
и в четири и тридесет вече довиждане.
Да си луд в този град е призвание,
а останалите са от Студентски.
И те не си поплюват,
но на техните партита няма лютеница.
Нито на нашите.
Жалко.
-

Monday, May 14, 2007

.

краткосрочна е волята. хлъзгав път. някой надменен с лукава пресметливост се взира в болните ми очи.

Friday, May 11, 2007

Хайде на театър II

-

(черни очила) харесваш ли нещо в мен?

Имам вътрешни противоречия, Gibson и банда,

Ходя на изложби и понякога даже ме кефи,

трябваш ми (за да си напомпам мъничко егото).

-

(черна риза) айде да се удавиме в арт-а,

аре да се превземаме и да пием вино, човече!

Ще вземем билети за нямо кино, джаз или театър,

просто искам да ме забелязват.

-

(тъмно сако) погледни в мен, погедни в очите ми-

отвратително ми е пусто в момента.

Твоите мисли са станали тежки камъни.

Тръгвам си без да кажа думичка - 1:1 номерата на бившата.

-

Wednesday, May 02, 2007

_

-

Добро утро, София!

По тихите улици

тази сутрин

аз влизам в сърцето ти

Няма никой.

Опитвам да мисля в червено и черно

и никой освен теб

не може да ме спре.

-

2 май 2007

Wednesday, April 18, 2007

replikas-gece kadar rahatsiz etmyor



hicbir sey gece kadar rahatsiz etmiyor
sessiz bir gece
sakin bir gece
gece kadar rahatsiz etmiyor

hicbir sey sensiz olmuuyor
hicbir sey ruhsuz olmuyor
gece kadar rahatsiz

sessiz bir gece
sakin bir gece
gece kadar rahatsiz etmiyor

след erkin baba слагам парче на една съвременна и жестока банда от beyoglu, istanbul- replikas. това е от предпоследния им албум avaz, продуциран от wharton tiers (Sonic Youth, Pussy Galore and Dinasour Jr.)

изгарям от любопитство какво се пее, и ако yunuz е наблизо бих почерпил за още малко превод... май ще си купувам турско-български разговорник или нещо такова. със сигурност ще ми трябва за лятото, когато ни чакат едни изненади тук и там. тези 'изненади' за свързани и с replikas, но засега няма да повдигам завесата.

Monday, April 16, 2007

erkin koray-krallar

oturmuş gökyüzünde
konuşuyor krallar
kopmuş ta biraz evvel fırtınalar
kızlar köşede
başında yıldırımlar
kopmuş ta biraz evvel fırtınalar
sus! konuşuyor krallar!
sus!
sus!
konuşuyor krallar!

от около две години се интересувам от турската сцена след като чух replikas като съпорт на sonic youth в истанбул. еркин корай е абсолюният родоначалник на т.нар. anatolian rock и турската психеделик сцена. пичът е там от края на 50-те и по онези смутни времена даже е бил нападан с нож от някакви полудели чалми за това, че бил с дълга коса. сега е пооплешивял, но продължава да е голям. има го в лентата на fatih akin 'музиката на истанбул' как забива на rock'n'coke. яки съвременни банди като duman, baba zulа и replikas чистосърдечно го сочат като бащицата на turkce rock-a.
ако някой знае турски може да ме зарадва с превод на текста. а парчето е убиец за 1974 (ако не бъркам). особено басистчето с ботушките.
къде си, бе, прическа-a!

Затишие пред бомбардировка

София, Бул. Ген. Столетов No 23, 21: 43

В лагера на Lovers of the Bomb витае странна енергия, eдва доловимо напрежение във въздуха. Хващам групата по време на репетиция в Stain Studio. Тази вечер са само трима, вторият китарист Владо липсва. Предстои да разберем защо. Агнес (бас), Дечо (вокал и китари) и Михаил (ударни) репетират това, което трябва да чуем в Black Box. Старите песни на стар глас, напада Дечо при първия опит да задам един от онези стандартни "какво ново" въпроси. Тренираме стойки пред огледалото, контрира на свой ред Агнес.

Как ви се струва София през април? Ужас, бате, не можеш да минеш по улицата, отговаря Мишо. А за концерта, какво?... Дечо казва (тихо): пет-шест стари хита, не сме свирили от октомври. През октомври Lovers of the Bomb обиколоха няколко града в страната като част от турнето за новия албум на Cigaretta. Между последата дата тогава (Бургас) и предстоящият концерт на "Тангра" бандата е била в зимен сън. През 2006 г. около турнето се завъртя и първият сингъл на групата Night Time Energy Wave, станал нарицателно за стила им. Каква е тази енергия?

Отдавна чакаме някой да ни зададе този въпрос, казва Дечо. И отговаря риторично: нашите парчета са или за любов, или за разрушение, каква е тази енергия, нощем... Секс? Тримата само се усмихват.

Оказва се, че китаристът на Lovers Владо Ковачев липсва, защото е в братска република Унгария. Там, заедно с Климент от Cigaretta композират за театралното представление на Маги Митева ("Туп Туп", "1.67 м", "6 000 000 000 бр."). Постановката е "Рибарят и златната рибка" на Пушкин. Музиката на Владо винаги е играла основна роля в постановките на Маги. Той самият се връща ден преди концерта с Sheep On Drugs.

Опитвам се да ги върна на концерта в петък. Babyface едно време ги харесвах, сега не ги харесвам, не сме слушали Sheep On Drugs, казва Дечо. Imbeciles са малко по-синтезаторен Babyface, a Babyface значеха много преди, предимно като сценично присъствие, признава Михаил. Всички обаче си спомнят с усмивка как Русков напусна демонстративно сцената, след като озвучителите на концерта с Placebo (12 септември 2003, зала I на НДК) не направиха корекциите на звука, които поиска.

Бъдещето? Tук всички добиват "онези" каменни изражения, сякаш предстои нещо изключително. Съществуваме от доста време и до момента избирахме какво да направим като звук, концепция. Сега взаимоотношенията ни преминаха на друго ниво, на 20-и ни предстои да си "сверим часовниците" и да решим какво ще правим оттук нататък, какво ще съществува и какво не, казва Михаил.

Съдбоносно.

Сигурното е, че в "Черната кутия" ще сме свидетели на една по-особена нощна енергия.

_______________________
Тази статия се разпространява под Криейтив Комънс признание-споделяне на споделеното, версия 2.5. Можете да ползвате този текст както искате, стига да посочите източникa с линк, да посочите автора, да укажете лиценза на статията и да разрешите на другите хора да я използват по същия начин. Всички снимки са със запазени права.

Лудият с плувната шапка и българският чадър


София, "Патриарх Евтимий" 2А, 14:26

Денят е мрачен и си счупвам краката през центъра, за да стигна точно в 14:30 в радио "Тангра" за интервю с Насо Русков. Френетичният вокал на софийските легенди Babyface Clan си е в България за пръв път от четири години и предизвика интерес с предстоящия концерт на 20 април. Всички помнят култовите шоута на групата, розовата плувна шапка и кретенското подскачане на Русков. Сега можем да ги видим пак! На 20 април в Black Box, наред с британските гости Sheep On Drugs, се събират и Babyface Clan - aбсолютният "законодател" в столичния ъндърграунд отпреди пет-шест години.

Последният концерт на Русков тук беше като съпорт на големите Placebo с Imbeciles and the Poison Umbrella през 2003 г. Тогава Imbeciles бяха новата банда на Насо и китариста Чарли, почти естественото продължение на култа Babyface. Сега те са в Лондон и удрят в най-горещите клубове там вече няколко години. След турнета със заглавия като Placebo и Sigue Sigue Sputnik имбецилите идват със Sheep On Drugs.

Успявам да закъснея само с три минути, репортерка от "централен" вестник се е заредила в тесния офис на "Тангра" за интервю преди мен. След няколко цигари Русков изскача като на пружина от вратата и иска да отидем някъде другаде. Отиваме в софийския му дом в много идеалния център. По пътя натам се нервира на репортерката. "Иска някакви генерализации за шоубизнеса, които аз просто не мога да й дам - какво е да си известен, ама вие известни ли сте! В Лондон всяка вечер има 150 концерта и борбата хората да дойдат точно на твоето е страхотна."

В дома на Русков навсякъде по пода, столовете и масите има дискове. Десетки. Скромна част от това, което ми е в Англия, не знам как ще ги нося обратно, пояснява Русков.

Там живеем в един публичен дом, където с Иво проституираме, казва Насо с най-сериозно изражение. (Ъм, надяваме се да се шегува...) Всъщност момчетата живеят в Сохо, където има "яко нощен живот, най-жестоките клубове, музикални магазини, книжарници". Има си и тъмна страна - в този квартал е центърът на секс индустрията в Лондон, гей културата е там, черни, бели, жълти, зелени, Риджънт’с стрийт, Оксфорд стрийт с големите бутици... ние с Иво не сме гейове, но от тези клубове излиза най-яката музика, най-новата. Говоря за музикални клубове - Насо държи да е конкретен. Сохо е квартал, където се случва нещо, микс от култури. Могат и да те оберат жестоко, както си стоиш, има много туристи. Всичко това, разбира се, върви със страшен стрес.

Русков разказва как са "пробили" по клубовете там. Първо свирехме по инди-рок клубовете в Campdon town, по инди-рок клубовете, щото стария ни лейбъл (Only Lovers Left Alive - O.L.L.A., б.а.) ни набутваше да свирим там. Tова не беше за нас и те нямаха много ясна представа къде да ни промотират. После си намерихме сами сцена в Сохо в електро клубове, там сцената е по-електронна, но по-универсална. Инди-рок сцената е много скована, само си джарат по китарите и това е. Чувам, че тук в София няма клубове и положението е по-зле от 90-те, тогава ние си свирехме навсякъде, казва Русков и допълва - не ви завиждам…

В Сохо с Чарли свирят с много известни изпълнители, доскоро в бандата им е свирил самият Кевин Муун от Adam and the Ants. Русков казва "свирихме веднъж с Блейн от Tuxedomoon" толкова спокойно, все едно е отишъл до магазина за цигари. Всъщност Русков не пуши и даже пие витамини, защото е успял да понастине при пътуването си дотук. Спрял е и да нарича китариста "Чарли", защото в мъгливия Албион това е жаргон за кокаин. Нашите момчета изглеждат порядъчни, което е добре, защото ще им се радваме по-дълго, макар и от разстояние. Според Насо няма пречка пред групата заради това, че е съставена от българи.

Определено има скептицизъм към емигрантите от Източния блок. Цяла Полша е там, смее се Насо. Извън това публиката няма предразсъдъци и оценява по достойнство.

Концертът на Sheep On Drugs е единствената причина за събирането на Babyface Clan. Първо Васил от "Тангра" искал да направи концерт на Imbeciles. По това време те точно правили съвместни шоута с "овцете" и предложили да ги поканят в София. Някъде там се зародила и идеята да се събере старата група. Русков обещава материал от албума "Романтика", който се ползва с нещо като култов статус. Тиражът е изчерпан преди години и самият Русков даже няма свое копие. Но Чарли има, смее се той. Има планове и част от албума на Imbeciles да бъде записан тук, в студиото на Блуба Лу.

Иначе за четири години София не се е променила много, казва Русков. Някои магазини са изчезнали и други са се появили на тяхно място, чейнджбюрата са изчезнали и цените са по-високи. Като че ли е по-добре, е заключението на фронтмена на Babyface и Imbeciles.

Не мога да не попитам за розовата плувна шапка и клоунския нос, абсолютната запазена марка на Babyface Clan. Някъде по гардеробите е май...

Дано да я изрови до 20-и, за да е еуфорията пълна.

__________________________
Тази статия се разпространява под Криейтив Комънс признание-споделяне на споделеното, версия 2.5. Можете да ползвате този текст както искате, стига да посочите източникa с линк, да посочите автора, да укажете лиценза на статията и да разрешите на другите хора да я използват по същия начин. Всички снимки са със запазени права.

Thursday, April 12, 2007

Сбогом, Кърт Вонегът...

Намерих много мъдрост докато те четях, а често и се смеех.

.

-
перверзна сбирка в дупката
някои се мислят за преуспели
други стъпват по земята
като мен
и живеят
ден за ден
сред тълпата
после
ти искаш от мен
да изчезна
очи в очи се лъжем
и това е добре
-
закъснявам
-

Monday, April 09, 2007

...

I hate myself and I want to die.
Kurt Cobain
(1967-1994)

_

-
Повярвай ми, не беше нарочно...
заредих се като малък R2 D2
на ъгъла -
един самоходен мизантроп.
Само че моят глас беше истински.

Видях я, а тя както винаги – хубава.
Да не повярваш, че играе в системата.
Косата й беше секси и вързана,
в устата - блаженство за няколко.

После аз продължих накъм тайнството.
Вече така май наричам изкуството.
А единадесет бели артикула
ми напомнят, че копнея нормалност.
-
9 април 2007 г.

Wednesday, April 04, 2007

...

на малката треска



-
Точно така:
изтрий следите.
Ти пак беше слаба,
пак се показа,
после се усети,
но се спъна и падна,
разплака се в калта-
не защото си в грешка,
а защото си ти.
-
4 април 2007 г.

Tuesday, April 03, 2007

_

Златоперке,

стана ми мъчно:

четох за твоя тъжен остров.

Топлината на твоите мисли,

истината между бедрата ти

е мъдра и женска,

и детска...

Monday, April 02, 2007

намерено

тази вечер ще я видя. ironically enough намерих този стар txt от също предната версия на хомили. цялото ми мизерно същество изтръпна. било е много красиво...пък сега е счупено.


остър глас пуша мелници и се вкарвам във филма тя ме снима в подлеза после ходихме в нас търсихме от евтиното после го пихме вечеря гушнахме се на леглото напоследък сме много уморени и брат ми джитка на ю ги о а ние заспиваме той се изнася да спи при нашите сигурни си мисли че ще правим секс което не е далече от моите желания но е далече от истината събуждам се от жажда и ставам тя спи будя я и и свалям дрехите за да я облека в моя пижама и пак заспиваме сладко топло будим се втори път аз пак съм жаден все пак евтиното го изпихме и пак се гушвам говорим си много е хубаво часове наред после пак спим мото звъни в 7:02 така си е настроен мелодийката ми е едно регенце и сутринта ни е готина целуваме се и аз усещам как нещо в гърдите ми се отваря и настръхвам обичам я тя трябва да си тръгва рано но не можем да се отпрегърнем още час който минава като цигара изпращам я по пижама ще се видим по късно но аз съм на работа довечера кво да правя днес трябва да си занеса гъза до софийския на лекции ама пич кафе с цигари и слушам Кино.

сърцето ми се е свило.
иска ми се да бяхме правили секс но беше прекалено хубаво и без това.
флейта
23.11.2004 10:24



Friday, March 30, 2007

-


-

петък

ранна сутрин

кофти хороскоп

много задачки

кафе

старите клетки на Бил Лий плачат за дрога

-

Monday, March 26, 2007

©


_______________________
Снимка: Светослав Ковачев

-

-
В понеделник са тромави мислите.
Това автономно градско пространство
между Вазов, Шишман и парка
стои винаги странно изопнато
в началото. Всяко начало
както винаги е малко напечено.
Или ти прекъсва кабела,
или направо късаш струна,
гръмва ти захранването
и струйка дим се показва
над главата на усилвателя.
Този адски кошмар е само сън.
Понеделник е муден, но няма спиране.
Цигара след цигара, после спирам на ъгъла,
замислям се за един арабин, но отлагам за после.
Миналите дни ми изпиха енергията.
Дълги седмици на стреснати събуждания.
Отказвам да повярвам в цял списък с неща,
задачи без решение, дупки за попълване,
изтрити номера от телефона ми,
изобщо, тъжни работи.
Но ти не стой така, не ме гледай
все едно съм ти ял от лъжицата.
Имам цял комплект нови прибори-
прашно наследство от миналото.
Толкова са stainless и новички,
че стават за ритуални убийства.
Напук на всичките ми очаквания
не пожелах да я нараня пред залата.
За сметка на това тя ще се прави,
ще флиртува със старите ми приятели,
но ще остане без покана за моята частна забава.
На мен ще ми липсва
както през последните сто години
и ще се сдухам (тайно от всички).
И все пак моите думи са кламери,
закрепените листове – завещание.
На планьорка не е трескаво творческо-
в понедeлник са тромави мислите.
-
26.03.2007 г.

инструментите



да улавяш състояния с помощта на малка черна кутия е убиец. равнява се на това да изтръгваш звук като на реактивен самолет от дъска с четири струни. в този случай със Слънчо (http://myspace.com/kovatchev) сме 1:1. преди няколко години, които изтекоха без да се усетя, разговарях с много близък за мен човек по въпроса. този човек ревниво бранеше изкуството си и беше най-общо казано пурист (погледнато отстрани). тогава едва не повярвах, че боравенето с кутията е нещо средно м/у черна магия и смяна на тампон. а някои хора се страхуват от сложността на rig-а с ефектите ми. всеки, който е хванал правилната играчка в достатъчно преломен момент е играл с дяволските кръгове и е намерил нова своя сянка. моите инструменти винаги са ме привличали с това, че носят история; усещам ги; обикновено са принадлежали и на други хора, които или не са ги обичали достатъчно или направо са ги захвърлили зад вратата за да ги намеря аз- К1000, Elvis... обаче най-общо предметите не правят изразяването. хубавите инструменти, били фотографски или музикални, са едно естествено продължение на мисълта на човека. скоба- позволявам си да наричам комбинацията личност-творец "човек" по Вапцаровски, защото самият Вапцаров е Човек Творец. а пък всеки човек, който твори с правилните и обичани инструменти, се превръща в част от своя инструмент.
сега разбирам какво е коствало на Слънчо загубата на най-хубавия му фотоапарат...
и какво би значело да загубя Elvis или muffhoney-то. шибана дупка в изразяването, личния контакт с нещо, което се е превърнало в част от теб.
миналата седмица в четвъртък забихме в черната дупка, а Слънчо намери начин да ни поснима (thanks feverish_).
за кратко развновесието визия-поезия бе възстановено;

на снимката съм аз с Elvis. ако мога да съдя по хватката на грифа и физиономията би трябвало песента да е Blank Screen (Log In). Слънчо е от хората, които обичам, но понякога не разбирам; той също не ме разбира винаги. по-важното в случая е, че е способен да ме рисува и да ме усеща докато му позирам.

_________________

Снимка: Светослав Ковачев

Thursday, March 22, 2007

LIVE!

Старият Бил Лий беше прав

-
Тази вечер е кадифена, изтръпнала.
Равносметка с тъга пред машината-
Да оценим с помощта на Големите
щетите от капките истина:
сам си пред белия лист,
чисто нов документ в Интерзоната-
един доклад за играта със лошите,
сутрин- силно кафе без ‘обичам я’.
Този тайнствен пакет е от Дявола,
но ти все пак чакаш на ъгъла.
Ти просто заставаш на ъгъла:
вече май си автоматичен.
Уилям Лий беше прав-
Човекът е като любовник.
Чакаш го
и му казваш ‘мерси, братле’,
все едно ще живеете вечно.
Старият Бил беше мъдър
и даже записа плоча с Кобейн.
После и двамата тръгнаха,
но мистър Лий беше стар и последен.
Когато ти свършат цигарите
ти се иска да не беше забравял,
но тази нощ е очакване
и ти просто няма как да избягаш.
Искаш да вдишаш соленото,
да си припомниш есента на Поморие,
но после се будиш пораснал.
Ръгбистът с бас глас ти припомняше:
там горе зад тежките навеси
ти, момче, дойде при мен истински
преди осем или девет години.
Старият Бил беше прав,
че не знаеш накъде ще се отидеш.
Наляво-надясно от себе си
превърташ се някъде с времето
и се готвиш за шоу утре вечер
когато нападаш със своите...
-
21 март 2007

Sunday, March 18, 2007

x x x

-
кръгът бавно се затваря
колко продължи твоята криза, копеле?
колко сутрини изригваше
без да можеш да намериш
място
ъгъл
дупка
в която да се
свреш
-
нелеп
образ
те кара да излизаш от себе си
и после
освободен от натиска
се киска
като черна гарга на видинските гробища
-
през февруари
-
а ти се обръщаш над себе си
и се примиряваш без да вярваш
и си обещаваш
и дори се заклеваш
да си пак там:
-
през февруари
когато
кръгът бавно се затваря
-

Tuesday, March 13, 2007


___




Понякога липсата ти ме задушава. Не се бутам напред, но не искам да изоставам от дните си. Понякога се опитвам да се върна назад, там където неотдавна оставих добри чувства. Изтръпвам от малките флешбеци, късчета спомени, някои от които не искам да избледняват, в името на живота и паметта. В името на живота и паметта.

Friday, March 09, 2007

K1000



















________________________________
Снимка: Светослав Ковачев
________________________________
едит 13. 03. 2007:
видях снимката от PMA в http://www.ambientdefocus.com/weblog/?p=469, а по късно се натъкнах на блога на Ted Bunnel -вице на маркетинга в Pentax Corp. и фотограф- http://nedbunnell.blogspot.com/2007/03/youre-pentaxian-branding-campaign.html, където има някои много свежи хрумки от рекламната кампания. например веднага грабвам червената тениска.
всъщност съм занемарил пентакса и покрай него и снимането. цялата тарапана около този пост се корени в непреодолимото желание да публикувам тази моя снимка с К1000-рката. когато слънчо ми я направи (в добрите времена преди да му думнат 20-ката) се бъзкихме, че с нйего кадро ще свалям фотографки. като се замисля реално последната такава я излъгах без да съм хващал хапарат. но пък бях добър носач на статива.
радвам се че попаднах на блога на този пич.




мръсен сън


еленко намери изгубеното демо, което бяхме записвали преди поне четири години в мазето на калоян ("ex-безнадеждност"). една от песните от тази сесия години наред ми се въртеше в главата, без да мога да я реставрирам дотолкова, че да мога да я изсвиря пак. сто и петдесет пъти съм я припявал, част по част си я сгобявах в главата...оказа се по-проста от това, което възстановявах по спомен. сега е пак в ръцете ми и мисля да я преаранжираме до представянето на 'софия град'. пукам я за малко на 'тайния' www.myspace.com/kpdo
ужасна е, slightly out of tune, но не кара да настръхвам.


кажи ми три неща от които няма

няма да умра и ще забравя

в мръсния си сън аз оставам сам

приятелите- с гумичка изтрити

хората са просто паразити

в мръсния си сън ще остана сам

ти си три неща от които няма

няма да умра и ще забравя

мръсния си сън

аз оставам сам


на-на-на-на-на

Thursday, February 15, 2007

Сбогом, Жасмина...

Тъкмо си мислех колко предвидливо си пропуснала онова безумно събитие в метрото и си представях как го осмиваме на по питие вечерта (така се разбрахме предната вечер- да се чуем и да пийнем). Този гаден, дъждовен и хладен вторник, 13 февруари. Тогава се обади малкия Ивчо и ми каза. Седнах на една пейка на станция "Опълченска" защото земята се завъртя под краката ми и станах малък.
Жасмина, никой от нас не вярва, че не си се събудила. Обаче когато ти звънна на телефона вдига Никола и плаче.
Говорехме с теб един ден за погребенията и всичките глупости. Тогава ти каза, че искаш приятелите ти да направят парти, вместо да подсмърчат около ковчега. Няма да си кривя душата, че успях. Но заради теб, човече, заради това, че беше най-лудия и свеж човек в цялата скапана гилдия, отидох на Laibach. Защото се разбирахме поне от месец, че този път няма да ги изпуснем.
Аз съм тук, Жасмина, и както обещах и на Никола ще продължавам да ги мачкам заради теб. Това, че те познавах, това, че те имаше изобщо е стимул да продължавам да се блъскам с лицемерите. Отчасти бях спокоен, че има и други като мен. Сега, когато ти спиш, а аз съм сам в Общината, ще мине много време докато отново повярвам, че светът не е толкова лошо място.
Усмихвай ни се понякога, Жасмина.
Липсваш ми безумно.

Tuesday, January 16, 2007

1) Avaz*







Улицата блести като след дъжд от светлото на общинските лампи. Всъщност навън е по-топло отколкото зад стените. Фините звуци на премерен сигнал през аналогова настъпикутия право в десятката на личното ми stereo.

Като малък броях светещите квадратчета на отсрещния блок. Не може да се кара колело по тъмно за да не те забърше някой психясал надежденец с Москвич. Затова седя зад масата в кухнята и броя квадратчета на тъмно. Баба ми ме намира и ме завлича пред entertainment сандъка за Лека нощ, деца.

Шум. В сърцето имам шум. Листата шумят през есента. Шумът от паузата между песните, идва от няколко жици в баса ми, които не се погаждат добре. Отворих го, но жиците са повече от познанията ми по поправяне на жици.

Трезвен на щайга във вторник в София. По ирония на съдбата съм призован точно тази вечер.

Мислила ли си понякога колко лесно щеше да е ако желанията се изпълняват със скоростта на звука. Моите щяха да приличат на реактивен двигател. Бърз шум. Затова понякога ме боли главата зад тъмните завеси, зад добре изолораната премерена усмивка по уличките в центъра. Слушалките ми са евтини и пропускат шума на София. По булеварда изцяло изблъсква музиката и се настанява удобно в ушите ми.

Бас с Big Muff право в корема.






* Avaz (тур.) - Шум (б.а.)

image: ®eplikas- avaz

2) Yok*





Изкачи се по стълбите. Избери си мелодия от random парче преминала история, от някоя порция нули и единици, която е била гост в твоята чиния. Чу ли добре как изричат гърлено техните думи с ритуално упорство. Няма да можем да продължим без да подадеш ръка. Няма да можеш да подминеш това с лека ръка. Регистрирай се.

Оглеждай се! Не падай от високо. Всъщност, въобще не падай; стой! Ще е много чудесно при мен.

Вчера: телефонът ми звъни на четиридесетата минута от интересен балкански филм. Бързо променям плановете и потъвам в тимуровско състрадание. Хващам 76 и за половин час пристигам на явката; по пътя слушам Koledoyuran. Вълната ме носи със силата на стар Мерцедес нагоре по Цариградско, момичето на съседната седалка чете нещо от типа на 'Псалм на подсъзнанието’, мислено го свързвам с донхуановски хипи истории от лятната ваканция на палатки на Иракли и Смокиня (не бях аз). Сега е пролет-зима и от юг ме ебават на новопристигнал. Последните 42 стотинки в нокиата отиват за сигнал, че съм пред вратата. Звънецът 33 не работи. Не разбирам и маркировката. Обаче вратата е на един шут и за малко да не похарча 42-те стотинки...

В стаята е момчешки безпорядък, пием бира и не можем да се сетим да си пуснем музика половин час. Пауза.

На сутринта се изтягам ленив като котка, после ставам, двамата пушим и аз скачам на врата на задачите, но пак закъснявам с 10 минути. Тътря стол от кухнята на Вазов 2.0 и вдигам шум.


Бюджет: 3 лв. Два отиват за цигари Мелник, един за дебел седмичник, който не прочитам. В редакцията другите ме гледат очудени от избора ми.

Имам да пиша и друг текст и идеи, и справочник. Колелата се завъртат. Старт!

В съзнанието: импринт от последното четиво, двама луди преследват тайна като съвременни 3D индианаджоунсовци. Ще го преживеем някак си. Бърз трилър с исторически и културни елементи. Спорт за зъби, гимнастика за езика. Семкаджии от всички страни – съединявайте се!

Във филма пред старото кино във Вождовац е соц.


* Yok (тур.) - Не (б.а.)


image: ®eplikas- koledoyuran

3) Karabasan*




Тръпки, ...а-а-а! Остатъци от мислене любезно прещракват в главата, някъде в тила. Мръсни мисли, досадни като гръцки хор с максимум reverb. Искам да се отдръпнеш внимателно от мен, назад, назад! Маски, направени от царевица.

Интермедия: два целомъдрени касови апарата спорят за Хегел, ще купуват toy-камери на едро и ще отворят онлайн магазин за недоверчивото прясно поевропейчено племе. Кой ще проявява филма не е ясно. Чакат доставка дигитални гърбове за закърняло мислене. Колкото по-мацнато, толкова по-арт. Поп-арт. Арт за попове и попадии, видехме им номерата, дадоха ги по телевизора. Задния номер, задния...

Асоциации на парче в храма на Шоубизнеса. Малко по малко. Лека полека. Хората си правят брейнсторминг вместо линия сутрин за загрявка. С кафето, някак си...

Част две: назад в пътуването ми, моменти, които съм пропуснал, но са регистрирани, вятърът, пейките на Таксим; нагъл мустакан ме гледа, знам че ме гледа, отварям вестника и се преструвам, че чета неразбираемите словосъчетания.
На петата минута вече тихичко сричам думичките, тези, които съдържат по-малко съгласни. Гърлено ‘р’. Искам да се върна там през нощта, но с по-добри слушалки. Soundtrack за топла леко дъждовна вечер. Поддавам се...

Кошмарът: не, не е само в моята глава; получих съобщение help + линк от брат ми. Линка не го давам, намери си свой линк с кошмари. Онази сутрин се събудих разтревожен, днес ме насметоха заради резултатите, макар да не бяха в пряка връзка. Паяжини. Иначе мерси за аплодисментите, доста игра ще падне; предчувствие.

Искам: да разпусна в контекста на плашещото зрителя. Готов съм на крайности.

Кореспонденцията с нея е: лаконична и в рамките на добрия тон. Смея да твърдя, че "резултира"** от прогресивната ми политика на тиха дипломация.

Слонове с пантофки на Маноло Бланик на светски водевил във Военния клуб. Майките им стягат папийонките до 42, после се женят.

Като цяло е тъжно.

Gnaw me!

*Кошмар (тур.) - б.а.
**respect @ http://www.partyara.blogspot.com, тя също ъпдейтва рядко, но пък е определно шесторъка в останалата част от действителността;



image: ®eplikas-dadaruhi

Sunday, January 14, 2007

дълготрайна

drug филм:
сънувах как се опитвам да се интоксикирам по разнообразни начини и на необичайни места, обстановката е ърбънхардкор, резултатът повече от незадоволителен. в общи линии повтаря импринта от задгранични преживявания, прибирах се с лека глава в петък и стрелбище беше атина. въпреки притеснението ми, че съм се 'пуснал' по плоскостта, сънят преминава в необичайна среща със стара тайна на една софийска спирка. отърсвам се от съня с email:


сънувах, че съм на спирката на Орлов мост и те виждам как слизаш от един автобус, ти започваш да тичаш към мен, аз започвам да тичам към теб, но се разминаваме. аз (озадачен) се обръщам назад и те виждам как ти също гледаш към мен и се усмихваш много щастливо.

добре ли си?


(не съм й писал откакто ме хвана да й навлизам в личното пространство. все някога трябва да призная, че има любов толкова дълготрайна след края, че дори аз се изненадвам...)дълготрайна? да, това казах...