Monday, July 30, 2007

***
пред очите ми като хартия изгаря
още едно мое желание.
този огън е хапеща болка-
моето частно и жалко изгнание.

какво правя на този остров в морето?!
на непреодолимо за мен разстояние
е най-чистото нещо, което
се превърна за мен в наказание.

[...sigh...]

тази вечер
боли
като никога.

тази вечер
аз вече
забравям

кой съм аз
и къде бях тръгнал

преди да те видя, сияние.
***

Sunday, July 29, 2007

когато аз ти казвам нещо
вярвай ми сега
макар да знаеш
каква е моята игра
трябва да се откажа
да спася света
за да стане тъмно
както
до сега

за теб
за мен

Thursday, July 26, 2007

две души
се лутат
в този грозен свят
изгарят

горят очите ми
и питат
в този грозен свят
догарят

ако не мога
никога
да те докосна
и погаля


земята нека се отвори
и ме погълне

мен ме няма

краят

Sunday, July 22, 2007

празен

тези тежки, отчаяни вечери
бавно се нижат една след една.
аз мълча и мълча срещу сянката
в споделена със теб самота.

вечер тъгата ме хваща за гърлото.
аз хриптя във протест след това.
любовта ми със гръб се обърнала
загледана другаде мълчи ми и тя.

празен съм като шум меджу станциите-
мръснобяло поле вътре в мойта глава.
тъжните вечери, болката, лятото...
част от мен си отива сега.

Thursday, July 19, 2007

промяна на вятъра-
вятърът на промята
ебал съм му мамата

hep-cat




на опашка за нов живот
новата песен на старите муцуни
ново двайсе и братле-дай-двайсе-стотинки

смърди на халтурка
освен това хванах и lurker-и



Tuesday, July 17, 2007

приказка

-
летя,
летя,
летя
аз пред прозореца
за да те целуна като в приказка.
една
целувка
на
една
принцеса-
и ето пак човек е птицата.
-

не

Monday, July 16, 2007

ето
почти невидима стена
отклонява
все по-плахите опити
да стигна
от
другата
страна

черни въжета

паника
ме стиска за гърлото.


черни въжета се стягат
около мен.


искам да викам,
но... спи градът.

спи ли тя?
спят ли другите?

покачен на небето

моето небе се отвори на две
притиснат в прах и пот във влакови купета
изтръпнали ръце и свито от ляво
натрапчиво
искам да те докосна

моето небе се отвори на две
иззад издраните ръбове на памучени облаци
не ме гледат очи
не ме гледат с надежда,
изобщо има ли някой с мен?
моля те!

моето небе се отвори на две-
и сега, извинявайте, но се разбрахме да е честно-
въобще не е поетично или не знам какво
това мое небе просто е скъсано
и през него инцидентно изтича
всичката обич

има ли там някой някъде
жаден?

покачен на небето съм толкова сам.

Friday, July 13, 2007

отговор



наляво-надясно
и улици,
и ъглите,
все по остри в душата ми...

да, разбира се, аз се опирам на тях,
но понякога боли
и гори
право в лицето ми.


и, разбира се, аз разбирам
и после пак,
после пак
после пак...
но нищо в мен не остава,
не остава нищо,
нищо
във мен
просто така
ненаказано.

ще остана встрани
от всяко

мое,

себично

желание.

ще стана по-хладен
отколкото
мога,
но дали, о! дали,
ти-

мое

далечно

мечтание-

ще видиш във мен.
ще видиш ли всичко във мен

отвъд

ежедневната

злоба.

Thursday, July 12, 2007

този огън



-
притиска ме зверската липса на щастие,
празното взиране в бялото,
нуждата, дето изгаря
каквото остана от моята сива градина.
този огън не топли
и не угасва
от моят дъжд
тази вечер
не се раждат кълнове.
само страдание.
-

мечтите ми стават спомени, дните ми са кръгове, тези мои очи са кървави облаци, а срещу мен е само горящо мълчание



мечтите ми стават спомени, дните ми са кръгове, тези мои очи са ранени кървави облаци, а срещу мен има само мълчание.
тръгвам си сам по пътеката, през мен преминават видения, малки отломки от минало, но твърде заети със себе си.
прибирам се малък в черупката, по пътя опитвам престорено добро настроение
обаче даже няма пред кой да се преструвам, направо е смешно.
всичко е толкова мръсно и просто, че направо ми се повръща от лицемерие.
просто, някаква извратена гавра, ирония,
и хоп!
аз вече нямам усмивка в себе си

(защо не сме като амебите, мравките, милите? все по-свирепо боли, това е мръсната истина.)

Tuesday, July 10, 2007

очите ми изтекоха по теб,
изтекоха!

очите ми...

когато те видях в прозореца
в твоя свят.

а дните ми

задъхват се,
невзрачни и самотни,

чуваш ли?

ти си там от другата страна.
ще дойдеш ли при мен?

сънуваш ли?

Saturday, July 07, 2007

сънувам

сънувам как стоя пред теб
смутен Холдън в дъжда
виждам през мъгла
а капките са от очите ми
отдалечаваш ли се бавно
или моят страх е клаустрофобия
във влаково купе

сънувам как стоя пред теб
и чета в очите истина
всяко малко пухче е желание
държа го в ръка и му се моля
а после ти го пускам
да тича срещу вятъра
по твоето небе

сънувам как стоя до теб
и всички малки мисли са признание
те се блъскат за да стигнат до покоите
мечти в лилаво и отвъд
красиви малки обещания
от устата
на едно момче