Thursday, April 27, 2006

kpd-0

kpd-0 : ‘Zero’ front cover
© Brian Jones 2005

Left

date : 2005

size : 5” x 4¾”

medium : photocopy.

notes : Front cover for the 'Zero' promo album by Sofia-based 'progressive Punk' band, kpd-O.

comment :

“The first graphic for a young Bulgarian punk band I know; I met Ivan (from the band) while I was in Sofia; got chatting about everyone from Sonic Youth to the Clash, and agreed to collaborate with them on some visuals.

Went to see them live at Oshipka! in Sofia; good gig turned into a well-dodgy scenario … more about Bulgarian adventures will appear in the ‘Words’ section of this site later.
--->image: http://artofbrianjones.com/images/107n_kpdfront_l.gif
--->article: http://artofbrianjones.com/imagepages/107n.html

Брайън работи с Джейми Райд (автор на логотата и обложките на Sex Pistols) и е един от най-перспективните New Pop автори на Острова. Освен за нас прави обложки и за Org Records и cyber punk артистката Gene Serene. Освен че съм involved в цялата игра мога смело и пристрастно да твърдя, че Брайън е пич. Подари ми най-яката плоча на Sonic Youth.

ПП все още не мога да се оправя с постването на снимки тук, ъгх...

Monday, April 24, 2006

The Passenger (пост и антисоциално)

Запечатан момент, миг през полуотворения прозорец на редакцията. Топъл дъжд и други естрадни трепети. Вчера- БГ филми и сдържани сълзи по повод преходността на човешкия живот. В семейна обстановка. Вечерта пак се измъкнах и се понатаралянках след репетиция. Все едно да си припомня, че съм аз. Обаче през деня- добро момче (мързи ме да гледам, ям, пуша и пак в леглото). Прочетох "Приключенията на Фильо и Макензен", яка историйка обаче авторката, Свобода, си е била яко притисната. Не си мислех такива неща когато четях тимуровски истории в 3-ти клас. Че няма свобода. Ами нямало е. Както и сега.
Довечера- 1001 задачки, да търся пари назаем, да давам пари за билети до Солун, филми за скан на Радо [май се отлага], нощни на изкуствено с Маргарита, която ще си разхожда лачените ботуши на гигантска платформа. Секс, облечен в кожа. Дали е трудно да фокусираш в тъмното с ерекция?
Планове да "се седна на трибуквието" за един текст- трябва да проявя инициатива. Текстът- пак за секс, 'ми трябва си! [ама май пак се отлага,...]
Градът се е натъжил. Трябва да си оформя файловете с новини за деня, за които отговарям, и да отида до успоредната улица да подишам с мокрите тротоари и една ръчно свита цигара. От тях ме боли корема, но е сладко.
Чудя се дали по времето, когато бях сладкар съм разбирал истински значението на думата "сладко".
Разходка на въздух до алейката. До алейката има един строеж. Баби минават, охкат, ахкат възмутени и огорчени. Протестират срещу глобализацията в лицето на растящия и нестареещ град. Срещам Кръстника, който се прибира след агенционна журналистика. Съсипан е, рокендрола снощи му е бил аграрен, нашенски. Скарали се с охраната и т.н. Същите неща again & again.
От "мило дневниче" до $ 300 000 book deal! Това е темата, по която искам да изсера някакъв искрено ърбън текст стил ТВ сериал. Завършвам си незапочнатата мисъл, Publish post и Close all Tabs, да не се разсейвам.
Blogspot ме гаври днес.

Friday, April 21, 2006

Ебаси филма

Добре ми го каза бившата ми, някой ден ще стане тоталната лудница, по зле и от Бъроуз, и от филмите. Трудно можеш да и противоречиш, а аз съм тактик по рождение, в смисъл че съм тактичен. Иначе по тактиките хич ме няма, все не отговарят на реалната стратегическа ситуация. Не съм много войн. По скоро съм бунтовник. От тези, мишкуващите. Бунтувам си се сам срещу себе си и като победя (или загубя?) претеглям резултатите, плюсовете и минусите, хляба и сиренето, тревата и хартийката. Леки са. И аз съм лек, а толкова ми тежи. Тежи ми, че това и онова, че и второто и третото понякога са ми толкова чужди, че искам да се обадя на Стефока, той има полезни връзки, и да звъннеме и да им еба майката на тия 12 лева и на страха от оковите. Раз- трас, сладкото търсене на комплект и лимон и айде-е-е. Адреналина ми се вдига толкова, че за момент се чудя трябва ли изобщо да се харча, но пък от друга страна мозъчни клетки умират, за какво да не омекна поне. Пеко е пич, ама е селянин. От Разград. Или Разлог? Няма лошо. Пичката му също е от там, хубава, слаба, тъмна коса, светли очи. За наркоманка има някакви цици, обаче сега точно сме се направили и хем ми се иска да и ги хвана в шепичка, хем мога и да си седя и просто да ги държа и галя ей така, с очи. За момент ми се иска да и кажа, че ще я обичам вечно и да го заебе тоя селянин, и без това само химия се върти около него, после се сещам, че му е градска и сигурно има някаква спешъл реакция, флуиди, химия, ала бала. Слушаме Ленинград, а на мен ми се слуша Нико. С Лу Рийд. Той е друсар (абе умрял ли е тоя или още движи?) и ги разбира нещата, хубави текстове, особено онова, тематичното парче от два акорда, казал ги е нещата, обяснил ги е. Добре ми е, обаче ония вадят още и чертаят. Абе, ваш’та мамка, сега вместо да оставим за утре... айде-е-е! Така ме удря, че целия световен ред да се срине- през кура ми е. Уличен боклук плепва по космите на носа ми- излезли сме?! Тоя Пеко има едно раздрънкано кабрио (Пеко съм, с кабриото, ‘ай се видим за двайсе кафяво). А? Вече сме били стигнали в Хаджи. Мисълта ми е 10 км./ч. – сметай! Тези нещо, заплата ли са взели кво ли (и тримата не бачкат), остава да е Нова година. Заглеждам се, пичката е по къси ръкави, пак се сещам за изпъкналите и гърди и кокалестото тяло. Демек, значи е лято. Напушва ме смях- човек с мойта специалност, пък мисли за цици. Also called- секс. К’ъв секс, бате, за последен път съм чукал преди година, когато имах пари и то не, че съм плащал, по скоро тя ми (се от)плащаше за това, че имам пари и черпя. Цигари шоколади, денонощни магазини, бе тия рап лекенца мама им деба, разбират някои неща. Пеко и Стефко слизат за среща с малолетния агент, който ги придърпва към некъв вход. Ебаси соц-блокчетата ти казвам. Докато блея и гледам да не запаля с фаса сплъстения от мръсно и пръдня “салон” на кабриото, оная, разградската пичка се обръща и ме целува. Изумявам. Тя ми вика, няма страшно, Пеко и аз сме само.. нали се сещаш, заради кафявото. Удрям го нещо на мъжка солидарност, всъщност не ми се занимава с нея. Ама от друга страна... Има хубаво, хубаво лице. Направо да си пуснем “Goo и да запрашим някъде по магистралите. I stole my dealer’s girlfriend, it was all whirlwind, heat and flash. Within a week we killed some 20’s and hit the road. Ама тука не е Америка, шепне нек’ъв издайнически вътрешен глас. Ебал съм го.

Защо ги вадиш тия работи сега! Милата, влюбено чертае по таблото и хич не и дреме, хванала я е някаква еуфория. Страшно бело, ше те дигне да можем да изкараме до утре по улиците. Не че искам, ама дърпам за световно. Кво ти бело, това е котка! Опа-а... За секунди се отдръпвам на двайсе километра и от София и от целия насран интериор в колата. Ауууу, пищи малката. Тоя Пеко е зареден с видове фармацевтика до ушите бе, а тая объркала пакета. Ужжс, ужжжс, фъфли мацката и разсипва сгънати хартийки под седалките. Пресягам се на каданс и си взимам една, човек трябва да се зарежда на промоция, останалите и подавам с два охлюва в час. Дано съм избрал правилната. Мацката се е сгънала на шест и гъгне нещо. Бе да не изпушиш ма, казвам, обаче гласа ми се едно е в Перник, няк’во, не е мой, далечен ми е. Бия и един шамар, пак в каданс.

В този момент виждам мъглив пагонест силует- е сега си еба майката!!! Аз и тя, тугедър форевър, и ушев пъпли към кабриото, тъпкано с разни неща. Бе, @*#, как се насадих! Отваря вратата, ше припадна, от кафявото, от кета, от стреса....иззад ченгето изпълзяват Пеко, Стефко и ситния дилър. Набутват се без приказки в колата, дебелата кука направо ми чупи краката, така се бута. Вади некви бумаги, а аз нищо не разбирам. Като Пеко му разчертава малко се успокоявам. Агент! Става ми леко, почти ме е пуснало от нерви. Набивам и аз, ще ми падне носа от зор! Няма време за инструментариум. Ъгх! Материалът бил на Ушев, а Ушев бил шеф на ситния и френд на Пеко. Бе що не си ебете... мацката вече лети. Дърдори к'во ли не със скоростта на МиГ 29-ка. Аз тия ги знам, щото по едно време бях военен репортер. Ченгето е загряло карбуратора вече, щото плямпа като тийнейджър след първа писта. Аз това, аз онова. По едно време се гътва назад, и ме наплюва, пичката пищи. Опа-а! Суматоха. Барам го вълнясалия милиционерски врат- кур пулс! Ха ха! Отварям вратата, бутам го като чувал навънка, главата му тупва глухо на асфалта, Пеко вече е запалил и потегля с мръсна газ. Ебаси филма!