КАРАЙ СЯКАШ НЯМА УТРЕ 2012

Недейте да се смеете, но добрите идеи най- често ме осеняват в тоалетната или в някой бар. Е, тази идея ми дойде в бар. Не е нова или много оригинална, но това е без значение.

КАРАЙ СЯКАШ НЯМА УТРЕ

Литературно четене, което обединява приятели. Двама от тях – със съвсем пресни стихосбирки. Познаваме се от години, свързват ни различни проекти и преживявания, свирене по групи, четения, приятели, бира в парка…

Сега се събираме да почетем от новите си и не толкова нови неща в едно напълно ново място. Кафе „Бекар” & бар ще ни приюти тази събота. Заповядайте и вие!

Автори:

Радослав Чичев
Мирослав Христов
Иван Димитров (представя новата си книга „Поет на портрет”)
Калоян Праматаров (представя новата си книга „Асфодел”)
Дилян Еленков

Модератор: Иван Шентов

Дата: 10 март 2012 г.
Място: Кафе „Бекар” & бар, НДК – Пасажа
Начало: 17:30

просто нищо не е като някога
и истината в случая
противоречи
на примирение

нещастно копче
трик за включване на нещо-си
ебах му майката
не знам къде е

9/11

Безпризорните в неделя /8 май/

На 8 май ще чета нови неща в рамките на БЕЗПРИЗОРНИТЕ В НЕДЕЛЯ.

08 May · 16:30 - 18:30
Арт Хостел, София, "Ангел Кънчев" 21А

Ще се радвам да се видим.

* * *

гарантирам им:
трудно се изплува
лесно се потъва
има смели гмуркачи
и удавници без сламки
други - с камъни вместо колиета
и случайните жертви на бурите

но на дъното няма нищо...
за съжаление

гарантирам им

30.01.2011

някои изненади се случват твърде скоро

от улиците в стария град в пловдив
през един ъгъл в индустриален пекин
през бардака в downtown хайфа
до вратата на моята стая
на една тайна не-полицейска честота
вибрират следните думи:

някои изненади се случват твърде скоро
някои навици не избледняват
други навици са победими
колко е могъща нощта в тази малка кутийка
в европейската част на арабския квартал
в леглото до теб
само ти ставаш истина и сърцето ми прескача
от вкуса на внезапното осъзнаване-

само момента има смисъл
миналото е свършило и има само днес и сега
знам и не искам да го изпусна
както не искам да те пусна да тръгнеш за работа

и като подредени но не по цвят шишенца с лак за нокти
под прозореца пред едно спасено от фронта за освобождение на растенията
измръзнало цвете
аз подреждам малки мисли и малки желания
плахи проекти за едно възможно щастие

някои неща стават в пъти по-бързо и почти неочаквано
но аз съм голямо момче и съм вече готов да ги посрещна


30.01.2011

Мартина и колажите

Нося вътре в себе си
на едно тайно място
необясними неща,
които горят със сурова сила,
имат текстура и вкус на желания,
детски характер
и страст на любовници
в разгара на лятото,
но между тях тлее тайна
със синя жестокост,
носи спомен за смърт
на нещо преди много обичано,
затова във сърцата им есен е
и е вечно 1994-та.

Когато тези малки парчета се пръснат
те се превръщат в недоразумения,
електроимпулси от плът
директно в мозъка на едно дръзновение.
Случва се когато съм пиян.
Случва се когато съм чист & мъртъв.
Случва се да се събудя влюбен.
Случва се когато се събудя на системи.
Случва се когато имам всичко и посегна за още.

Моят глад за красота е безсмъртен,
а аз не ценя живота си.
Не ценя живота на тези тайни неща
когато ги превръщам в писмени обяснения
пред студените решетки
на една дървена маса
пред озлобените лица
на полицаите на моите чувства
съм безсилен.

Падам надолу.
После поемам по пътя на вината.
Смея се. Кълча се. Аз съм страхотен.
Пазя тези неща като камъчета
от едно детско и чисто море.
Тя използва черно-бели снимки
на нея и брат й,
после прави нещо друго от тях.
Звучи ми толкова невинно,
че искам да я прегърна,
но обикалям сам по себе си
студените коридори
в моята собствена къща.
Затворих се сам
докато другите правят разни други неща.

Не е ново за мен.

От очите ми падат камъни
и всеки от тях си тежи на мястото.
Пак се раждам с вълни
и пак вечер се свивам в утробата,
и вместо да изтрия себе си
в името
аз се отпускам на бавни обороти
на дъното на сладка болка.
Причинявам (си) я.
Дишам с нея. Ценя я.
Не знам колко дълго ще ме прави съществен за себе си.
А мен ме чакат три души
да направя избора
а аз знам, че избори няма
и три възможни съдби
ме чакат мен да избера
съдбата си,
а аз знам, че съдба няма
и мен ме чакат три незавършени сценария
на които знам, че творецът съм аз
и Аз-а е в нищото
и Аз-а е пеперуда
и мен ме е страх от пеперудите
и Аз-а е ембрион
обвит с противната плацента на този Нов живот
и Аз встъпвам в него.

28.12.2010

седмият конник на постпокалипсиса

слушай
този град става бял
вътре в нас
на големи точки
се разделят острови
взимам въздух
ти задаваш въпрос
сутрин
усещам колко не знам
усещам те
усещам колко съм празен от себе си
и колко съм изпълнен с неща като теб

слушай
в този ден ставам цял
вън от мен
се взривяват милиони недоразумения
спирам разходката на вината
това смачкано пътешествие
вътре в мен
се разделят острови
на големи точки
вече можеш да взимаш от мен

аз
някъде там
в друго измерение
седмият конник на постпокалипсиса
превърта филма на бивше страдание

тревога!

не задавай повече въпроси
и аз няма да чувам повече
онези разговори
ще живея сега
утре ще сме различни


13. 12.

-----------------------------------


х х х

Знаеш ли какво
какво става?
Тази вечер ти
пишеш стихове,
които утре ще
нарека свои,
защото ти ще си забравила.


-----------------------------------

x x x

когато съм била
малка
не съм давала на
нашите
да излизат
а всъщност аз
исках
да излизам с тях

----------------------------


статуси

аз съм хардкор
супер много корав
с татуси
имам съвсем истински мускули
но
понякога плача
на facebook статуси

БЕЗПРИЗОРНИТЕ В НЕДЕЛЯ: Иван Шентов

058. ужас и болка
скверност и неприличие

Betrachtung

Накъде отива този мъж?!
Обувка, тетрадка, молив, четка за зъби – ръбести или похотливо овални парчета битие, което очите поглъщат като омекнал залък действителност. Стените се огъват в знак на съгласие – да, ти си дете завинаги; да, ти никога няма да се събудиш; да, ти трябва да откъснеш баща си;

Тумор. Тумор. Тумор. Тумор.
С-ъ-з-е-р-ц-а-н-и-е.
Поглед.
Взиране.
Елемент.
Сляп. Слепец. Ослепяване.

Квадратните ти, черни, ъглести, четвъртити, ръбати, дразнещи думи.
Съзерцание.
Оголваме съдържанието на личните си чекмеджета в служба на Голямата Чиста Цел. От голотата ни е срам. Гънките, тлъстините, извивките, стриите, фонтаните кожа, ландшафтът от плът, горичките косми.

Срам. Срам ме е. Срамувам се. Съзерцание.

Ах, ти, квадратни човече! Я се фраскай, квадратни човече! Каква е ползата от чувствата? Това е тъпо. Мисля да се прибирам. Мисля да не мисля, защото... каква е ползата

от кредитните карти
от многото време, в което не правим нищо
от безкайният парад
от адвокати и социални работници

Система. Система. Система.
Митологема.
Схема. Дилема.
Други думи с „р”.
Путка, птиче, парник, пънк.
Пикасо, Пшенковски, Петров, Плат.
Ние вярваме в себе си, ние вярваме, вярваме в себе си.
Накъде отива тази жена?!
Жена, момиче, женско, желание, жегва ме, жаля по нея, жестикулиране, жестокост, жена, женствена, живот.
Тумор. Тумор.
Взиране.
Съзерцание. Състрадание.
Заучена апатия.

Ние водим обречена битка в себе си, ние – истински, съдени, мразени, плачещи; ние вървим в коловози, а коловозите са лабиринти от трудности, сплетени ловко като артерии.

Климт, Кафка, Корнъл, Кокошка, Кант.
Корона.
Колос.

Доколко е разумно, здраво и реалистично да се отработи всеки гняв?
На нашата географска ширина гневът ни към самите себе си ни движи през болката. От гняв нямаме време да се натъжим като хората.

Льомер, Рембо, Перюшо.
Стотици стоици. Биографи. Французи – фанатици.

Да започнем нещо ново, прекрасно, значимо, в което да вярваме, влагаме, виждаме. Взрив.
Свещена война. Вино и свещи. Свирепо. Скверно. Свастика. Свирка.

Не подминавай моите въпроси, идеи и мнения. Не ме пропускай, не ме прави никой и ничий, нищожен, неважен, невзрачен, невидим.

Невинен. Нескрит.
Не.
Нестинарка нещо носи, нежна, нервна, непостижима, нереалистична, не-от-този-свят.
Нежна.
Нещо. Копнеж.

Ти трябва да откъснеш баща си! Да повярваш в друг сън. Да поискаш да не се събуждаш от този сън.
Вече.
Вечер.
Венера.
Вечност.

Накъде отива този свят?!
Светъл, светещ, свой, свещ, светлина, свирепа.
Сфинктер. Сфинкс. Сфумато.
Голямата Чиста Цел.

Накъдето и да се обърнеш ще видиш болката.
Анархия, антидот, анус, антипод, Анселм Кентърбърийски, Анистън, аншоа.

Ние бавно потъваме в себе си. Ние чистим пласт по пласт своята опаковка и светът замлъква пред тази гледка.

Болка – залез.
Утро – смърт.
Тумор.

Всички сме тичащи, плачещи: напред – назад, опитващи.
Ние сме тези звезди.
Истински.
Родени от съзерцание.

ч е т е н е

Четене в края на есента с участието на
Стефан Иванов,
Калин Терзийски,
Иван Ланджев,
Мирослав Христов,
Иван Димитров,
Иван Шентов
и други добри хора.

· 17 ноември · сряда ·
· Greenhouse Effect ·
· 6ти септември 22 ·
· 20:00 ·