Monday, November 28, 2005

убит тимур

убит тимур.
преди три седмици, нападнат в гръб, убит с пет удара с нож в тила. умрял от загуба на кръв. рано ли е било да се прости с единственото, което имал да губи в този огънат свят- не знам.
няма да простим...
няма да забравим...
и така...

начало: стари неща

28. бюро - седемнадесет нужди
@ 25.03.2005 18:33

прашно кофти саундтрак радио култивиране на комуникативните способности народ се мотае дестинираме се в кръговрата на информация и изкривени карфици цял вял ден се подмотквам и тракам мисля че ме следят вписват ме в някакви листове но утре ме ъъъъ няма

291. off topic
@ 25.03.2005 18:20
музика: редакцията
място: инфо радио помия

турбо бездействие
криминални разговори
политически наблюдател в график
не съм я пипал от понеделник в калъфа е
тотал траш
влез/ регистрация/ мили приказки
разрушително
изгубих равновеси и пресъхнах зверски на път за тук :::имам нужда от някаква субстанция, нещо по иначе
може и по-така
изпих си хапчето, след 45 минути крилата порастват и затварям страницата.
до скоро

562. първи клaс
@ 16.05.2005 12:05
музика: инфо радио и тракане на клавиатури
място: не исках да се събуждам

това е пак се върнах в първи клас лека полека верен на себе си не изневерих но ми обърнаха гръб липса на чуваемост повече от месец а за всичко си има причина е не е хубаво когато ти е зад гърба но не се сърдя защото не мога нямам пари да се усмихвам вече заменен съм със задоволително чувствително оезаемо по-оферта от типа на който е най-лесно да разчиташ-на себе си плаках плаках изплаках си телесните течности и нямам вече за какво да се боря имах две неща които ме държаха едното се хвана под ръка със своята дългокоса детска мечта и сега култура и изкуство се разхождат ръка за ръка по места където аз нямам място другото което имам го нямам защото си вложих парите в мечти е тайна сега съм сам да тайна ти остана такава а аз съм глупав естествено виновен сам всеки си тика но ти май си тикала без мен а на мен си ми прилагала огледало т.е. ти го правиш и понеже нещо не се връзва трябва да приспим приспим приспим и аз бях виновен и виновен и съжалявах смених се целия но не е имало защо защотото той е бил той е оферта партия чудо на чудесата а ти ми каза гавра гавриш ебаваш и аз приех и си теглих една майна не бях прав не исках да те загубя но не знаех че не те губя а ти си изтрила с гумичка не се сърдя повтарям но защо на глупак да не мислиш че съм сляп а ти казваше да не мислиш че съм сляпа а аз тогава бях а сега просто съм сам ти нямаш време да се тормозиш с мен програмата е пълна с ново новото новият истинският защо ми говореше ти ще се оправиш все едно ще скърбиш за мен ти скърбиш за себе си а мен ме нямаше аз бях виновен признавам но как да съчувстваш на лед когато ти и тогава с него си се успокоявала
ще се видим и ще поговорим
само не прави на по безполезен отколкото съм
никога не каза какво съм за теб
спомняш ли си добри моменти?
или си изтрила всичко в името на оцеляването
истина ли е че освен за себе си най-много сълзи си откъснала за мен?
или и това е било прелюдия към новото...прах в очите...плаках след тролея и другите две седмици
а аз знаех отпреди
и чаках да кажеш
но причината беше друга с/д теб

749. 5
@ 08.07.2005 17:56
музика: info радио, новини на 15 минути
място: ред. 1) Небрежно, неизбежно си търкалям черните кецове по улицата и си мисля, че за последите двайсет години не ми е било по-интересно какво ще се случи с живота ми оттук нататък. Ето, всичко се завъря на еди-колко-си градуса и някои неща са окей, други ме стягат от ляво, а тези, третите-въобще нямам време да им обърна внимание. Много копане, много нещо. И за наркотици няма време. По цял ден си “качвам” мислите в някакъв въображаен склад и ги оставям да ферментират. В следващия момент откривам, че просто си търкалям черните кецове по улицата и нищо. От мислите ми нищо не става. Действията ми са едни такива, протоколни, смотани. За пръв път вместо да си режа косата я оставям да си прави каквото си иска. Все пак видя доста за тези няколко месеца. Нека види още. Друг съм, никак не съм свикнал, завивам наляво по Аксаков, вместо към София-прес и си взимам бира от мазето. Има време. Много, ама много мразя да бързам.
Новите хора, новите случки, новите ангажименти, перспективи, картинки, звуци, няма ги. В стаята ми е прашно, смотани чорапи на кълбо (чисти, ама са скъсани), китари навсякъде, имам повече, отколкото ползвам, но ги обичам и разглобени. Всичко е на мястото си, защото си няма място. Абе глупост. Нямам време да бъда там и само си го представям. Като забогатея, хахаха, ще си взема една малка малка стаичка и ще се правя на писател. Пак ще е гъчкана с китари. Така или иначе аз друго мое си нямам. Събирам ги безпризорни и ги обгрижвам, не че не ги подмятам наоколо. Като приятелите ми, дето ги няма.

1068. my friend goo
@ 20.09.2005 12:19
музика: goo deluxe
място: avantgarde

няколко пъти днес опитвам да постна някои неща на различни места. все дълбокомислени граждански позиции. и все нещо бъгвам системата и губя съобщението.
днес не ми е ден за писане.
порасвам.

1110.
@ 30.09.2005 16:44

въжето се затяга.
ще избухна.