to my Anguish Paroxysm
Като бримка в твоя
фин нов чорап,
като да прокарам ръката си
по нежното рамо;
Ръката ти пази това трепване
понякога
сутрин,
след като били сме в едно
и сама ти ставаш част от ехото в мойта глава.
Пеперуда в стомаха:
пази своето име.
Гънка в нежносивото в мойта глава
пази своето име.
Церемония- елемент съвършенство:
знаеш моето име.
Тишина в моята сутрин:
знаеш моето име.
Разделени: грешно, умишлено,
рафиниран терор- ''родителска обич'',
през хиляда стени- страх и отричане
на нашите силно несбъднати собствени грешки.
Никой
не вярва,
никой
не иска
да вярва в това,
в нашия малък, неспиращ вървеж.
Нищо не струва всяка
от нашите мънички
крачки,
с които катерим планини със сърца
целите в скръб и във скреж.
Няма да спра.
Насън пак те търся.
Копнеж.
13.12.2009 г.
