рикошет

държавата е рак
а хората са чума
народът - гнилоч
войната - плака
по беззъбото чене
на този жалък свят

думите са малки
глупави и жалки
бял шум
брътвеж на луд
вселенска мастурбация

и от екрана плисва
клисавата сперма
на глутницата
силни на деня

право във очите
и лицата
на празни малки хора
с атрофирали сърца

зад граници
удобни паравани
забрани и бодлива тел
ушатите пионки
целят въздуха

и рикоширал
в топките на бога
куршум пронизва
в празната глава
общественото мнение

застрелват мен и теб
надеждата за всичко
мама татко
нашите деца

светът е мъртъв
но най-мъртва е
българия

16 октомври 2015

***

от смъртта и смрадта на сезоните
се ражда промяната в мен
сега календарът ме лъже
будя се седем години назад
и повръщам

всички мостове - прилежно изтлели
кръст на малките разходки до долу
само лъжите - навярно забравени
пак отекват в черни тунели

напускам тези окови
като мъчително раждане
животът е агонизираща майка
на триста недоразумения

момчето-врабче отдавна е мъртво
но част от сърцето му
си остана на ъгъла