Добре ми го каза бившата ми, някой ден ще стане тоталната лудница, по зле и от Бъроуз, и от филмите. Трудно можеш да и противоречиш, а аз съм тактик по рождение, в смисъл че съм тактичен. Иначе по тактиките хич ме няма, все не отговарят на реалната стратегическа ситуация. Не съм много войн. По скоро съм бунтовник. От тези, мишкуващите. Бунтувам си се сам срещу себе си и като победя (или загубя?) претеглям резултатите, плюсовете и минусите, хляба и сиренето, тревата и хартийката. Леки са. И аз съм лек, а толкова ми тежи. Тежи ми, че това и онова, че и второто и третото понякога са ми толкова чужди, че искам да се обадя на Стефока, той има полезни връзки, и да звъннеме и да им еба майката на тия 12 лева и на страха от оковите. Раз- трас, сладкото търсене на комплект и лимон и айде-е-е. Адреналина ми се вдига толкова, че за момент се чудя трябва ли изобщо да се харча, но пък от друга страна мозъчни клетки умират, за какво да не омекна поне. Пеко е пич, ама е селянин. От Разград. Или Разлог? Няма лошо. Пичката му също е от там, хубава, слаба, тъмна коса, светли очи. За наркоманка има някакви цици, обаче сега точно сме се направили и хем ми се иска да и ги хвана в шепичка, хем мога и да си седя и просто да ги държа и галя ей така, с очи. За момент ми се иска да и кажа, че ще я обичам вечно и да го заебе тоя селянин, и без това само химия се върти около него, после се сещам, че му е градска и сигурно има някаква спешъл реакция, флуиди, химия, ала бала. Слушаме Ленинград, а на мен ми се слуша Нико. С Лу Рийд. Той е друсар (абе умрял ли е тоя или още движи?) и ги разбира нещата, хубави текстове, особено онова, тематичното парче от два акорда, казал ги е нещата, обяснил ги е. Добре ми е, обаче ония вадят още и чертаят. Абе, ваш’та мамка, сега вместо да оставим за утре... айде-е-е! Така ме удря, че целия световен ред да се срине- през кура ми е. Уличен боклук плепва по космите на носа ми- излезли сме?! Тоя Пеко има едно раздрънкано кабрио (Пеко съм, с кабриото, ‘ай се видим за двайсе кафяво). А? Вече сме били стигнали в Хаджи. Мисълта ми е 10 км./ч. – сметай! Тези нещо, заплата ли са взели к’во ли (и тримата не бачкат), остава да е Нова година. Заглеждам се, пичката е по къси ръкави, пак се сещам за изпъкналите и гърди и кокалестото тяло. Демек, значи е лято. Напушва ме смях- човек с мойта специалност, пък мисли за цици. Also called- секс. К’ъв секс, бате, за последен път съм чукал преди година, когато имах пари и то не, че съм плащал, по скоро тя ми (се от)плащаше за това, че имам пари и черпя. Цигари шоколади, денонощни магазини, бе тия рап лекенца мама им деба, разбират някои неща. Пеко и Стефко слизат за среща с малолетния агент, който ги придърпва към некъв вход. Ебаси соц-блокчетата ти казвам. Докато блея и гледам да не запаля с фаса сплъстения от мръсно и пръдня “салон” на кабриото, оная, разградската пичка се обръща и ме целува. Изумявам. Тя ми вика, няма страшно, Пеко и аз сме само.. нали се сещаш, заради кафявото. Удрям го нещо на мъжка солидарност, всъщност не ми се занимава с нея. Ама от друга страна... Има хубаво, хубаво лице. Направо да си пуснем “Goo” и да запрашим някъде по магистралите. I stole my dealer’s girlfriend, it was all whirlwind, heat and flash. Within a week we killed some 20’s and hit the road. Ама тука не е Америка, шепне нек’ъв издайнически вътрешен глас. Ебал съм го.
Защо ги вадиш тия работи сега! Милата, влюбено чертае по таблото и хич не и дреме, хванала я е някаква еуфория. Страшно бело, ше те дигне да можем да изкараме до утре по улиците. Не че искам, ама дърпам за световно. Кво ти бело, това е котка! Опа-а... За секунди се отдръпвам на двайсе километра и от София и от целия насран интериор в колата. Ауууу, пищи малката. Тоя Пеко е зареден с видове фармацевтика до ушите бе, а тая объркала пакета. Ужжс, ужжжс, фъфли мацката и разсипва сгънати хартийки под седалките. Пресягам се на каданс и си взимам една, човек трябва да се зарежда на промоция, останалите и подавам с два охлюва в час. Дано съм избрал правилната. Мацката се е сгънала на шест и гъгне нещо. Бе да не изпушиш ма, казвам, обаче гласа ми се едно е в Перник, няк’во, не е мой, далечен ми е. Бия и един шамар, пак в каданс.
В този момент виждам мъглив пагонест силует- е сега си еба майката!!! Аз и тя, тугедър форевър, и ушев пъпли към кабриото, тъпкано с разни неща. Бе, @*#, как се насадих! Отваря вратата, ше припадна, от кафявото, от кета, от стреса....иззад ченгето изпълзяват Пеко, Стефко и ситния дилър. Набутват се без приказки в колата, дебелата кука направо ми чупи краката, така се бута. Вади некви бумаги, а аз нищо не разбирам. Като Пеко му разчертава малко се успокоявам. Агент! Става ми леко, почти ме е пуснало от нерви. Набивам и аз, ще ми падне носа от зор! Няма време за инструментариум. Ъгх! Материалът бил на Ушев, а Ушев бил шеф на ситния и френд на Пеко. Бе що не си ебете... мацката вече лети. Дърдори к'во ли не със скоростта на МиГ 29-ка. Аз тия ги знам, щото по едно време бях военен репортер. Ченгето е загряло карбуратора вече, щото плямпа като тийнейджър след първа писта. Аз това, аз онова. По едно време се гътва назад, и ме наплюва, пичката пищи. Опа-а! Суматоха. Барам го вълнясалия милиционерски врат- кур пулс! Ха ха! Отварям вратата, бутам го като чувал навънка, главата му тупва глухо на асфалта, Пеко вече е запалил и потегля с мръсна газ. Ебаси филма!
