The Passenger (пост и антисоциално)

Запечатан момент, миг през полуотворения прозорец на редакцията. Топъл дъжд и други естрадни трепети. Вчера- БГ филми и сдържани сълзи по повод преходността на човешкия живот. В семейна обстановка. Вечерта пак се измъкнах и се понатаралянках след репетиция. Все едно да си припомня, че съм аз. Обаче през деня- добро момче (мързи ме да гледам, ям, пуша и пак в леглото). Прочетох "Приключенията на Фильо и Макензен", яка историйка обаче авторката, Свобода, си е била яко притисната. Не си мислех такива неща когато четях тимуровски истории в 3-ти клас. Че няма свобода. Ами нямало е. Както и сега.
Довечера- 1001 задачки, да търся пари назаем, да давам пари за билети до Солун, филми за скан на Радо [май се отлага], нощни на изкуствено с Маргарита, която ще си разхожда лачените ботуши на гигантска платформа. Секс, облечен в кожа. Дали е трудно да фокусираш в тъмното с ерекция?
Планове да "се седна на трибуквието" за един текст- трябва да проявя инициатива. Текстът- пак за секс, 'ми трябва си! [ама май пак се отлага,...]
Градът се е натъжил. Трябва да си оформя файловете с новини за деня, за които отговарям, и да отида до успоредната улица да подишам с мокрите тротоари и една ръчно свита цигара. От тях ме боли корема, но е сладко.
Чудя се дали по времето, когато бях сладкар съм разбирал истински значението на думата "сладко".
Разходка на въздух до алейката. До алейката има един строеж. Баби минават, охкат, ахкат възмутени и огорчени. Протестират срещу глобализацията в лицето на растящия и нестареещ град. Срещам Кръстника, който се прибира след агенционна журналистика. Съсипан е, рокендрола снощи му е бил аграрен, нашенски. Скарали се с охраната и т.н. Същите неща again & again.
От "мило дневниче" до $ 300 000 book deal! Това е темата, по която искам да изсера някакъв искрено ърбън текст стил ТВ сериал. Завършвам си незапочнатата мисъл, Publish post и Close all Tabs, да не се разсейвам.
Blogspot ме гаври днес.