prayer to god

To the one true God above:
here is my prayer -
not the first you've heard, but the first I wrote.
(not the first, but the others were a long time ago).
There are two people here, and I want you to kill them.
Her - she can go quietly, by disease or a blow
to the base of her neck,
where her necklaces close,
where her garments come together,
where I used to lay my face...
That's where you oughta kill her,
in that particular place.
Him - just fucking kill him, I don't care if it hurts.
Yes I do, I want it to,
fucking kill him but first
make him cry like a woman,
(no particular woman),
let him hold out, hold back
(someone or other might come and fucking kill him).
Fucking kill him.
Kill him already, kill him.
Fucking kill him, fucking kill him,
Kill him already, kill him,
Just fucking kill him!

Мило дневниче,

ще ти накъсам страниците, ще ти раздера кориците, ще те запаля и ще те разхвърлям из стаята. Когато бях малък, много по-малък, пристъпвах към теб с емоция, равна само на тръпката от китарата. Ти ми пазеше мислите и идеите, а тя ми даваше да говоря на стените в стаята. Не те убивам защото те мразя-не! Просто малкото момче умря. Аз се намъкнах в тялото му и го мъчих. Боядисах му косата, после я отрязах. Завлякох го в стерилна стая и позволих да го татуират с преждевременна мъдрост. После му сложих обица на ухото- за да помни. Понеже имаше много за помнене му сложих още много обици. Някои от тези спомени-истини болят. Боляха и дупките по тялото. Раните, които сам си правих. Тялото се научи да понася удари, да удря, да напада, да се защитава, да бяга и да се крие. По последните няколко точки, разбира се, има още какво да учи. После тренирахме емоции. Научих устата да говори така, че да боли. Принудих ушите да чуят неща, които карат очите да плачат. Накарах краката да отидат там, където има и болка, и красота. Ръцете сами посегнаха към забранените плодове. Сега ти, мило дневниче, седиш тук, потънало в прах и караш този изрод, в който се превърнах, да плаче като малко дете. Момчето може да умре, а ти да останеш. Но искаш ли някой да чете за момчето, което е било малко и уплашено? Те ще използват теб, мило дневниче, както използваха мен.

_

Екран- безредие.
Витрина- истина.
Аз ходя в себе си,
начало: улица.
Вървиш, и всичко си -
неща, които ти ...
Аз виждам все зад мен,
и...губя образи.
Без път и дом кретен
ти праща поздрави.

малки пързалки, etc.

мда, сетих се пак за това място от foxe и даже наспамих една-две теми. беше много вълнуващо и може би все още някакви хора се вълнуват като пишат там. ако си много наблюдателен може би си забелязал, че първия пост тук са ми последните постове там. да, ние и мястото приключихме, магията свърши тихо и сега само воаьорствам от време на време. ето, вчера прочетох кълбето, защото така и така я чета. но освен някой, който мога да визуализирам, нямам други интереси, нямам нерви и желание да търся автора, който ще ме напълни. даже не съм сигурен искам ли да се 'пълня' с думите на някой at all. не, че няма тръпка, но нямам тaзи energy wave за търсене на новото. забелязах, че ми е трудно да обмислям дори само моите си идеи. затова, мерси-знам, че има много за виждане и чуване, но сега е време за soul rehab.
началото на седмицата ми е меко казано тъпо, определено. нормалният спад след малко въздух. не съм ти разказал? окей. prirucnik janga trovaca, wickeda и една малка пързалка, която ме гледаше настойчиво са ми сюжетния център, около който лавират мастика, наркотици и къщата на краси ченгето, в която се завличат малките пързалки. на сутринта - my head was dizzy, видях се да седя в легло с масур в ръка и мислите ми да прескачат...мануела...моника...михаела...е-ех, бегбеде и буковски и булгаков, да го ти го ***** на майка ти!!!
най-вероятният вариант е калина, даже ще си го запиша, защото е много смешно. другото смешно е, че започна да ми харесва ей така да не съм затормозен от определен набор задръжки в главата.
другите бонуси са макропръстени на М42-много отиват на К-хилядарката + хелиос 44, дърт ленинград 4 в незнайно-дали-работещо състояние. четох много соц книги, най-добрата от които 'съвременната българска девойка'-шаш и panic.
не можахме да отлепим в неделя и никола сготви пиле и картофи на фурна + домашна ракия, цигари 'лодка' и бири. (браво никола!) на сутринта drive like се събуди, изтропа се на долния етаж, изпуши цигара каше и дръпна към стопа. при циганската махала с причудливото заглавие 'чепраза' (дано не се бъркам) ми спря една корсичка със софийска регистрация. пилотът иван успя да ми обясни сделката на 'осиновения циганин костов' за балкан, пилотите, гад зееви, социализма и другарството между хората, което никога няма да бъде възстановено в тази god forgotten кочина, която е страната в момента. пилотът иван си купи буркан мед от с. гинци, което беше свежо. искаше ми се да пусне малко музика и да трае до софия, но той искаше да ми говори за соц-а и бга балкан повече от всичко. в крайна сметка реших, че е забавен събеседник (в комбинация с директния стоп, който ме уреждаше идеално за да се домъкна навреме в редакцията. определено фен на изразяването в монолог. уви, аз съм твърде добре трениран слушател. инфото и образът следва да се появят все някъде.
блог-гаджето на ким явно не е отвърнало на чувствата й и тя е Del поста. лицето от снимката се издирва, не пише и в своето си пространство. чакаме продължение, тигри!!!
btw - до проекто инженера: снощи в просъница получих 'съобщението'. имай предвид, че съм го прочел и чакам инструкции на Я.
лек ден!

вторник

2222222222222222222222222222222222222222
2222222222222222222222222222222222
2222222222222222222222222222222
22222222222222222222222222222
2222222222222222222222222222
222222222222222222222222222
22222222222222222222222222
22222222222222222222222222
222222222222222222222222222
22222222222222222222222222
2222222222222222222222222
222222222222222222222222
22222222222222222222222
2222222222222222222222
222222222222222222222222222
222222222222222222222222222
222222222222222222222222222
2222222222222222222222222222
22222222222222222222222222222
222222222222222222222222222222
22222222222222222222222222222222222222
22222222222222222222222222222222222222
22222222222222222222222222222222222222
2222222222222222222222222222222222222
22222222222222222222222222222222222
22222222222222222222222222222222222
2222222222222222222222222222222222
2222222222222222222222222222222222