сънувах как се опитвам да се интоксикирам по разнообразни начини и на необичайни места, обстановката е ърбънхардкор, резултатът повече от незадоволителен. в общи линии повтаря импринта от задгранични преживявания, прибирах се с лека глава в петък и стрелбище беше атина. въпреки притеснението ми, че съм се 'пуснал' по плоскостта, сънят преминава в необичайна среща със стара тайна на една софийска спирка. отърсвам се от съня с email:
сънувах, че съм на спирката на Орлов мост и те виждам как слизаш от един автобус, ти започваш да тичаш към мен, аз започвам да тичам към теб, но се разминаваме. аз (озадачен) се обръщам назад и те виждам как ти също гледаш към мен и се усмихваш много щастливо.
добре ли си?
(не съм й писал откакто ме хвана да й навлизам в личното пространство. все някога трябва да призная, че има любов толкова дълготрайна след края, че дори аз се изненадвам...)дълготрайна? да, това казах...
1 comment:
Има и още как! Но ти пожелавам да намериш такава ... без край.
Post a Comment