Старият Бил Лий беше прав

-
Тази вечер е кадифена, изтръпнала.
Равносметка с тъга пред машината-
Да оценим с помощта на Големите
щетите от капките истина:
сам си пред белия лист,
чисто нов документ в Интерзоната-
един доклад за играта със лошите,
сутрин- силно кафе без ‘обичам я’.
Този тайнствен пакет е от Дявола,
но ти все пак чакаш на ъгъла.
Ти просто заставаш на ъгъла:
вече май си автоматичен.
Уилям Лий беше прав-
Човекът е като любовник.
Чакаш го
и му казваш ‘мерси, братле’,
все едно ще живеете вечно.
Старият Бил беше мъдър
и даже записа плоча с Кобейн.
После и двамата тръгнаха,
но мистър Лий беше стар и последен.
Когато ти свършат цигарите
ти се иска да не беше забравял,
но тази нощ е очакване
и ти просто няма как да избягаш.
Искаш да вдишаш соленото,
да си припомниш есента на Поморие,
но после се будиш пораснал.
Ръгбистът с бас глас ти припомняше:
там горе зад тежките навеси
ти, момче, дойде при мен истински
преди осем или девет години.
Старият Бил беше прав,
че не знаеш накъде ще се отидеш.
Наляво-надясно от себе си
превърташ се някъде с времето
и се готвиш за шоу утре вечер
когато нападаш със своите...
-
21 март 2007