_

-

Повярвай ми, не беше нарочно...
заредих се като малък R2 D2
на ъгъла -
един самоходен мизантроп.
Само че моят глас беше истински.

Видях я, а тя както винаги – хубава.
Да не повярваш, че играе в системата.
Косата й беше секси и вързана,
в устата - блаженство за няколко.

После аз продължих накъм тайнството.
Вече така май наричам изкуството.
А единадесет бели артикула
ми напомнят, че копнея нормалност.

-

9 април 2007 г.