Sunday, July 22, 2007

празен

тези тежки, отчаяни вечери
бавно се нижат една след една.
аз мълча и мълча срещу сянката
в споделена със теб самота.

вечер тъгата ме хваща за гърлото.
аз хриптя във протест след това.
любовта ми със гръб се обърнала
загледана другаде мълчи ми и тя.

празен съм като шум меджу станциите-
мръснобяло поле вътре в мойта глава.
тъжните вечери, болката, лятото...
част от мен си отива сега.

4 comments:

Hristo Lichev said...

ехаа, изнизна и ти една класическа ритмика :)

qb said...

ритъма думите чувствата най красивите най!

Countess Brokola said...

малка значка за братовчед поет

Louie said...

Почнала съм редовно да те чета и все повече ме радваш ;)