интермедия

видях през милиони слънца.
нереално...
вече май си говорим така?!

към себе си:
виж това лице в огледалото...
изглежда...
изглежда на мен тя ми липсва,
и явно аз я обичам,
но същата тя е милион и половина години наляво
и не,
същата тя не ме желае-
поетично настроен наивник,
(вече) ех- заместител
на wifebeater тип в потник,
(който дълбоко не познавам)
душеприказчик
(любезен)
със срок на годност,
глътка кво-да-е
преди генерално отплуване към себе си,
и всичко това е в промоция,
моите чувства
на половин цена;
не струва!

кулминация?:
тази вечер аз съм на своята сцена,
тя, разбира се, няма да е на първа линия.
ще се раздам на същите трийсет, които са всеки път,
ще падам и ставам по сцената,
мокър,
няма да мисля,
и това е добро!

моята чаша, нарочно обърната,
казала 'още три месеца агония'.
от известно време моите клетки за болни
и това трябва да значи, че пак ще се видим на ъгъла.
давай напред, копеле
напред!
от shot до shot, през мимолетни kick-ове.

заключение:
в моята песен се пее 'нея я няма'.
и тази година за мен няма принцеси.