1. Коледа
Лоша Коледа с две шепи причини в ръка;
Моля Те, отиди си и не се връщай.
Никога. Никога!
Зла година!
Вече те няма...
Старото клетъчно уравнение- добър вечер- болестта.
Болестта на Бул Лий всяка рано сутрин
И пред Нея.
Както в Истанбул,
не мога да повярвам в това.
Ти отхапа от мен,
и аз от теб след това.
Сутринта.
Забравям за теб и пак съм горе,
там където се разделихме.
Утре и по-утре за мен има нови дни,
много боли
и изтръпвам,
но Ти, Ти...
Ела пак когато бях сам.
Накъде ме водиш?
Моите мисли са кламери,
камъни,
на върха на наточена острост, и страх,
сняг.
Думи с К,
за които плащам с Кръвта си.
...
и Щастие...
2. Сутринта
През всеки електрически косъм по моето тяло
изтича енергия, жива змия.
Моменти на паника, от кафяво до бяло.
Моменти на върха на тънка игла-
със нея зашиваме дните си заедно,
вървим през града двама ръка във ръка
и всичко се случва просто така междувременно
между момчето, момента и пак сутринта.
_________
2 comments:
забоди я тази игла най сетне:)))
харесва ми да те чета отново :)
Post a Comment