basstard

. . .

обветрени лица
обезверени очи
през парещи капки
уплашено гледат
. . .

напред
в себе си

8:30

хладните сутрини
в моята стая,
запотени прозорци,
по тях полепнал сън.

8:30-не е поезия
градско псевдо хайку.
мисли за утре.
сняг там навън.

моето момче излезе за цигари.
преди седем години, преди осем месеца, трийсет и два дни...
млъкни!
Бул Лий, млъкни и ти!
няма да се разправям дълго с теб!
не се познаваме добре...
тя, той... образ от приказки, долу по "Ракитин".
тя ми взе книгата, запази я за себе си,
след всички тези зимни вечери по спирките,
не се чукахме онази вечер,
там в кухнята на баба й
аз спах блажен сън.

моето минало ми тежи като камък.
това не е оправдание нито опровержение.
пияната ми от вино душа
не е коледна елха.
отсечена.

в редакцията на поредния вестник
аз нямам бъдеще.
страх ме е от всичко,
внезапно нещата промениха своите форми;
аз бях щастливо момче,
малко лудо.
пънк, секс, малко глупости -
всичко във ред,
а и мацките връзваха, някак си.

сега... О! сега
айде стига

ти си виждал много тъжни
по различен повод
лица.
едно от тях трябва да съм аз.

аз.
мраз.

какво иска този малък,
недоизграден,
многообещаващ
малък
задник?

вечен кик и място в Залата на Славата.

не е трудно,
не е лошо,
не е срамно.

но всичко по този път е препятствие.

аз стоя сред души
сред Вселена от болка
убийствено
сам.

тъжно вино
вместо кръв вътре във вените
нямам мисли
освен теб и пустинята
нямам ярост
накъде да тръгна сега
нямам памет
след тази дупка
ремисия