Sunday, January 06, 2008

моето момче излезе за цигари.
преди седем години, преди осем месеца, трийсет и два дни...
млъкни!
Бул Лий, млъкни и ти!
няма да се разправям дълго с теб!
не се познаваме добре...
тя, той... образ от приказки, долу по "Ракитин".
тя ми взе книгата, запази я за себе си,
след всички тези зимни вечери по спирките,
не се чукахме онази вечер,
там в кухнята на баба й
аз спах блажен сън.

моето минало ми тежи като камък.
това не е оправдание нито опровержение.
пияната ми от вино душа
не е коледна елха.
отсечена.

в редакцията на поредния вестник
аз нямам бъдеще.
страх ме е от всичко,
внезапно нещата промениха своите форми;
аз бях щастливо момче,
малко лудо.
пънк, секс, малко глупости -
всичко във ред,
а и мацките връзваха, някак си.

сега... О! сега
айде стига

ти си виждал много тъжни
по различен повод
лица.
едно от тях трябва да съм аз.

аз.
мраз.

какво иска този малък,
недоизграден,
многообещаващ
малък
задник?

вечен кик и място в Залата на Славата.

не е трудно,
не е лошо,
не е срамно.

но всичко по този път е препятствие.

аз стоя сред души
сред Вселена от болка
убийствено
сам.

3 comments:

Smiling said...

wow!

qb said...

много яки последните:) а моята пък мъртво пияна душа...:Р

Raina Vlaskovska said...

книгата е на рафта с другите,

там е преполовеното вино и лулите,
но следобедната светлина промени стаята