изключи ме от всичко,
изравни ме със земята,
аз идвам от долу и искам минута покой.
заглуших гласовете,
но не мога да спра тази
шибана
градска
картина:
чакам и той идва!
вече практически
вкусвам бъдещето
(леко метално и сладко)
тежест от триста и трийсет кг.
пада върху моята
глупава,
празна глава;
време ли е да се махна
завинаги?
No comments:
Post a Comment