Ремисия

I. Дните

Дните ми горят,
тихо стават на пепел
все по-далеч
и все по-наляво
от романтичното
"горят, а не тлеят"
вече остават
всички мои дни
от сутрин до вечер
от хапче до хапче
изстрадани.

Дните ми-пепел
от цигарите,
мрачен прозорец.
Все по-далеч
и все по-направо
по моя път
вървя и не вярвам,
и се моля
като автоматичен християнин
за ново утре,
но не чакам;
вървя,
но на сляпо
се доверявам
на околните сенки.
От среща до среща
с психиатъра,
рецепта с рецепта
се срещат в Аптеката,
и Вяра с Надежда,
изплакани.

27 септември 2008