Wednesday, April 29, 2009

тя, понякога

тя, понякога...
понякога тя...

понякога,
вместо да свири на флейта
тя гледа в пространството
свръхдистанцирано.
няма
за всичко човешко
около нея,
няма
за всичко, което сме ние,
няма тя вече
сълза-
ни една...

боли ме.
за нея...
и нея.

толкова сама е
понякога.

понякога тя...

19 април 2009

1 comment:

Hristo Lichev said...

..ей флейтите