Thursday, May 14, 2009

отплуване II

Дива, ...

... дадох ти най-тъпото изпращане
без да мога да спра
сълзите напиращи
съвсем накрая
спрях да ги крия
след това
вече нямаше защо

след това вече нямаше нищо:
замина си

в свръхдоза време
oтплуване

ще стоя на най-сухия бряг
и ще гледам
зад очите ми е
най-сухият бряг
без тебе

в свръхдоза време
отплуване

оставих при мен
най-тъжната тетрадка
стихове

нямаше нужда от нея.
нямаше нужда.

свръхдоза тъжно
отплуване...

14 май 2009

2 comments:

Anita said...

прочитам повече болка от обикновено...свръхдоза болка,когато любовта си отива,а ти...си безсилен да я спреш...

drive like there's no tomorrow said...

you know a thing or two 'bout pain, don't you?