няма тихи места
крада от времето
и тихо драскам
по ъглите тайно
паля цигара
тук не трябва
това и това и това
сам сред всички
без минута покой
търся мир
в празната стая
в коридора сред
другите скърцане
тези мънички мигове
и кратките откровения
ме смаляват и правят
съсвем друг от преди
променят ми мислите
променят ми думите
ставам непознат
ставам от сън
от тихите мъгли
вън през март
през прозореца
тихо се измъква
струйка от дим
чувам стъпки на много хора
сам в кухнята
зад стените са другите
дали се чувствам гузен
когато намирам сила
в това себично затваряне
аз чакам и чакам
и някой ден ще дойдат
феите на разсъмване
дотогава лепкав мрак
по коридорите пада
тежко като кафе
прави лепкави ъглите
прави кухи стаите
кара стените да се
приближават навътре
е дългото пътешествие
съвършената тишина
сънувам я имам я
когато сутрин се вдигна
и когато вечер спокойно
говоря съм силен
деветдесетте дни са
само началото виж ме
най дългият път
вътре в мен е част
от вселената чисто е
и в небето тежат
оловните облаци
пред мен се изнизаха
двайсет съдби
и с някои от тях
ставам близък наистина
взимам и отхвърлям
и вечер заспивам така
както не съм от години
бързите дни бавните дни
чистите дни солените
болни сълзи и усмивки
застават зад мен
и ме пазят
смален между две планини
аз се раждам
по шестнадесет часа
на ден
и
очаквам
23.03.
No comments:
Post a Comment