Това е.
Скорост,
празна магистрала.
Зов за сън
на предната седалка...
Теб те няма:
смърт.
Без теб:
безкрайна паника. Сега.
Заплюй света пред себе си,
единствена реакция-
спасение-
директно във системата
ще вкарам кръв
и после- нищо.
Със 130 км/ч
към своята стена...
Не вярвам
вече във това.
Поглъща те
студената земя.
Без сили
аз ще продължа-
ще стана мъртъв
като теб. Сега.
И без да мога
да те преживея
ще вкарам смърт и кръв
навътре.
Пустата земя
засъхва.
И този гроб
там
до голямата река
е ничий.
Ничий съм и аз.
Без теб е мръсно.
Празнота.
Вдигни ръце от мен!
Вдигни ръце от мен, тъга.
Поемам пак
по празен път
назад.
02.02.
No comments:
Post a Comment