Тъжна диагноза."
С. Плат
бях малък
трябва да съм бил много малък
пусках малки лодчици
надолу по белия лист
и мечтаех
да стана голям и велик
мечтаех да стана голям
да съм мъртъв
икона със студени страни
аз бях малък
и наистина исках това
а сега
четвърт век ме
притиска отгоре
и пак ставам малък
затварям очи
от очите ми идват
светкавици
пускам лодчици
в белия лист
и се моля с дъжда
за опрощение
на малките мисли
белязали малък живот
моите лодчици
мънички бяха
едни непорасли
парчета живот
надолу в реката
адски много от тях
просто потънаха
аз още нося вината
за тях
когато бях малък-
трябва да съм бил
страшно малък
моите думички
пак бяха кламери
правех колекции
жълти листа
събирах минутите
есен
сякаш е моя последна
бях толкова искрен
колкото могат да бъдат
децата
бях толкова чист
че понякога ставаше
гадно
от всичките мисли
че изобщо си мисля
за края
нямаше нищо случайно
когато бях малък
нямаше нищо
случайно пораснах
внезапно
в същия този момент
вече бях мъртъв
такъв съм до днес
нямам претенции
защото бях малък
до днес ме преследват моите хартиени лодки
малките стихове
болните рани
които разчоплям
до днес
ме преследват
тихите тъжни желания
импулса за липса
за край
импулса за нямане
аз често сънувах
наяве
че всичко е сън
твърде страдах
че никога никак
просто съвсем
не се сепвах от сън
този сън е безкраен
и освен това
бях малък-
изглежда съм бил
твърде малък
за тези неща
те стават големи
обемни
и други
те се променят
те ме поглъщат
с всяка година живот
в този сън
всичко е толкова истинско
искам да спре
гузно мечтая
виновен признах
че отново се случва това
защото съм малък
да те държа за ръката
за мен беше нещо голямо
беше свръхтежко
болно и срамно
бях твърде малък
за двигателен апарат
на нещата
безвъзвратно пораснах
трябваше всичко да дам
дадох се
останаха лодките
и всяка от тях беше желание
твърде тежко
за крехката плът
на хартията
затова те потъваха
мъртвородени
моите бедни деца
бяха
мъртви!
06.05
1 comment:
in love w/ the End.
необятно силно.
Post a Comment