тези мисли
са странната крива
в един сложен бял
апарат
на леглото на болен
бърз пулс
и забавено дишане
извън непоносимо
острата светлина
болезнена като мигрена
и нейното черно значение
е безкрайно загубено
виж в очите й
двойницата й-
болката
считай че
знаеш
те идват пак
в класически развой назад
тя влиза в стаята
с дълги стъпки
под псевдоним
дата на раждане
физически данни
между волята и импулса
с особена слабост
към минали събития
свършили филми
стари рани
връзки
които те стягат през шията
в белите коридори
от три до пет
влиза в банята
черна и рошава
невиждаща
теменужена
подслон
поприще
кауза
осветен вход на бална зала
тихи хора
по блестящия паваж
от напуканата кожа
на удобните обувки
тръгва път
през малкото кръстовище
човека чака мен
ще взема
силно своето
което твърде много ми принадлежи
ще запаля
дишам
тежко
след припадъка
съм вързан гол
на бялото легло
под ослепително
остра светлина
болезнена като раждане
в стъклена кутия
страх
от вечна липса
дегизирана като живот
считай че
плача за себе си
за двеста денонощия
на изолация сред другите
намерих теб
разтърсващо свидетелство
за тежестта
на дишането
ненужно свързано
с живота
е глобално недоразумение
на капка сперма
в/у единица площ
и жадната зла матка на Вселената
избълва болката на Космоса
считай
за ирония на времето
тоталното отричане
безликата вина
на нищото
в един от нас
е грешен кода
в това безкрайно
парене отляво
търся истина
в солените пътеки
и в съня
в дефектното
и в края
спаси ме от мелачката
на всичкото
метафорични сртуктури
на крайно несъзнавано
тебеширените дни
по малките ти улици
от електричеството
в пипалата на огромни
октоподи
родени от съня
на хиперреалист
в пристъп на вселенска
паника
считай
че стените се затварят
мечтите на детето-чудо
са предатели
виж чайката!
виж чайката!
днес ще съм доволен от една
искам да я вкараш бързо
в празната система
искам да забравя че го има
виждам че боли
считай го
за свършено
виждам
че не виждаш
път назад
22.05.
No comments:
Post a Comment