срещам призраците с бледите усмивки
надничат
от бели коридори иззад дървени бюра
предателски продажни мътни сенки
във нечия протегната ръка
се раждат пак дефектните съзвездия
те пеят песни за отминали неща
а в тази стая няма прави ъгли
двайсет в кръг
сформират малък култ
принасят в жертва
мрачното си минало
в сляпото око на всяка тиха сутрин
се ражда буря
зачената в устата на деня
с очи ме питаш за това какъв е смисълът
и има ли усмивки след смъртта
химера е измамното спокойствие
светът повръща мрак и нищета
разрухата е наше благоденствие
и плащаме високата цена
в това е смисълът на пясъчната буря
No comments:
Post a Comment