Maria del Pilar Aguado

това е нейното име. тя е красива и е испанка. вече от осем часа не е тук. снощи бях с нея. прегърнах я за единствен, пръв и последен път, перфектните и гърди се допряха до мен. не знам дали аз съм се допрял до нея и дали е усетила, но потенциал това да се е случило, макар и неволно, имаше. усамотих се с нея гледайки я, въпреки, че многонационалната ни компания се беше разляла по цялата къща, под, килим, стол и маса. но аз гледах в нея, леко отклонявайки погледа си, когато тя го засича. девет дни там, и седмица тук. в събота с двойна тръпка се затичах по подземни нелегални задачи за да видя блесналите й големи големи кафяви очи.
в мига в който я видях разбрах, че няма да я притежавам. дори за час, колкото да намачкаме чаршафите вместо сиеста. но пак си я взех, така, в очите ми.
по тъмно, час-два след като взех голямата картина, която Алазне ми подари и се качих при едни разговорлив таксист, тя сънена си е взела голямата раница, обула е малките си сандали на малките си перфектно съразмерни стъпала с поизтрит черен чак, усмихнала се е и е поиграла с пиърсинга на устната и... е, тръгнала си е, к'во. спал съм тогава.
утре си е във византийско, после в испанско.
дали ще усетиш музиката ми, малка красива Пили?
така както аз усетих теб.
две целувки.