Steve Diggle exclusive

Днес се чувствам като гъз, боли ме корема, имам всичко на всичко 70 ст. и ми е отвратително уморено на тялото и мисленето. Но вчера! Всичко беше бързо и като в онези дни от миналата година, когато се чувствах жив във вестника, бях по-малък, работех повече и по-нахъсано, в по-динамична среда. Първо- дежурство по брой, скучно търсене на кратки новини. После Силвия (която най-много ме свързва със старите дни във вестника) ми възложи едно чело, вeрно тъпо, но все пак нещо за писане. Бързане и цигари, не беше зле. Междувременно разменям мейли с гръцките промоутъри за the Buzzcocks & Mudhoney, нали искам да ходя другата седмица на концертите им. И в единият от многото мейли- “абе така и така, мога да ти организирам phoner със Steve Diggle довечера”. К'во? Я пак?
Ебаси! А имам репетиция точно от 8, когато трябва да звъня на Стив във Франция. Вместо това звъня на Ленкиша за да му кажа за върховната новина. Той не отцепва за какво събитие става дума, но поне разбира, че ще закъснея. Едно бързо голямо уиски в редакцията, цигари, мисля някакви ужасно клиширани въпроси и все пак- Стив Дигъл, копеле! След като се срещнах face to face със Sonic Youth и UK Subs това е следващият ми по-сериозен допир с нещо, което обичам, а е далечно. Разгороврът ми е труден, защото се стремя да записвам (два диктофона, не е шега работа), а непрекъснато трябва да натискам едно копче на телефона, което кара Стив да се чува гъгнещо в цялата стая. Все едно, човекът е пълен пич, всичко му е fuck и you know, забавно е. Седя като тулуп и си лафя небрежно с пънк легенда по телефона. Кажи, че не съм пич.
Въпросът е, че трябва да намеря назаем неприлично много кинти за да си финансирам trip-a до Атина за да гледам тези прекрасни дъртаци на живо и да се заредя с енергия, както миналата година по това време.
Когато си беше е**ло майката, но това е по скоро от предния пост.
Ever Fallen In Love?