Saturday, June 17, 2006

празмисли и красти

саундтрак: trencher/loi loi split
място: дом, в който твърде много неща ме карат да не се чувствам у дома си.
поредпоследна цигара old holborn, слим филтър swan- последните вкусови асоциации от атина.
стефан каза:

s_Z (02:48 PM) :
-4.Tinq, mai tochno tiq hora ni vkarvat v tinqta, i ni durjat za da ne izpluvame.

-5.Ako produljvata da se pravqt bezmisleni partyta na koito se puska OT PULE MLEKO, je zatupeete suvsem. Zatova i strana ot partyta i tazi sfera ot "hora" ...

Anatema


чудя се, защо на хората носители на някакво послание, не може да им е комфортно в обстановка на съществуващото 'статукво' (признавам, тази дума я научих в парламента). защо трябва да се самоизсират върху огледалото за да изкажат мнение. хората-носители са като деца, те са раними и реват като им се изплюеш в пясъчника, който старателно са ограждали с камъчета. и стефан не може да надмогне персоналната си лудница и да се изолира абсолютно от кочината, която го дразни. аз се намирам в подобна ситуация. чрез анализ на неговото поведение успявам сравнително точно да поставя диагноза на цяло едно поколение празни кратуни, сред които между един и двама човека се опитват да изкажат идея или да създадат усещане. като на пърформънса на raison d'etre. черни гарвани навсякъде, човекът почна да пуска музика и визия, а ония тъпи п***и си говорят за 'едни страшни ботуши на платформи, братле'. щеше ми се да им изшия по един терапевтичен шамар.
и стефан, на който тези неща са му доста по-навътре, страда и се дразни доста. подобно нещо изпитвах при 'разпадането' на пънкарската група преди около 6 години. беше ме яд на 'новите звезди', на малолетните пичкорляци от 'design crew'. сега ми е през тръбата, някакси се самонадживях. затова и се чувствам на 150 години и понякога ме сърби езика да давам съвети. беше ми кофти да давам рецепти на антони когато беше закъсал с момичето му. защото си обяснявах историята с тайна и я препроектирах върху него и неговата ловлетър. беше ми неудобно, защото антони е не по-малко 'пич' от мен. наречи го мъжкарска солидарност, но той наистина е 'кадър'. и ме беше яд седмица две селд това, когато ми изповяда по Я-то, че съм бил прав на 100 %. бях проследил развитието на историята само чрез личния си опит. това трябва да е някаква преждевременна мъдрост, чието присъствие не ми се нрави, защото е безумно да държиш мъдрост в 21-годишното си тяло. в него трябва да държиш бунт и откривателска тръпка, а не смърдяща на нафталин, солена като сълзи, грапава като бачкаторски мазол мъдрост. малко хора могат да го приемат, както и аз не мога. затова на стефан не мога да се сърдя, че не отваря главата да му налея с фунията това, което вече знам. затова млъкнах.
---------------------------------------
след седмица, месец, година-две пак ще си говориме по темата.
дотогава ми викайте нострадамус.

2 comments:

ooo0o said...

hey thurston


rj

oldtownboys said...

Greets to the webmaster of this wonderful site! Keep up the good work. Thanks.
»