срещнах малка лисичка в парка, един приятел я доведе. когато стигнах на мястото на срещата него го нямаше, но лисичка беше там. потърках крак насам-натам, после седнах срещу нея да й се полюбувам. тя отвори малка уста и каза, че съм пратен, а синия герой от анимационните филми е за бира. после той дойде. аз бях полупиян от джин и тоник и след random yadda dadda синият герой се измъкна, май се разсърди, или вече с лисичка явно фамилиарничехме. прибрах лисичка в малката си комуналка. лисичка има блог и пише в не-проза. лисичка има малки крачета. лисичка си връзва потнчието с ластик отзад, защото ще и увисне под малките зърна. и вика. много сладко вика. лисичка не е от голямата гора, което я прави още по-сладка лисичка. целувка за лисичка.
а аз си изгорих средния пръст с цигара и сега мога да покажа среден пръст с пришка на целия свят.
и, докато не съм забравил- среден с пришка за целия форум на новинар, който отсега поздравявам с новата си снимка в анализи и коментари. чакам включване от ирта за оценка на (редакцията на) текста.
2 comments:
да поритаме, да им придадем ускорение на имащите нужда. да, да, да за последната редакция,за съдържанието вече знаеш.освен че приятелките ми започнаха от време на време да следят пресата имат мнение относно предната ТИ вдъхновяваща снимка. тракай, човече и ще е добре да чуваме дрънченето и остатъчното ехо,че има пълнеж.
хах, сторилайна е убийствен, u know
благодаря Ти :)
Post a Comment