х х х

Хa-ха, ей, пишлеменце,
събудих се с претенциозната ти книга.
Абе, просто я взех от Ицо тогава,
когато бях също и бая напушен.
Всъщност ти си ми симпатичен
откакто тя ми раказа онази случка
как просто си я изнудил да дойде у вас
и после си я чукал.

Уж си бил болен.

Аз също съм я чукал,
но това не е поезия.

Ти си ми още приятен,
защото те ядох на закуска,
помпах си самочувствието
на хедлайнер долу в Шипката.
Ти беше повече от смешен,
онази на първия ред беше майка ти.
Ти се пудреше на дребно,
а аз – рокстар пълен с конфидънс.
Завиждам ти, чисто професионално,
а сигурно и кълве с тази визия.
Това не значи, че няма да те почна,
защото аз, а не ти, съм Чинаски.
Не съм обграден от уейвъри,
затова понякога забравям, че пиша.
А аз си пиша готино
и даже слагам запетаите.
И което ме дразни - дразни ме,
защото след малко съм на работа,
а ти ще станеш към 12
и ще блогнеш просто за кеф.

25.10.2006