-

-
В понеделник са тромави мислите.
Това автономно градско пространство
между Вазов, Шишман и парка
стои винаги странно изопнато
в началото. Всяко начало
както винаги е малко напечено.
Или ти прекъсва кабела,
или направо късаш струна,
гръмва ти захранването
и струйка дим се показва
над главата на усилвателя.
Този адски кошмар е само сън.
Понеделник е муден, но няма спиране.
Цигара след цигара, после спирам на ъгъла,
замислям се за един арабин, но отлагам за после.
Миналите дни ми изпиха енергията.
Дълги седмици на стреснати събуждания.
Отказвам да повярвам в цял списък с неща,
задачи без решение, дупки за попълване,
изтрити номера от телефона ми,
изобщо, тъжни работи.
Но ти не стой така, не ме гледай
все едно съм ти ял от лъжицата.
Имам цял комплект нови прибори-
прашно наследство от миналото.
Толкова са stainless и новички,
че стават за ритуални убийства.
Напук на всичките ми очаквания
не пожелах да я нараня пред залата.
За сметка на това тя ще се прави,
ще флиртува със старите ми приятели,
но ще остане без покана за моята частна забава.
На мен ще ми липсва
както през последните сто години
и ще се сдухам (тайно от всички).
И все пак моите думи са кламери,
закрепените листове – завещание.
На планьорка не е трескаво творческо-
в понедeлник са тромави мислите.
-

26.03.2007 г.