( ^ )

три мисли имам в моята глава:
една е страх
а две- очакване.

солидарност

цигари II

-

Пуша ръчно свити цигари

сам в леглото.

Във всичко това има очарование.

Ръчно свити цигари и може би

пишеща машина (Маричка) -

мечта за подрастващия ми мозък.

Вече двайсет и втора година

издигане.

А цигарите гонят кислорода

от моята малка, сива

нагъната пустиня.

Там аз засаждам парченцата

буря,

останали след всички минали бури,

закачени по дрехите,

забравени в джоба,

джобни бури и несъответствия

между мен и нея.

(а аз просто) Пуша цигари.

-

старт

-

1) Добър вечер,

в моята крепост

е малко мръсно,

но много мое.

Ти ела с мен и виж през слънцето

ще ослепеем заедно

и ще се радваме на тъмно.

после, свободни от цветовете

ще имаме време,

ще имаме

отвратително

много

време,

тъмно,

мисли,

цигари,

премятане наляво надясно,

студени тръпки,

гъша кожа,

постмодерни и в същото време

антични

съвсем прозаични човешки слабости;

ще можем да бъдем пак себе си

след дни, а може и седмици,

когато ново слънце любезно изгрява

за да можем аз и ти- грешните

да стъпим отново на старта.

-

2) Най-накрая да постигнем мир

в града на мъртвите.

Не, този град не е мъртъв,

просто няма живот във вените.

Понякога е толкова прашно,

че не си виждам образа

в огледалата на улиците,

а улиците са точно вените

на този град, същия.

Мъдрост е името му,

но огледалата често са глупави.

Мръсни са и са сиви

или просто закрити, оковани, тайна;

сякаш небрежно оставена

дупка-шпионка следи за морала.

А сутрин са будни трамваите-

разцепват по дължина София.

После ще пием в градинката

и в четири и тридесет вече довиждане.

Да си луд в този град е призвание,

а останалите са от Студентски.

И те не си поплюват,

но на техните партита няма лютеница.

Нито на нашите.

Жалко.

-

.

краткосрочна е волята. хлъзгав път. някой надменен с лукава пресметливост се взира в болните ми очи.

Хайде на театър II

-

(черни очила) харесваш ли нещо в мен?

Имам вътрешни противоречия, Gibson и банда,

Ходя на изложби и понякога даже ме кефи,

трябваш ми (за да си напомпам мъничко егото).

-

(черна риза) айде да се удавиме в арт-а,

аре да се превземаме и да пием вино, човече!

Ще вземем билети за нямо кино, джаз или театър,

просто искам да ме забелязват.

-

(тъмно сако) погледни в мен, погедни в очите ми-

отвратително ми е пусто в момента.

Твоите мисли са станали тежки камъни.

Тръгвам си без да кажа думичка - 1:1 номерата на бившата.

-

_

-

Добро утро, София!

По тихите улици

тази сутрин

аз влизам в сърцето ти

Няма никой.

Опитвам да мисля в червено и черно

и никой освен теб

не може да ме спре.

-

2 май 2007