-
1) Добър вечер,
в моята крепост
е малко мръсно,
но много мое.
Ти ела с мен и виж през слънцето
ще ослепеем заедно
и ще се радваме на тъмно.
после, свободни от цветовете
ще имаме време,
ще имаме
отвратително
много
време,
тъмно,
мисли,
цигари,
премятане наляво надясно,
студени тръпки,
гъша кожа,
постмодерни и в същото време
антични
съвсем прозаични човешки слабости;
ще можем да бъдем пак себе си
след дни, а може и седмици,
когато ново слънце любезно изгрява
за да можем аз и ти- грешните
да стъпим отново на старта.
-
2) Най-накрая да постигнем мир
в града на мъртвите.
Не, този град не е мъртъв,
просто няма живот във вените.
Понякога е толкова прашно,
че не си виждам образа
в огледалата на улиците,
а улиците са точно вените
на този град, същия.
Мъдрост е името му,
но огледалата често са глупави.
Мръсни са и са сиви
или просто закрити, оковани, тайна;
сякаш небрежно оставена
дупка-шпионка следи за морала.
А сутрин са будни трамваите-
разцепват по дължина София.
После ще пием в градинката
и в четири и тридесет вече довиждане.
Да си луд в този град е призвание,
а останалите са от Студентски.
И те не си поплюват,
но на техните партита няма лютеница.
Нито на нашите.
Жалко.
-
3 comments:
ахахахахаахахахха, т.е. , смехът е за последните редове
а иначе точно се сетих за любимия цитат от По пътя за лудите:) пиша го на английски щото книгата е зарита някъде и не я намирам
the mad ones who are mad to live, mad to talk, mad to be saved, desirious of everything at the same time, the ones who never yawn or say a commonplace thing, but burn burn burn like fabuluous yellow roman candles ezploding like spiders across the stars and in the middle you see the blue centerlight pop and everybody goes awwwww
не съм съвсем съглсна, we buy лutenitza in quantitieс, щото брат ми много обича, а аз искам масаж отвъд рех хот, но ме чакат облигации, прости ми, редно ли е или не няма значение, защото хората имат собствено мнение и ние сме странно намесени в него. пък.
обичам ви и двете, толкова ме кефи как говорите и пишете...
Post a Comment