Monday, April 21, 2008

Имам празни очи, а зад тях- черна буря,
гладко сиво поле и отломки от срам.
На сантиметър наляво ме притиска неволя
а секунда надолу е страхът да съм сам.

Имам празно желание като джоб с дупка в него
(с тези дупки по себе си приличам на гроб).
В него има място само за теб и за мене.
Ще поседя на ръба и ще се мисля за бог.

Черен идол виси на стената пред мене,
гледа право през мен и разбира защо
сега нямам вяра, думи и смелост
и защо е студено сутрин в мойто легло.

И когато трамваят ме разтърси по светло
точно в шест без петнайсет, био-психо робот,
аз протягам ръка към забравени цели,
усмихвам се хладно в някой следващ живот.

3 comments:

Smiling said...
This comment has been removed by a blog administrator.
Smiling said...

както вече съм казвала за тази поезия - wow!

like a loop of the last eight frames of film said...

некаратко затишие, преди да удари отново студът