Плуват

Изтъкан от съмнения, все по-тъжно и тежко,
чакам на ъгъла (клетки пълни със смърт)
да дойде човека,
ах! да дойде човека,
пък после ще мисля (като последения път).

Драскам чертичка за всяко пропадане,
броя черните дни в моя черен живот.
Много силно горчи и смърди на отрова
и изобщо не струва тоя вселенски компот.

Във него плуват мечти и парчета
от нечии желания, ферментирала плът.
А през буркана аз гледам невесело
треперещи сенки на сив кръстопът.

Мечтите се мерят на капки, деления
а всъщност делят ни безумни съдби.
Всеки е сам, сам със свойте съмнения
и всеки си мисли “само мен ме боли”.

В твърде ранната сутрин на всяко болно събуждане
аз лежа във агония в моя креват,
правя си сметките, кървави сметки
и бавно прозирам, че светът е квадрат

в който сме впримчени като мушици от паяка.
Черните дни на обратно вървят,
а в буркана-живот плуват мечти и парчета
от нечии желания, ферментирала плът

14 май 2008