Дълго,
много дълго вървя
под кестените на "Деде Агач"
и зад мен
като гръцки хор
нашепват хиляди
истерични
настроения.
Кестените на "Деде Агач"
шумят през юни.
Зад мен:
години,
дни,
измерения
се сливат във вълна
и в нейната турбуленция
аз се отпускам
назад
и повръщам.
25 юни 2008 г.
3:10 аm
2 comments:
wow! за всички, не само за това
благодаря!
всички твои коментари започват с или съдържат това 'wow!' има ли някакъв скрит подтекст в него? надявам се да е някакъв вид (положителна?) оценка.
и аз благодаря много.
drive like there's no tomorrow
Post a Comment