Wednesday, June 25, 2008

Кестените на "Деде Агач"

Дълго,
много дълго вървя
под кестените на "Деде Агач"
и зад мен
като гръцки хор
нашепват хиляди
истерични
настроения.

Кестените на "Деде Агач"
шумят през юни.

Зад мен:
години,
дни,
измерения
се сливат във вълна
и в нейната турбуленция
аз се отпускам
назад
и повръщам.

25 юни 2008 г.
3:10 аm

2 comments:

Smiling said...

wow! за всички, не само за това
благодаря!

drive like there's no tomorrow said...

всички твои коментари започват с или съдържат това 'wow!' има ли някакъв скрит подтекст в него? надявам се да е някакъв вид (положителна?) оценка.
и аз благодаря много.

drive like there's no tomorrow