inject me out of here.

reject me out of fear.

inject me out of here.
reject me out of fear.

inject me out of here.
reject me out of fear.

inject me out of here.
reject me out of fear.

inject me out of here.
reject me out of fear.

inject me out of here.
reject me out of fear.

В зениците на София

-

Да вървиш по тези улици

е самотно занимание.

Разливам всяка глътка

от хорското внимание

и се оглеждам гузно

в прозорците на къщите -

зениците на София -

винаги намръщени.

-

3 юли 2008 г.

Абсурдът на Вторник

Красотата на малките нелепи неща,
абсурдът на вторник.
Звукът на дете, свирещо на пиано с баскетболна топка.
Стотици малки мисли
се спускат
като мравки
надолу по мократа кожа.
Всички експерименти с пластелин са отменени
оттук насетне...

Отново е лято.
И пак ми е
самотно.

"дните са в паника без своите униформи"

*

Нямах търпение да се събудя,
не загасих лампата цяла нощ,
докато мътното утро не примигна
отвън.
Заспивах за минути,
после през затварящи се клепачи
гледах,
блуждаех сам в часовника;

стрясках се

когато книгата ми падне от ръката,

и пак задрямвах.
Броях минути, цък-цък.
Да стане само вече сутрин
за да се затворя в себе си.
Пак.
Тръпка, затворена в кристално топче. Проза.
Изгаря ме.
Станах в 6:20
и в тишината на мътното светло си сготвих.
Плъзнах се между гладките завивки и очите ми страшно натежаха.
Толкова е физическо, че ми се повръща.
Само ти и аз знаем колко хубаво се повръща с теб.

*
Плащам прескъпо за всяка доза горчиво лекарство
и пропадам
в гладките
завивки
във вторник
толкова рано сутринта.

*